Решение № 465 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2015 г.

Решение № 465 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на А. К. И. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. В. К., срещу Решение № 120 от 06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 113 от 2015 г. по описа на Административен съд Я.. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски.

Ответната страна - Кметът на О. Т., чрез процесуалния си представител адм. Е. И. в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че

не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на община "Тунджа" за претърпени от ищеца имуществени вреди, тъй като освен, че не е адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт, липсва и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда, след като възможността на ищеца да ползва в пълен обем и по предназначение наетите от него земеделски имоти е зависело на първо място от действията и бездействието на техния собственик Н. К.. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искова молба на А. К. И. против О. Т. - Я., с която претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за засаждане на разсад от 15 000 стръка домати "Рома" - сорт "Р. Ф." и пропуснати ползи от реализиране на добива от тях за площ от 6.100 дка в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с. М., общ. Тунджа през стопанската 2014-2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, която вреда е настъпила в пряка причинна връзка с отменен от съда, като незаконосъобразен, отказ на административния орган да издаде акт по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ и да въведе във владение собственика на процесните ниви - Н. А. К.

За да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, съдът от първата инстанция е приел, че административният орган не е бил сезиран с искане за издаване на акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ за процесните две ниви от ищеца, а от собственика на имотите Н. А. К.. Затова ищецът не е бил страна в административното правоотношение, респ. и адресат на отказа на кмета на общ. Тунджа, обективиран в писмо изх. № 9400-615-1 от 11.03.2015 г., отменен, като незаконосъобразен с Решение № 327 от 29.05.2015 г., постановено по адм. дело № 588/2015 г. от Ямболския районен съд. Обстоятелството, че А. К. И. е бил конституиран като заинтересована страна в съдебното производство не променя този факт.

Приел е още, че А. К. И. "има отношение" към процесните имоти само като наемател на основание сключения от него договор за наем със собственика № 4 от 25.07.2014 г., съгласно който наемодателят се е задължил да му ги предостави "... в добро състояние, да не създава пречки и неудобства на наемателя при това ползване". "Той обаче не е изпълнил това свое задължение, тъй като ... към момента на сключване на договора за наем е имало и друг сключен такъв между предишния собственик на земеделските имоти и лицата И. Д. С. и С. Г. С.", чието действие изтича считано от 18.05.2015 г. "

При така приетото от фактическа страна съдът е направил извод, че отменения от съда отказ на кмета да издаде акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ "няма пряко и непосредствено действие за настъпването" на твърдените от ищеца имуществени вреди и пропуснати ползи, тъй като "дали на ищеца е била осигурена възможността за ползване в пълен обем и по предназначение на наетите от него земеделски имоти е зависело на първо място от действията и бездействието на техния собственик Н. А. К., по силата на сключения от него договор за наем с ищеца А. К. И.". Ето защо съдът е приел, че в случая не е налице фактическия състав за реализиране на отговорността на общината - липсва един от елементите, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Решението е неправилно, а възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на съдебния акт - основателно. Изложените от съда мотиви съдържат вътрешни противоречия, противоречат и на доказателствата, приложени по делото. Въз основа на това фактическата обстановка по делото е неправилно изяснена, а материалния закон - приложен неправилно. Допуснато е и нарушение на правото на защита на ищеца, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение.

1. От мотивите на съда не става ясно дали съдът приема, че ищецът няма активна процесуална легитимация да предяви настоящия иск, или искът му е допустим, но неоснователен, поради отсъствие на предпоставките на нормата на закона и недоказан, поради това, че не се е справил с тежестта на доказване.

Съдът приема, че отменения по съдебен ред отказ на кмета на община Тунджа да издаде акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 9400-615-1 от 11.03.2015 г. "няма пряко и непосредствено действие за настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди и пропуснати ползи", а последните са настъпили от действията и бездействието на /техния/ собственик/а/ Н. А. К. /тъй като възможността за ползване в пълен обем и по предназначение на наетите земеделски имоти е зависело на първо място от него/. Фактите обаче в тази посока не са правилно изложени от съда.

От доказателствата по делото е видно, че инициативата за прилагане текста на чл. 34 от специалния закон в случая е не само на собственика Н. К. с молбата му от 05.03.2015 г., както приема съда в мотивите си, а преди това - с молба вх. № 9400-3999 от 05.12.2014 г. - и на ищеца А. И., в качеството му на ползвател на правно основание по договор за наем № 4 от 25.07.2014 г., сключен между двамата.

А. И. се е възползвал от законовата възможност на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на техните собственици. Текстът налага извод: 1. че административният орган може да бъде надлежно сезиран както с искане на собственика, така и с искане на ползващия на правно основание земеделските земи и 2. че административният ред за изземване на земеделски имоти включва изследване на следните законови предпоставки: да е възстановено право на собственост върху земеделска земя; имотът да се ползва от лица, различни от неговите собственици; и това ползване да е без правно основание.

По това заявление кметът на община Тунджа е открил производство за издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ за имоти № 91018 и 91019, за което, по реда на чл. 26 АПК, са били уведомени А. И. /на 13.12.2014 г./, И. и С. С. /на 15.12.2014 г./. По тази преписка са били представени доказателства, че с вписан с рег. № 2945 от 25.05.2010 г. пред нотариус на РС Я. договор за наем от 18.05.2010 г., бившият собственик Т. Д. Г. е отдал процесните две ниви на "СИД И КО 2000" ЕООД за срок от пет години, считано от датата на подписването му. С оглед на това МЗХ - ОД "Земеделие" - Я. е изразила становище, че правното основание за ползване на спорните имоти с № № 91018 и 91019 е на ползвателя с нотариално заверен договор - "СИД И КО 2000" ЕООД до края на срока му. В становището е посочено още, че процесните имоти автоматично са били изключени от програмата FPZ2 за изработване на основната изходна база данни за изготвяне на споразумения по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ за землището на с. М., поради несъвместима форма на стопанисване, посочена от различни ползватели на имотите - А. И. и "СИД И КО 2000" ЕООД.

Въз основа на тази фактическа установеност със Заповед № РД-0158 от 09.02.2015 г. кметът на община Тунджа е отказал изземването по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ на ПИ № 91018 и ПИ № 91019 по заявлението на А. К. И. вх. № 9400-3999 от 05.12.2014 г., тъй като " ... е направено от лице, което не е ползвател с правно основание за стопанската 2014/2015 г. ".

На 05.03.2015 г. молба за изземване по реда на специалния закон подава и собственика - Н. К., на която молба кметът е отговорил с писмо изх. № 94-00-615-1 от 11.03.2015 г., в което не се съдържат подробни мотиви. Кметът на общ. Тунджа е уведомил молителя, че " ... има издаден административен акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. "., правното основание за ползване на имотите № № 91018 и № 91019 за стопанската 2014/2015 г. е на "СИД И КО 2000" ЕООД по силата на нотариално заварен договор, който е в сила до 01.10.2015 г. /без в самия договор да има такова условие/.

При оспорването на така обективирания отказ пред районният съд, последният е направил проверката си за законосъобразност, изхождайки от мотивите на административния орган, които са, че вече " ... има издаден административен акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. ", т. е. визират се мотивите на постановения отказ по заявеното искане на ищеца А. И.

С Определение № 697 от 08.04.2015 г., постановено по посоченото дело, РС Я. е конституирал, като заинтересовани страни, А. К. И., И. Д. С. и С. Г. С. и "СИД И КО 2000" ЕООД.

След като обективно е съобразил фактическите обстоятелства и събраните в хода на процеса по адм. дело № 588/2015 г. доказателства, както и възраженията на страните, съдът е направил извод, че са налице предпоставките за изземване на процесните земеделски земи по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган за издаване на заповед по реда на посочения текст и изземване на имотите № 91018 и № 91019, находящи се в землището на с. М., м. "Площта", обл. Я.. Решението на съда е влязло в сила на 23.06.2015 г.

С оглед на тези факти и съгласно правилото на чл. 177, ал. 1 АПК решението на съда има сила за страните по делото, а ако оспорваният административен акт бъде отменен, какъвто е настоящият случай, решението има действие по отношение на всички. Следователно, отменения, като незаконосъобразен, акт на кмета на общ. Тунджа рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на страните - оспорващия, ответника и заинтересованите страни, поради което е неправилен и необоснован извода на съда, че като не е "пряк адресат" на отменения незаконосъобразен отказ ищецът не е засегнат "пряко" от него.

1. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото е извода на съда, че между бившия собственик, от една страна и И. и С. С. от друга, е бил налице договор за наем за процесните имоти. Такъв "договор" не е представен по делото, от една страна. Налице е договор за наем между Т. Г. и "СИД И КО 2000" ЕООД за срок от пет години, считано от датата на сключването му /не до 01.10.2015 г./. От друга, такъв "факт" не е установен нито от административния орган в Заповед № РД-0158, нито в мотивите на съда по адм. дело № 588/2015 г. И административния орган и съда приемат за безспорно обстоятелството, че сем. С. ползват процесните имоти без правно основание - по устна уговорка, отречена обаче от собственика. На трето място, в молбата на Н. К. от 05.03.2015 г., на която административният съд се позовава в мотивите си, нищо такова не е "посочено"- там е казано, че "... предходния собственик е сключил договор за наем, който изтича на 18.05.2015 г. ", въз основа на което искането е кмета да се разпореди " ... съгл. чл. 34 ЗСПЗЗ, с изтичането на срока на договора" да бъде "въведен /собственика/ във владение" и е поискано още " ... да задължите лицата И. Д. С. и С. Г. С. да освободят имотите ми ...". Основанието е изтичането на договор за наем, какъвто предходния собственик Ганчев е сключвал единствено с търговското дружество, но не и с И. Д. С. и С. Г. С.

1. Освен, че фактите по делото не са изяснени съдът не е изяснил и предмета на иска. Претендирани са имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 50 000 лв., без да е уточнен размер на имуществени вреди и размер на пропуснати ползи. Съдът не е указал на ищеца да конкретизира претенциите си като посочи и периода, в който са му нанесени вредите, т. е. понятието "стопанска година".

1. Доказателствата, представени по делото във връзка с твърдените вреди и пропуснати ползи не са обсъждани изобщо от съда. В мотивите е посочено само, че по делото е " ... представена квитанция с дата 19.06.2015 г. за сумата от 3 000 лв., платена от А. И. на З. Г." и " ... в рамките на съдебното производство е назначена и изготвена агро-икономическа експертиза ...".

1. В нарушение на правото на защита на страните и принципа на равнопоставеност не са приети писмени доказателства, представени от процесуалния представител на ответника във връзка с изясняването на въпроса за размера на вредите, като съдът е приел, че същите "нямат пряко и непосредствено отношение към предмета на разглеждане на настоящото дело".

Не са приети и възраженията на процесуалния представител на ищеца, който в проведеното открито съдебно заседание е оспорил обективността и компетентността на вещите лица, дали експертното заключение, и е поискал разширяване на експертиза, на което ответната страна не се е противопоставила. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо възможността на страните да докажат твърденията си, което е достатъчно за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е длъжен да събере всички относими за правилното решаване на спора доказателства, които след това да обсъди обективно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, което съдът в настоящия случай не е направил.

1. При посочените непълноти изводите на съда за отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен административен акт и настъпилата вреда са необосновани.

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав, с оглед правомощията си по чл. 218 АПК, намира че следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Претенцията за присъждане на понесените по делото разноски на касатора е неоснователна. Не са представени доказателства за такива, поради което не следва да бъде уважена.

С оглед изхода на правния спор претенцията за разноски на ответната страна също е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение