Решение № 348 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 166/2008 г.

Решение № 348 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 166/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 7, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Обжалвано е решение на Висшия адвокатски съвет - София от 14.12.2007 г. от Б. Ч. П. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът Висшия адвокатски съвет - София чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Висшият адвокатски съвет - София с решение от 14.12.2007 г. е отказал вписване на Б. Ч. П. в регистъра на чуждестранните адвокати. Висшият адвокатски съвет е приел, че жалбоподателката не е представила данни, че е гражданин на чужда държава членка на ЕС. Същата е представила пред Висшия адвокатски съвет документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - членка на Европейския съюз - Германия и писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство, съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При така установените данни по делото Върховният касационен съд намира, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което е отказано вписване на чуждестранният адвокат Б, за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, е незаконосъобразно. Законът не изисква чуждестранния адвокат да е гражданин на държавата, в която е придобита адвокатска правоспособност, за да бъде вписан в Единния регистър за чуждестранните адвокати. Жалбоподателката е представила всички изискуеми се документи, поради което отказът да бъде вписана е незаконен. Върховният касационен съд за разлика от приетото от Висшия съдебен съвет счита, че в нормата на чл. 13, ал. 2 ЗА изчерпателно са уредени изискванията, на които следва да отговаря едно лице за да бъде вписано в Единния регистър за чуждестранните адвокати. В случая относимата правна норма е тази на чл. 13, ал. 2 ЗА, която изисква кандидатът да е придобил правоспособност в държава членка на ЕС и да има писмено съгласие на български адвокат, който да придружава кандидата при процесуално представителство. Обжалваното решение следва да се отмени и делото следва да се изпрати на Висшият адвокатски съвет, който да извърши вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗА в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.