Решение № 12131 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Диаз, [дата на раждане] в Куба, подадена чрез процесуалния й представител адвокат В. Иларева, срещу решение 5028/30.07.2021 г. постановено по адм. дело 7365/2021 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 4-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й, срещу заповед УРИ 5396ОЧ-31/06.07.2021 г. на началника на Гранично полицейско управление-Петрич към Регионална дирекция "Гранична полиция"-Смолян. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът началникът на ГПУ-Петрич към РД "ГП", чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Кацарска-Самуилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от М. Диаз, срещу заповед УРИ 5396ОЧ-31/06.07.2021 г. на началника на ГПУ-Петрич към РД "Гранична полиция"-Смолян, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, лицето е принудително настанено в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" /СДВНЧ/. От данните по административната преписка е установено, че със заповед УРИ:5396ПАМ-45/06.07.2021 г. на началника на ГПУ-Петрич, на М. Диаз е наложена принудителна административна мярка "Връщане на чужденец до страната на транзитно преминаване-Република Сърбия", на основание чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение, е издадена заповед УРИ:5396ОЧ-31/06.07.2021 г., с която чужденката е настанена в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ "Връщане", но не повече от шест месеца, като настаняването е продължило за периода 12-16.07.2021 г., когато е изведена от СДВНЧ, настаняването е прекратено и е предадена на органите на Държавна агенция за бежанците във връзка с подадена от нея молба за международна закрила. От представените към административната преписка доказателства е видно, че с влязла в сила присъда М. Диаз е осъдена за извършване на умишлено престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 1 НК и й е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от шест месеца" /отложено за срок от три години при условията на чл. 66 НК/ и "глоба в размер на 100 лева". От чужденката са снети обяснения, в които е заявила, че целта на пътуването й е Република Испания, където живее дъщеря й. Посочва, че е напуснала Куба със самолет за Сърбия, през Русия и оттам е минала нелегално в Република Северна Македония, в Гърция и накрая в България, където е заловена. Във връзка с изготвено предложение до началника на ГПУ-Петрич, в което е посочено, че е налице опасност лицето да се укрие на територията на страната, е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед за настаняване на М. Диаз в СДВНЧ. За да отхвърли жалбата Административен съд-София град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно §1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да се съдържат в установяванията, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличието на предходни нарушения на обществения ред, предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията му или че не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, като ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Посочените в цитираната норма факти и обстоятелства не са изчерпателно изброени, поради което за всеки конкретен случай с оглед събраните доказателства, следва да се прецени налице ли е опасност от укриване на чужденеца. В случая по делото е безспорно установено, че на М. Диаз по силата на одобрено споразумение по НОХД 487/2021 г. от РС-Петрич е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от шест месеца" и "глоба в размер на 100 лева". Посоченото обстоятелство е сред изрично посочените в определението, дадено в §1, т. 4в ДР ЗЧРБ, поради което и наложената принудителна административна мярка е обоснована и законосъобразна. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директивата са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа, конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, по делото не са представени доказателства, чужденецът да има установен адрес на пребиваване в страната, средства за издръжка, нито лица, които да му осигурят такава. При това, административният орган е преценил изложената в обясненията история, при която Диаз е заявила, че целта й е да стигне до Испания, където пребивава дъщеря й, както и че е преминала нелегално няколко граници с цел влизане в държава-членка на Европейския съюз. Фактът на подадената молба за международна закрила след принудителното настаняване, липсата на средства за издръжка, както и на реален адрес за пребиваване, съставляват предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. В случая, съвкупната преценка на всички данни, обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на чужденката, както правилно са приели административния орган и първоинстанционния съд. От друга страна безспорно е установено, че след подаване на молбата за международна закрила Диаз е изведена от СДВНЧ, настаняването е прекратено и е предадена на органите на ДАБ за производство по Закона за убежище на бежанците. В тази връзка, не намира основание твърдението в касационната жалба за наличието на нарушение по чл. 58, ал. 6 ЗУБ, чиято разпоредба гласи, че при наличие на признаци, че чужденец, задържан в места за задържане, специални домове за временно настаняване на чужденци или намиращ се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони може да пожелае да подаде молба за международна закрила, му се предоставя информация за възможността да направи това. Още повече, по делото не са представени доказателства, че са били налице признаци Диаз да е желала да подаде молба за закрила - напротив, изрично в обясненията си лицето заявява, че желае да стигне до Испания, където пребивава дъщеря й и поради липса на виза й се е наложило да премине нелегално няколко граници на държави в Европа, което допълнително потвърждава извода на органа и първоинстанционния съд за опасност от укриване на лицето. Не е налице и твърдяното от касатора нарушение на съда на чл. 172а, ал. 2 АПК. Заповедта за прилагане на ПАМ на Диаз "Връщане на чужденец до страната на транзитно преминаване - Р. Сърбия" подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол за законосъобразност, поради което допусната грешка в изписването на страната, в която следва да се върне чужденката, не подлежи на обсъждане по настоящото дело. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение