Решение № 11957 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2010 г.

Решение № 11957 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Ивайло Ангелов Младенов от София, срещу решение № 1491/15.05.2010 г. по адм. д. № 838/2010 г. на Административен съд, София-град, I отделение, 13 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед рег. № 144-4/13.01.2010 г. на началника на 08 РУ на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 месеца на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 251, ал. 1 ППЗМВР проведена преди издаване на заповедта, тъй като са били дадени и приети писмени обяснения за случая от жалбоподателя. В случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарно производство, по смисъла на чл. 230 ЗМВР във връзка с чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, нито определянето на дисциплинарно разследващ орган, който да проведе това производство. Поради това са неприложими към процедурата по налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган и съдържа елементите, описани в чл. 246 ППЗМВР. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено правилно. Извършеното нарушение на служебната дисциплина от касатора изцяло е признато и описано в дадените му писмени обяснения. Същите са описани и в обжалваната заповед. Какво наказание ще се наложи от административния орган е въпрос на негова преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Правилно съдът е приел, че заповедта съдържа всички изискуеми елементи, посочени в чл. 246 ППЗМВР. Неоснователно се сочи, че липсата на посочената разпоредба на чл. 224, ал. 2 ЗМВР е довело до ограничаване на правото му на защита, тъй като в заповедта конкретно е посочено извършеното дисциплинарно нарушение. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,