Решение № 11163 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Мегастина ЕООД, със съдебен адрес: гр.София, , срещу решение 27 от 30.01.2023 г., изменено в частта за разноските с определение 142/10.03.2023 г., постановено по адм.д. 244 по описа на Административен съд гр. Смолян за 2022 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК2022-94-1/30.05.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, потвърден с решенние 26-176-001/01.08.2022 г. издаден от Началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе. Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно, като в подкрепа на твърденията си поддържа следното: Изводът на съда, че процесния имот, представляващ апартамент се намира в сграда с предназначение за апартаментен хотел и това определя ползването му е неправилен. Твърдението е въведено още с АУЗ, но за това обстоятелство не са събрани каквито и да било доказателства. Не е доказано, че апартаментът се ползва за нежилищни цели. Не са представени от административния орган удостоверение за категоризация на сградата, инвестиционен проект, нито разрешение за ползване. Представената извадка от кадастрална карта, която не установява тези обстоятелства. Възразява се и срещу приетото от решаващия състав, че всяко жилище разположено в апартаментен хотел, следва да се счита за нежилищен обект и да се облага като такъв. Неправилно е прието, че след като в нотариалния акт не е посочено, че има склад към имота, а това е задължително за жилищните имоти, то процесният апартамент не може да бъде третиран като такъв. След като в нотариалният акт на дружеството е записано, че обектът му е жилище, то това е доказателство, че имотът е апартамент и има всички небходими помещения за жилище. Мотивите на съда са различни от изложеното в АУЗ, тъй като в административния акт, такива твърдения не се поддържат. Навеждането им едва с решението на съда е недопустимо. До издаването на процесния АУЗ облагането на недвижимия имот е извършван като за жилищен в продължение на 10 години. Неправилно е прието от съда, че за да се облага като жилищен обект апартаментът, собственост на юридическо лице следва да се ползва постоянно. Дори имотът изобщо да не се ползва, това не го дисквалифицира като жилище. Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружество във връзка с определените задължения за ТБО. Неправилно съдът е заключил, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по местонахождението на процесния имот са реално предоставени. Вещото лице по изслушаната експертиза не е установило, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са предоставяни за района, в който се намира имота. Общината води общо счетоводство за цялата си територия и не е възможно да се изясни налице ли са направени разходи за териториите на к.к. Пампорово и конкретно за процесния имот. Изводът на АС Смолян, че услугите се предоставят е в противоречие със събраните по делото доказателства. Въз основа на горното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено, както и АУЗ, в частта, в която жалбата на дружеството е била отхвърлена. Моли, да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, чрез адв. Стамболова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Касаторът не е посочил конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение. АС гр. Смолян правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Твърденията на процесуалния представител на дружеството са изцяло неоснователни и необосновани. Сградата, в която се намира недвижимия имот е апартаментен хотел, поради което не е за постоянно обитаване и следователно процесният апартамент е нежилищен и следва да бъде облаган като такъв. Безпротиворечиво по делото е доказано от страна на административния орган, че община Чепеларе е извършвала реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в к.к.Пампорово, където се намира и апартамента на дружеството. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Правилно първоинстанционния съд е анализирал наличните доказателства по преписката и отчитайки установените правно-релевантни факти е формирал съответстващите на тях правни изводи. В касационната жалба не се излагат нови доводи, а се повтаря изложеното вече пред АС гр. Смолян. Не са налице касационни основания, които да обосновават отмяна на постановеното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр.Смолян е бил акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК вх.2022-94-1/30.05.2022 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Чепеларе, потвърден с решение 26-176-001/01.08.2022 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, с който са установени задължения на дружеството за данък недвижими имоти в размер на 1561.76 лв. за 2020 и 2021 г. и ТБО в размер на 3 892.73 лв. за 2020 и 2021 г. в едно с лихвите за забава определени за периода. Според установеното в хода на административното производство Мегастина ЕООД, съгласно нотариален акт 177 том І, рег.335, д.102/2012 г. е собственик на апартамент в сграда с идентификатор по КККР 80371.177.22.1, находяща се в к.к. Пампорово и отбелязана като апартхотел. Съгласно строителните документи сградата е построена в имот с идентификатор 80371.177.22 и статут База за отдих . При извършена административна проверка от орган по приходите при община Чепеларе е прието, че съгласно дефиницията в §5, т.29 и т.30 от ДР на ЗУТ, понятията "жилищна сграда" и "жилище" са неотносими към процесния имот. За да бъде определен имотът като жилищен меродавно е обстоятелството дали постоянно се обитава и дали е предназначен за задоволяване на жилищна нужда, а не дали е деклариран/определен като апартамент, вила, къща и др. Сградата, в която се намира имота е с предназначение апартхотел /апартаментен хотел/, следователно не е за постоянно обитаване. Самата сграда по смисъла на чл.28, ал.2, т.1 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е свързана с курортни обекти за настаняване и подслон. На собственика е изпратено уведомително писмо, с указания да подаде коригираща декларация, като имотите бъдат декларирани като търговски такива. Корекция на декларацията не е извършена. Начинът на ползване на имота има определящо значение за размерът на дължимите ДНИ и ТБО. Съгласно решенията на Общински съвет гр. Чепеларе относими за определяне на данъчните задължения и задълженията за ТБО за 2020 и 2021 г. за нежилищните имоти са предвидени по големи ставки 3 промила, които се прилагат към определената данъчна основа. Приемайки, че имотът не е жилищен, органът по приходите е установил нови размери на задълженията за ДНИ и ТБО. Издадения АУЗ е оспорен пред по-горестоящия административен орган, като с решение 26-176-001/01.08.2022 г. на Началник отдел МДТ при Община Чепеларе е потвърден издадения акт. В решението е посочено, че имотите не са жилищни, а са такива с търговско предназначение. В хода на съдебното обжалване е приложена административната преписка послужила за издаването на АУЗ и е назначена съдебно икономическа експертиза, която дава заключение относно размерът на дължимия ДНИ и ТБО. Вещото лице е извършило проверка относно това дали имотите са включени в районите за сметосъбиране и сметоизвозване съгласно заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ, дали територията, в която се намира имота е в границите на териториите за обществено ползване по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ и има ли конкретно предвидени в план сметката средства, които са разходвани за територията, на която се намира процесния имот. С експертизата се установява, че ако имотите са нежилищни размера на ДНИ за процесния период е 1333.67 лв., а ако са жилищни 224.77 лв.; размера на ТБО за процесния период, ако се приеме, че имотите са нежилищни следва да е в размер на 3 334.17 лв., а ако са жилищни 160.55 лв, като в справка в.л. дава два варианта на дължимите ДНИ и ТБО по години и за отделните имоти. При извършената проверка на АУЗ, съдът е приел, че акта е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност определена съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и издадената заповед 31 от 24.01.2022 г. на Кмета на община Чепеларе, в предвидената от закона форма. При издаването на акта са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК , приложими на основание §2 от ДР на ДОПК и той съдържа ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни мотиви, за да е ясна преценката на органа по фактите и правото. Не са допуснати и нарушение на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на АУЗ. АС гр.Смолян е споделил изводите на административния орган и е посочил, че имотите са декларирани като жилищни, но това не определя тяхното предназначение. Преценката на един имот като жилищен такъв следва да се извърши с оглед дефинициите за жилищна сграда и жилище, съгласно §5, т.29 и т.30 от ДР на ЗУТ. При извършената преценка и с оглед начина на ползване на имота е приел, че липсват доказателства апартаментът да задоволява жилищни нужди. Такива не са представени от дружеството. По отношение на дължимата ТБО е прието, че от събраните по делото писмени доказателства заповед на кмета на община Чепеларе за определяне границите на районите, видът на предлаганите услуги, честотата на сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на ТБО в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2020 2021 г., се установява предоставяне на услугата и е възникнало задължение за Мегастина ЕООД за заплащане на таса битови отпадъци във връзка с притежавания недвижим имот. Съобразявайки се със заключението на вещото лице, АС гр. Смолян е отменил административния акт и е определил нови размери на задълженията, като е посочил, че същите са доказани за ДНИ в размер на 1333.67 лв. и лихви в размер на 168.27 лв., а за ТБО в размер на 3334.17 лв. и лихви в размер на 409.46 лв., съгласно втори вариант на изслушаното заключение. В останалата част АУЗД е отменен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, така както твърди касаторът. В мотивите на съдебното решение, съдът подробно е описал приложените по делото доказателства, но не ги е обсъдил. Мотивите обосноваващи, крайният извод за законосъобразност на АУЗ и отхвърляне на подадената срещу него жалба не съдържат обсъждане на установените по делото факти във връзка с приложимите правни норми. Изводите, че имотът е жилищен представляват преповтаряне на изложените в административния акт мотиви. Не са посочени, а още по-малко обсъдени доказателствата, въз основа на които, съдът е изградил мотивите си за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. За размера на този данък съдът не е направил никакво обсъждане, а се е задоволил да посочи, че приема вариант втори на изготвената СИЕ. Следователно, съдът не е извел собствени фактически констатации въз основа на доказателствата по делото. Оспорването на административния акт налага да се извърши цялостна проверка на всички правно релевантни факти за делото. Формираните изводи следва да са логически и да не поставят под съмнение обективността на крайното решение, което в случая не е изпълнено. С определение 462 от 06.10.2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. Дадените указания на страните са формални и липсва каквато и да било конкретика. Едва при постановяване на решението е посочено, че от жалбоподателя не са представени доказателства за това как се ползва имота, но такива указания липсват при разпределението на доказателствената тежест. В частта за такса битови отпадъци в обжалваното решение липсват каквито и да е мотиви. Отново само са описани представените писмени доказателства, но те не са обсъдени. Вещото лице е изготвило заключение, като е проверило приложените по делото документи, но експертизата само е преразказана и въз основа на това е направен извод, че услугите по сметоизвозване и сметопочистване се извършват. Не е ясно дали това се отнася за конкретния имот или принципно за територията на общината. Вещото лице е посочило, че счетоводството на общината не позволява да се установят точните суми, които са отделени за предоставяне на услугата за процесния имот, но това не означава, че не може да бъде установено реалното предоставяне на услугата. В приложените по делото доказателства се съдържат кантарни бележки, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, в които са посочени конкретни сгради, местности и т.н., които позволяват конкретизация на предоставяната услуга и извършване на преценка дали имота е включен в районите със организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът не е посочил, дали са налице доказателства за предоставяне на услугите за конкретния имот. Той не е обвързан от заключението на вещото лице и сам преценява дали да го възприеме или не, но трябва да изложи мотиви за това. Ако заключението е неточно или непълно, следва да се поставят допълнителни задачи на експерта или да се назначи допълнителна експертиза, но спорните въпроси следва да бъдат изяснени. В конкретния случай няма ясен отговор на въпроса по отношение на процесния апартамент предоставяни ли са услугите, които формират ТБО. При всички случаи, обаче съдът дължи обсъждане на експертизата. Като е пренебрегнал това свое задължение съдът е допуснал нарушение по чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. При определяне размера на задълженията за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2020 г. и 2021 г. не е ясно въз основа на кои доказателства е прието, че е налице основание за промяна в размера и частична отмяна на административния акт. АУЗ е отменен в частта над 1333.67 лв. за данък недвижими имоти и над 3334.17 лв. за ТБО, като е определен и съответен размер на лихвите, но не е ясно защо. Съдът е посочил само: съгласно заключението на вещото лице Найденова/ ІІ вариант / и е коригирал установените с акта задължения за ДНИ и ТБО. При произнасянето си съдът не е съобразил чл. 172а, ал. 2 АПК, който го задължава да при постановяване на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните, фактите и обстоятелствата, относими към спора, доказателствата по делото и въз основа на тях да направи и правните си изводи които да обусловят и постановяване на съдебния му акт. Липсата на обсъждане в съвкупност на всички доказателства, неизискване от ответника да попълни изцяло административната преписка с писмени доказателства по отношение и на данъка и на таксата и едва след събирането им, да се произнесе по съществото на правния спор, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на решението в обжалваната част. На основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК след отмяната на решението, делото да се върне за ново разглеждане от същия съд, но от друг съдебен състав, който след съответните указания на ответника за попълване на административната преписка, посочени по-горе, да се произнесе по съществото на спора, след както подробно обсъди всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност и въз основа на тях да направи правните си изводи при постановяване на съдебния си акт. Предвид изхода на спора относно дължимите разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в зависимост от неговия изход. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение