Решение № 241 от 30.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 174/2009 г.

Решение № 241 от 30.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 174/2009 г., III н. о., докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 от НПК от името на осъдения М. Й. П. от Варна се иска отмяна на въззивно решение № 9/3.02.2009 г., постановено по внохд № 493/2008 г. от Окръжен съд - Враца, като се навеждат доводи за наличие на всички касационни основания, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1-3 от НПК и се претендира връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, алтернативно изменяването му с преквалификация на деянието му по основния състав на чл. 215, ал. 1 от НК и определяне на друго, по леко по вид наказание наказание, което да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият М. П., лично и чрез процесуалния си представител адв. В. Т. от АК-Варна моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 25/17.09.2008 г. по НОХД № 657/2006 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимия М. Й. П. от Варна за виновен в това на 16.05.2000 г. в София, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на не по-малко от 1 г. лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, да е спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ на стойност 1200 лева, собственост на В. А. от Враца, за която е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4 пр. 2-ро вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лв в полза на Държавата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. В. Т. от АК-Варна с оплаквания за незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по новопредявеното на подзащитния му обвинение по чл. 215, ал. 2 от НК. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила. В искането от името на осъдения са заявени като основания за възобновяване на наказателното дело всички посочени в чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като в пренията пред касационната инстанция вече се уточнява стадият - от нов състав на въззивния съд, а алтернативно - постановяване на решение, с което той да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от с., имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо и затова непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Защитникът на осъдения М. П. смесва основанията за възобновяване на делото по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, считайки соченото нарушение на местната подсъдност като такова на "материалния закон". То не само не е допуснато от първоинстанционния съд, определен като местно компетентен да се произнесе по внесеното обвинение за извършена от осъдения П. кражба при условията на опасен рецидив в района на Районен съд-Враца, но и съобразно утвърдената съдебна практика винаги се е считало, че нарушенията на правилата на местната подсъдност не се явяват съществени, тъй като не водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия и на останалите страни в процеса. Изменението на обвинението на П. в хода на съдебното следствие пред районния съд по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК не е давало основание за препращане на делото на Районен съд-София. Друг е въпросът, че дори и при променените твърдения на осъдения съучастник на М. П. - подс. Кристиян Т. Т., след постигане на споразумение с прокурора на 21.06.2007 г. за осъждането му за извършване на деянието в съучастие именно с подс. П., при разпита му впоследствие като свидетел в продължаващото за последния съдебно следствие, представителят на Районна прокуратура - Враца не е имал основание да направи такова изменение на обвинението за М. П. от кражба във вещно укривателство по чл. 215, ал. 2 от НК най-малкото заради обективно намерената дактилоскопна следа от палеца на лявата му ръка в разбития и окраден обект на св. В. А. От друга с., не е налице нито отговор от с. на съучастника му подс. К. Т. както по първоначалното обвинение, още по-малко по впоследствие промененото в горната насока, тъй като и собствените обяснения на М. П. сочат както на знанието му, че вещите са придобити чрез кражба и не са на К. Т., а впоследствие взема участие по отчуждаване на една от тях - на синтезатора - чрез продажбата му на св. В. Ц. Както заради това, така и заради липсата на психически промени у М. П. вследствие злоупотребата с наркотични вещества, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, а така също и да се защитава по повдигнатото му и предявено обвинение за кражба на вещите при условията на опасен рецидив, не е било необходимо осигуряване на разделна служебна защита на двамата обвиняеми, още по-малко - тя не е била и задължителна както към онзи момент, така и впоследствие. Или, в хода на досъдебното, така и впоследствие в двете съдебни фази на процеса не са били допуснати пропуски по провеждане на разследването и на съдебните производства, по събирането и проверката на доказателствената основа и годността на използваните доказателствени средства, като няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, поради което не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното дело, още по-малко - за връщането му за ново разглеждане на прокурора, т. е. "на досъдебното производство", каквото е първоначалното искане на защитника на осъдения М. П., а и няма основание за оправдаване по новопредявеното му обвинение. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - не е допуснато нарушение "на материалния закон", като в рамките на измененото от прокурора обвинение той е бил приложен законосъобразно. Всъщност, спорното в искането е приложението на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 б. "а" от НК, като се счита от защитата на осъдения М. П., че при извършване на деянието той бил реабилитиран за предишните му осъждания, позовавайки се и на мотивите на определение № 24/6.03.2007 г. по чнд № 1970/2006 г. на Районен съд-Враца, завършило обаче с отказ да се допусне съдебна реабилитация на молителя поради липса на законовите изисквания за това. Осъждането на М. П. от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, от изтърпяването на което е бил частично условно предсрочно освободен с определение от 26.06.1996 г. по ЧНД № 96/1996 г. на Окръжен съд-Ловеч с изпитателен срок от 6 месеца, влязло в сила на 4.07.1996 г. (т. е. изтърпяно до 4.01.1997 г.), определя извършеното от него деяние на 16.05.2000 г., предмет на наказателното дело, чието възобновяване се иска, в срока по ал. 1 и съгласно правилото по ал. 2 на чл. 30 от НК като "опасен рецидив". С оглед на това, правилната квалификация на измененото му обвинение е тази по чл. 215, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК и искането и в тази насока се явява неоснователно. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се поддържа в искането като последица на претендираната преквалификация на инкриминираното деяние по основания състав на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК, която по изложените по-горе причини е непостижима за осъдения М. П. Фактическото му наказание поостаналото обвинение е определено далеч под законовия минимум, на минимума на наказанието лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и няма както законова възможност, така и каквото и да е основание за промяната му в друго по-леко по вид, дори и заради продължителния срок на провеждане на досъдебното производство, а така също и изкуствено създаваните пречки за своевременното му приключване в съдебната фаза за събиране, в крайна сметка, на доказателства, загубили своето фактическо и правно значение при финалното изменение на обвинението от прокурора, описано по-горе. Пред настоящата инстанция не се навеждат основателни доводи и в тази насока, поради което искането в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение