Решение № 434 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2008 г.

Решение № 434 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1829/2008 г., I г. о., докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решението на Габровския окръжен съд № 38 от 11.02.2008 г., по гр. д. № 11/2008 г., с което е оставено в сила решение от 29.11.2007 г., по гр. д. № 371/2007 г. на Д. районен съд, и е допусната делба между В. Т. К. и С. Д. Х. на апартамент № 6, находящ се в гр. Д., ул. "Ш", № 40, вх. А, етаж II, в дясно от стълбището, с площ от 66,57 кв. м., ведно с прилежащото му мазе № 6 от 8,67 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, съответно при квоти: за В. Т. К. - 4800/13800 идеални части и за С. Д. Х. - 9000/13800 идеални части. Ответникът по касационната жалба С. Д. Х. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила доводите в жалбата с искане за потвърждаване решението на окръжния съд. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Габровският окръжен съд е приел за установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение на съда от 3.01.2007 г., по гр. д. № 73/2006 г., на Д. районен съд, което е влязло в сила на 6.03.2007 г. През време на брака им, сключен на 22.12.1971 г., В. Т. К. и С. Д. Х. ( К. ) са придобили чрез покупко-продажба право на собственост върху държавен недвижим имот с договор от 9.03.1983 г., чиято стойност е платена със сумата 4200 лева лични средства, а останалата част от 9463 лева е погасена чрез заем от ДСК "Ж". Въззивният съд е уважил направеното възражение за частично преобразуване на лични средства от ответницата, като е приел, че сумата е била дарена от дядото на С. Д. Х. и вложена в жилищно-спестовен влог за закупуването на същия апартамент. В тази връзка са изслушани свидетелски показания, които потвърждават извършения акт на щедрост от нейния роднина и според същите показания дарението е направено с цел закупуване на жилището, още при първоначалната вноска. За да уважи предявения иск за делба, с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, решаващият състав на съда е приел, че собствеността на апартамента принадлежи общо на двамата бивши съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, но за закупуването му през 1983 г., С. Д. Х. е вложила лични средства в размер на 4200 лева, с което се оборва презумпцията за равенство в дяловете при прекратяване на семейната общност, поради което е приел, че квотите в съсобствеността на апартамента са съответно: за В. Т. К. - 4800/13800 идеални части, а за С. Д. Х. - 9000/13800 идеални части. С оглед конкретно установените обстоятелства по делото е прието, че за придобития по време на брака на съпрузите апартамент е налице частична трансформация за сумата 4200 лева в полза на съпругата, а разликата до пълния размер за цената на имота принадлежи на съпрузите поравно, съгласно чл. 27 от С. кодекс, поради което страните са съсобственици на апартамента, бивша съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод, но в различни квоти. Правните изводи на своето решение са приети от въззивния съд, който е съобразил влязлото в сила решение за прекратяване на брака на страните, в резултат на което е възникнала съсобствеността и показанията на разпитаните свидетели по делото, от които се установява произхода на сумата от 4200 лева, вложени в покупката на апартамента отделно от отпуснатия заем. Касационната жалба на В. Т. К. срещу решението на Габровския окръжен съд, по гр. д. № 11/2008 г., съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като допуснатия до делба апартамент принадлежи общо на него и съпругата му при равни квоти, а решаващият състав е нарушил разпоредбата на чл. 133, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.), при наличие на писмен документ, поради което се иска изменение на решението в частта, в която са определени квотите на страните. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за делба на съсобствен между страните апартамент, по който въпрос се е произнесъл въззивният съд и което обуславя допустимостта на съдебното решение. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът представя като доказателство за своето право на собственост договор за продажба на държавен имот от 9 март 1983 г. с Общински народен съвет - Д., по силата на който той и съпругата му са придобили по време на брака си апартамента в гр. Д., предмет на делба. Съгласно действащия по същото време чл. 13, ал. 1 от С. кодекс от 1968 г., същият представлява съпружеска имуществена общност, който след прекратяване на брака с развод е останал в режим на обикновена съсобственост. Ищецът е поискал делба на апартамента и движимите вещи, но в същото производство ответницата е направила възражение за преобразуване на нейни лични средства при закупуване на жилището, с което оспорва приноса на ищеца. Оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е несъстоятелно. За произхода на паричните средства са допустими свидетелски показания, включително и за това къде са вложени същите, по който въпрос няма ограничения в закона. Съгласно чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), не се допуска установяване на договори на стойност по-голяма от 1000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Следователно, нито една от посочените хипотези не съдържа забрана на доказателствените средства чрез които може да се установява произхода на паричните средства и обстоятелството къде са вложени същите. В конкретния случай ответната страна претендира, че бившето семейно жилище е придобито отчасти с лично имущество и тази съответна част е нейно лично притежание. Приложените пред районния съдия покана от 1.03.1983 г. за плащане на първата вноска от 4200 лева за закупуване на апартамента и съобщението от Д. спестовна каса за записванията по партидата на двамата купувачи към 1.01.1985 г. не доказват произхода на средствата, т. е. от къде са паричните средства вложени в покупката на жилището. Отделно е приложено като доказателство писмо на Б. ДСК ЕАД от 30.10.2007 г., според което писмената документация по партидата на купувачите не се съхранява в архивата. В тази връзка, изслушването на свидетелски показания по делото правилно е възприето от въззивния състав като допустими при разглеждане на възражение за частична трансформация. Според същите показания се установява по несъмнен начин, че паричните средства са дарени на ответницата от дядо й (свидетелите А. и К. ), което също е установено правилно от съда и въз основа на събраните доказателства е допусната делба между бившите съпрузи в различни квоти, съответно за В. Т. К. /13800 идеални части и за С. Д. Х. -9000/13800 идеални части. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение