Решение № 10252 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2009 г.
ВАСI отделение31.07.2009 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1214/23.12.2008 г., постановено по адм. д. № 239/08 г., по описа на административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10252 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на фондация "Епсилон" гр. София, чрез пълномощника си адв. Х. Христов, срещу решение № 1214/23.12.2008 г., постановено по адм. д. № 239/08 г., по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Фондация "Епсилон" против Решение № 621 от 5.09.2007 г. издадено от началника на Митница Аерогара - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че с писмо от 25.10.2006 г. се опредял митническо задължение, както й, че не е налице хипотезата на чл. 81, т. 1, б. "в" от ЗМ, тъй като ДДС не следва да бъде внасян на основание чл. 59 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменено обжалваното Решение. Ответникът по жалбата Началник Митница Аерогара София, чрез проц. си представител юрк. Недялкова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 621 от 5.09.2007 г. издадено от началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № 4401-0307/10.12.2007 г. на директора на РМД - София, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 16.11.2006 г. и е отнета в полза на държавата стоката, поставената под режим "внос", с ЕАД № 5100/45733/20.01.2006 г., за която не е дадено разрешение за вдигане. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с митническа декларация ЕАД № 5100/4-5733/20.01.2006 г. в Митница Аерогара София е оформен митнически режим "внос" на медицинско оборудване и консумативи от фондация "Епсилон". Дължимото по вноса мито е платено от вносителя. С молба вх. № 2600-0815/04.02.2006 г. до началника на Митница Аерогара - София жалбоподателят е поискал на основание чл. 59, т. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС (отм.), да бъде освободен от заплащане на ДДС при вноса на стоката. Представя доказателства за придобиване на стоката по дарение от "ДМГ Армъринг&Трейдинг" ООД, Германия и такива за вписването на получателя като юридическо лице с нестопанска цел и вписването му в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. По тази молба липсва произнасяне от страна на митническите органи. С писмо изх. № 2600-6752/25.10.2006 г. митническите органи, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗМ са уведомили фондация "Епсилон", че следва да учреди обезпечение на дължимия ДДС по вноса в размер на 144 231 лева, за да бъде получено разрешение за вдигане на стоката, както и че при неизпълнение на задължението за обезпечаване ще се пристъпи към отнемане на стоката в полза на държавата на основание чл. 81, т. 1, б. "в" от ЗМ. С молбата вх. № 2600-7379/16.11.2006 г., въз основа на която се е произнесъл АО, жалбоподателят е декларирал, че процесната стока е собственост на фондация "Хермес", гр. София, по силата на договор за дарение от 9.11.2006 г. Със същата молба е отправено и искане да не пристъпва към отнемане на стоката в полза на държавата, а да бъде определен допълнителен срок, в който новият собственик да приключи митническия режим. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 81, т. 1 "в" от ЗМ, тъй като за процесните стоки не може да се даде разрешение за вдигане по причина, че не са заплатени или обезпечени в определения срок дължимите вносни или износни митни сборове. Вдигането на стоките се разрешава при условията на чл. 80, ал. 1 от ЗМ, като също е свързано с наличие на заплатено или обезпечено митническото задължение, което не е установено до приключване на производство. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва от страните и се установява от доказателствата по делото, че с митническа декларация ЕАД № 5100/4-5733/20.01.2006 г. в Митница Аерогара София е оформен митнически режим "внос" на медицинско оборудване и консумативи от фондация "Епсилон", като дължимото по вноса мито е платено от вносителя. Първият спорният момент, изложен като довод в касационната жалба е налице ли е определяне на задължение - ДДС по процесния внос. Настоящият състав приема, че доводите на АС в тази насока са правилни, а възражението на касатора неоснователно. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗМ когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. Налага се извода, че при оформен митнически режим "внос" и при преценка на митническите органи, че митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, то вдигането на стоката се разрешава само при изпълнение на задължението за учредяване на обезпечение. С писмо изх. № 2600-6752/25.10.2006 г. на началника на митницата именно на основание чл. 80 ал. 1 от ЗМ митническия орган е посочил размер и срока за обезпечение на задължението - за ДДС по внос. По молбата на Фондация "Епсилон" от 4.02.2006 г. относно недължимостта на ДДС на основание чл. 59, т. 6 от ЗДДС (отм.) няма произнасяне от страна на ответника и този мълчалив отказ не е обжалван от касатора. Възраженията в касационната жалба, за наличие на предпоставките на чл. 59 т. 6 от ЗДДС (отм.), както правилно е приел АС не могат да бъдат предмет на разглеждане в производство по отнемане в полза на държавата по реда на чл. 81, т. 1 "в" от ЗМ. Съгласно цитираната разпоредба, митническите органи предприемат нормативно предвидените действия, включително отнемане в полза на държавата и продажба, за стоки, за които не може да се даде разрешение за вдигане по причина, че не са заплатени или обезпечени в определения срок дължимите вносни или износни митни сборове. Касаторът е надлежно уведомен с писмо изх. № 2600-6752/25.10.2006 г. и му е определен срок за представяне на надлежно обезпечение, поради което и при липса на издадено разрешение за освобождаване от заплащане на задължението, правилно митническите органи са пристъпили съм прилагане на разпоредбата на чл. 81, т. 1 "в" от ЗМ. С оглед на изложеното и на основание чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение