Решение № 8985 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2019 г.

Решение № 8985 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МУЛТИФАРМА 2014" ЕООД, гр. Варна, подадена чрез адв. Чапразлиев, против Решение № 1590 от 29.07.2019 г., постановено по адм. дело № 920 по описа за 2019 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, както и присъждане на разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Варна е била законосъобразността на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-69- 0347251/21.03.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, с която на "МУЛТИФАРМА 2014" ЕООД, основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - аптека в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник", бл. 436 и е забранен достъпа до него за срок от 15 дни. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "МУЛТИФАРМА 2014" ЕООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. За да достигне до този резултат е приел, че при извършена проверка е установено, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Констатирано е, че след контролна покупка на 5 бр. презервативи и заплащане на цена от 0, 84 лв. в брой с монета от 2 лв. на помощник-фармацевта С. Ч. в 15, 14 часа, им било върнато ресто, но не им бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. При определяне на срока на мярката органът е отчел тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а също и обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, което има непогасени публични задължения в размер на 15716, 30 лв. към 21.03.2019 г.; че среднодневния оборот на обекта е 2415, 54 лв., а при проверката е установена разлика от 711, 81 лв. между наличните парични средства в касата и маркираните във ФУ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Нарушението е установено безспорно и е доказано. Издателят на заповедта е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, действайки при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, като в случая от касатора не са ангажирани доказателства, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства в касата. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Неоснователни са възраженията в жалбата, че при постановяване на решението си административният съд е действал в нарушение на принципа на съразмерност с оглед изключително ниския размер от 0, 84 лв. на неотчетената продажба. След като ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или санкции и няма характер на допълнителна санкция, а само превантивно действие, стойността на неотчетената продажба е без значение В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, като ПАМ е наложена за срок от 15 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Неоснователни са и възраженията в жалбата касаещи неиздаването на наказателно постановление във връзка с установеното административно нарушение и издаването на АУАН след издаването на процесната ЗПАМ. Правилно съдът е приел, че не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението и да е издадено за него НП. Издаването на наказателно постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,