Решение № 3009 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2020 г.

Решение № 3009 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, чрез ст. юрк. Иванова-Николова против решение № 3450/30.06.2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4/2020 г., с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 10532/27.09.2019 г., потвърдена с Решение № ГДФК-124/05.11.2019 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуален представител юрк. Костадинов, в представен писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е била ЗНПАМ № 10532/27.09.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-124/05.11.2019 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със същата на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 4, ал. 6 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензино-газ станция, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от [фирма], и е постановена забрана за достъп до него за 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 10.09.2019 г. е констатирано, че се използва ЕСФП модел "VEEDER Root TLS" регистрирана в НАП под № 4324601/16.08.2019 г. Справка в информационните масиви на НАП е показала, че в периода от 16.08.2019 г. до 09.09.2019 г. нивомерната измервателна система не е подавала информация за доставените количества горива към информационните системи на НАП. Установено е, че получените горива в обекта се регистрират ръчно с баркод четец на ЕСФП в дните на доставките и са отразени количествата получено гориво и ЕИК на доставчика. Проверяващите органи са установили разлика между количествата горива по документална доставка и отчетеното по нивомерната система в размер на 116 251 литра. При проверката са представени заверени копия от АДД за периода на проверката на доставяното гориво. Съпоставена е фактическата касова наличност с тази, отчетена по ФУ в обекта, като не е установена разлика. Причините, поради които нивомерната система не е подавала данни през посочения период не са установени от органите по приходите. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0371780/10.09.2019 г. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на нарушение на административнопроизводствените правила. За да отмени същата, е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. В мотивите си е посочил, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Приел е, че в тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършеното нарушение и вероятността да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагане на ПАМ за определения в заповедта срок. Изложил е, че в конкретния случай виновното извършване на нарушението не е установено по безспорен начин, тъй като липсват данни неподаването на информация по нивомерната система да е било известно на дружеството. Обосновал е извод, че фискалното устройство е функционирало, без да дава никакви индикации, че не се подават данни, като е било обективно невъзможно търговецът да проследи дали и каква информация се подава в НАП. Отчел е обстоятелството, че видно от събраните доказателства по делото доставките на гориво са вкарани ръчно с бар код четец на ЕСФП в дните на доставките, като съобразно конкретно посочените доставени количества гориво с АДД, в информационната система на НАП "Справки за регистрирани за доставка на гориво с ЕСФП" са били налични данни за получените количества горива. В тази връзка е обосновал краен извод, че след като получените горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП и липсват данни за съзнателно неподаване или укриване на информацията от НАП, то не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. На следващо място, съдът е счел, че издадената заповед не съответства на целта на закона и на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Позовал се е на обстоятелството, че от страна на дружеството са били приети действия по отстраняване на проблема, като същият е отстранен на 11.09.2019 г. В тази връзка съдът е приел, че след като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет, то налагането на ПАМ не би могло да се определи като съразмерно. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на констатирани вреди за фиска. В заключение е обосновал извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ се явява прекомерна предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай няма данни нарушението да е извършено умишлено, като от страна на дружеството е било обективно невъзможно да установи дали нивомерната система е подавала данни в НАП през процесния период. В тази връзка и предвид доказателствата по делото, че извършеното нарушение е отстранено още на следващия ден и преди да бъде издадена оспорената заповед, съдът е обосновал правилен извод, че принудителната мярка е наложена при липса на материалноправните предпоставки, както и в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност. Видно от материалите по делото, постъпилите количества горива за периода 16.08.2019 г. – 09.09.2019 г. са вкарвани ръчно с баркод четец на ЕСФП, като в ИС на НАП "Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво с ЕСФП" са били налични данни, които дават възможност за определяне наличните количества горива. Видно от приложените в преписката доказателства – ПИП, АУАН и ЗНПАМ, в същите са детайлно установени извършените доставки за процесния период, чрез приложените акцизни данъчни документи /АДД/. Действително неподаването на данни за постъпилите количества горива затруднява проверяващите органи да извършат съответната проверка, но в конкретния случай същите представляват акцизна стока, попадаща в обхвата на ЗАДС, като тяхното движение винаги е съпроводено от АДД, което се регистрира и дава възможност за проследяване и установяване на размера на доставките. Съдът правилно е отчел и обстоятелството, че през цитирания период фискалното устройство регистрирано в обекта не е спирало да работи като е подавало данни към НАП и са получавани дневните и месечните финансови отчети. При тази фактическа установеност, наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта, нарушението е било отстранено. Правилни са изводите на съда, че налагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от ответника по касация. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,