Решение № 9109 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2008 г.

Решение № 9109 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Чън Юепин, гражданка на Китай, чрез процесуалния си представител- адвокат Петьо Щъркелов, е подала касационна жалба срещу решение от 07.05.2008 година, постановено по адм. дело № 3404/2006 година на СГС с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 12289/16.12.2003 г. на временно изпълняващия длъжността началник на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекцията на Националната служба "Полиция" за отнемане на разрешението й за постоянно пребиваване в Р България. Ответниците по жалбата- Директорът на Дирекция "Миграция" и Министъра на вътрешните работи- не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Софийският градски съд е разгледал спора след отмяна на предходно решение от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане, при което именно установил, че със заповед № 12289/16.12.2003 г. на временно изпълняващия длъжността началник на направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекцията на Националната служба "Полиция", на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България, е било отнето правото на постоянно пребиваване на Чън Юепин, гражданка на Катай, родена на 24.10.1968 г. Заповедта се позовавала на писмо № КОВ 04-04-414/27.11.2003 г. на дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи, според което на Чън Юепин не е била издавана българска входна виза, макар тя да пребивавала в страната и да имала разрешение за постоянно пребиваване, което било установено при опит да доведе детето си в страната, също без входна виза. Съдът приел, че заповедта за отнемане на правото на постоянно пребиваване не е издадена в нарушение на производствените правила издадена е от компетентен орган, в кръга на правомощията му, мотивирана е. Изводът на съда е, че се касае за принудителна административна мярка (ПАМ) и доколкото по делото е безспорно, че китайската гражданка е влязла нелегално в страната ни, то административният орган, упражнявайки правомощието си на оперативна самостоятелност е наложил ПАМ. Решението е правилно. Констатацията, че китайската гражданка влязла нелегално в страната, тъй като не й е била издавана българска входна виза, дават яснота относно съображенията, ръководили административния орган при прилагането на мярката по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ДВ, бр. 43 от 2000 г.) чужденец, който има основание да получи разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25, т. 1 - 5 ЗЧРБ, подава освен изброените документи, редовен документ за задгранично пътуване, както и документите по чл. 13, между които фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела за последното влизане в страната. Несъстоятелно е твърдението, че първоинстанционният съд не е отчел фактът, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Напротив, съдът ценейки императивът на чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в РБ и отчитайки фактът, че заповедта е издадена от лице, временно изпълняващо длъжността - "Началник НДСМ-ДНСП", законосъобразно е приел, че подписалият заповедта е имал материалната компетентност да стори това. По изложените съображения и, Върховният административен съд трето отделение