Решение № 4822 от 9.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агро Кепитъл 2011 ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [жк], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Кожухарова, против Решение 165/15.07.2022 г. на Административен съд - Сливен, постановено по административно дело 95/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-200-2600/630#4/10.03.2022 г., издаден от директора на Областна дирекция Сливен на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФ Земеделие), и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 300 лв. С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ОД на ДФ Земеделие - Сливен - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Москова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция. Заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Сливен е АУПДВ 01-200-2600/630#4/10.03.2022 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие - Сливен, с който на Агро Кепитъл 2011 ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 4 867.22 лв., представляващо законна лихва от 06.11.2020 г. до деня на издължаване на главницата в размер на 47 848.15 лв. на 28.01.2022 г. Посочено е основанието на т. 4.2. от сключения между ДФ Земеделие в качеството му на кредитор и Агро Кепитъл 2011 ЕООД в качеството му на кредитополучател договор 20/473198/00773/22.10.2022 г. за предоставяне на целеви кредит. Административният съд правилно е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност. По фактите не е налице спор между страните по делото и те са точно установени от съда: Между ДФ Земеделие в качеството му на кредитор и Агро Кепитъл 2011 ЕООД в качеството му на кредитополучател на 22.10.2020 г. е сключен на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, б. б) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) договор за целеви кредит за закупуване на минерален тор и семена. Съгласно т. 1.1. от договора земеделският производител следва да възстановен в срок до 30.11.2021 г. получения кредит заедно с годишен лихвен процент в размер на 2% от деня на получаването. Кредитополучателят се задължава да ползва кредита само за целите и при условията, предвидени в договора (т. 3.1.1.); да закупи минерални торове и семена от търговци или производители, отговарящи на регламентираните в договора условия (т. 3.1.2. и т. 3.1.3) и да ги използва за декларираните в заявлението площи с пшеница (т. 3.1.4.). Към заявлението за кандидатстване кредитополучателят се задължава да представи: 1 брой заверено копие на оригинална фактура за закупуването на семена и платежен документ към нея заедно с приемо-предавателен протокол за закупените и получени количества семена; 1 брой заверено копие на оригинална фактура за закупуването на минерален тор и платежен документ за извършено плащане (т. 3.1.6, б. а) и б. б). Съгласно т. 4.2. от договора при нецелево използване на паричните средства, включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, и при деклариране на неверни данни вземането на ДФ Земеделие става предсрочно изискуемо и кредитополучателят възстановява получения кредит заедно със законна лихва от датата на получаването му. Към заявлението за кредит, подадено на 07.10.2020 г., дружеството е представило фактура 2263/18.09.2020 г. за закупуването на семена и фактура 2256/10.09.2020 г. за закупуването на диамониев фосфат, двете, издадени от Кронос Агро Трейд ЕООД. Към фактурите са представени платежни документи, а към първата и приемо-предавателен протокол за получени семена от 18.09.2020 г. На 06.11.2020 г. е получена от Агро Кепитъл 2011 ЕООД сумата от 181 000 лв. в изпълнение на сключения договор за целеви кредит. При проверка на дневниците за покупки и продажби, подадени в НАП, административният орган е констатирал, че към двете фактури, издадени от Кронос Агро Трейд ЕООД, на 30.09.2020 г. доставчикът е издал кредитни известия (КИ). Същите се съдържат в административната преписка и като основание за издаването им в тях е посочено разваляне на сделката. На 05.07.2021 г. Агро Кепитъл 2011 ЕООД е възстановило на фонда 133 151.85 лв., а на 28.01.2022 г. 47 848.15 лв., с което е погасена главницата по договора. На 02.02.2022 г. е погасена лихва в размер на 1 020.76 лв., представляваща лихва по т. 1.1. от договора в размер на 2%. Плащанията са направени във връзка с получено уведомление за образуване на административно производство и издаден АУПДВ 01-200-2600/441/03.08.2021 г. Обосновани от фактите по делото са изводите на съда, че в заявлението за кандидатстване от 07.10.2020 г. жалбоподателят е декларирал неверни данни, а именно в частта от него, съдържаща декларираните обстоятелства, е декларирал, че негов доставчик е Кронос Агро Трейд ЕООД по посочените две процесни фактури. Представил е приемо-предавателен протокол към една от фактурите, доказващ предаване и приемане на закупените семена на датата на издаването й. Доставките по двете фактури са декларирани като извършени, въпреки че към момента на подаване на заявлението, а именно на 30.09.2020 г., те вече са били развалени по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС и на това основание са издадени КИ от доставчика. Страната не оспорва, че ги е получила своевременно, т.е. към датата на подаване на заявлението, и не оспорва, че доставките не са осъществени. Правилни са и изводите на съда във връзка с анулирането на фактурите. Както е обяснил експертът в изготвената от него съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), от счетоводна гледна точка съществува разлика между анулирането на фактурите, което съгласно чл. 116, ал. 1 ЗДДС се извършва при погрешно съставени или поправени такива, и издаването на КИ към фактурите на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС при разваляне на доставката. Според т. 4.2. от договора първото основание за предсрочна изискуемост на кредита и дължимост на законна лихва от датата на получаването му е нецелево използване на паричните средства, включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, т.е. нецелево използване на паричните средства е налице и при анулирани фактури, тъй като тези средства няма да бъдат използвани за закупуването на семена и/или торове, които от своя страна да се вложат за отглеждането на пшеница в декларираните площи, и целите, за които е отпуснат кредитът, няма да бъдат постигнати. Безспорно, доставките на семена и торове не са осъществени и при издаването на КИ към фактурите, поради развалянето им по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, и при анулирането на фактурите, т.е. и в двата случая ще е налице нецелево използване на паричните средства. Тези факти обаче не обуславят задължително материалноправната законосъобразност на АУПДВ, поради следното: Текстът на т. 4.2. от договора сочи, че при констатирани и доказани от административния орган нарушения, изразяващи се в нецелево използване на получения кредит и неправомерното му получаване чрез декларирането на неверни данни, вземането на фонда става предсрочно изискуемо и кредитополучателят възстановява на фонда получения кредит по този договор заедно със законната лихва от датата на получаването му. Безспорно е установено по делото, в т.ч. и от ССЕ, че към датата на издаването на процесния АУПДВ кредитополучателят е възстановил на фонда главницата в пълен размер заедно с лихвата по т. 1.1. от договора. С оглед това обстоятелство основателен е доводът на касатора, че кредитът не може да бъде обявен от административния орган за предсрочно изискуем на основание т. 4.2. от договора, а за кредитополучателя не може да възникне задължение за възстановяването му заедно със санкционната лихва. В договора липсва клауза, предоставяща на фонда правото да извършва проверки за изпълнение на изискванията за предоставяне на кредита и за целевото използване на предоставените парични средства в рамките на определен срок след възстановяването им заедно с договорената лихва за забава, и регламентираща задължението на земеделския стопанин да заплати само санкционната лихва при констатирани от кредитора нарушения в рамките на този срок. В т.4.2. от договора тази възможност е ограничена от клаузата за предварителна изискуемост на кредита, поради дължимостта на санкционната лихва единствено и само в случая на предсрочна изискуемост на същия. В подкрепа на изложеното са и задълженията на кредитополучателя, регламентирани в т.3.2. от договора, а именно по време на действието на настоящия договор да предоставя на фонда всяка, поискана от него информация и документи, свързани с използването на кредита, и по време на действието на настоящия договор да осигурява достъп и да оказва съдействие на фонда при извършване на проверки във връзка с целевото използване на кредита. Съдът може да замести договорна клауза с изрична правна императивна норма, но в случая административният орган не се позовава на такава, а на договореното между страните в т. 4.2. от сключения между тях договор за кредит. Като е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ, Сливенският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да се отмени. При този изход на спора на касатора се дължат сторените от него разноски на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК. Искането за присъждането им е заявено своевременно пред административния съд. За първоинстанционното производство жалбоподателят е доказал разноски в размер на 550 лв. За касационното производство има внесена държавна такса в размер на 38.93 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение