Решение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1699/2014 г.

Решение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1699/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на глава 23 от НПК. С касационна жалба от защитника на подс. М. Р. Ж. от [населено място], област Бургас се атакува новата въззивна присъда № 250 от 26.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 696/2014 г. от Бургаския окръжен съд, с която е отменена първоинстанционната на районен съд-Бургас присъда № 169 от 01.07.2014 г. по НОХД № 5426/2013 г. и е ангажирана отговорността на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. В жалбата се навеждат доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което касационната инстанция да оневини подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият М. Ж., редовно призован, не взема участие, лично и чрез защитник, в производството пред ВКС. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 169 от 01.07.2014 г. по НОХД № 5426/2014 г. районен съд-Бургас е признал подсъдимия М. Р. Ж. за невинен в това да е осъществил на 11.09.2012 г. в Бургас, като свидетел по НЧХД № 2252/2012 г. на районен съд-Бургас, престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и го е оправдал по това му обвинение. По протест на районна прокуратура-Бургас за отмяна на присъдата и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия по така предявеното му обвинение, окръжен съд-Бургас с нова присъда № 250 от 26.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 696/2014 г. я е отменил и го е признал за виновен за осъществяване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира главно правилното приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се претендира отмяна на въззивната присъда и възприемане на становището на първата инстанция деянието да е с явно незначителна обществена опасност, поради което следвало да бъде потвърдено оправдаването на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК, поради което за допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оплакванията в жалбата са фокусирани само върху недостоверната дата на развилия се на 24.05.2012 г. в [населено място], област Бургас конфликт между св. М. П. и св. Б. Б., което се оправдава с "объркване" от страна на подс. М. Ж., а по отношение на останалите обстоятелства, за които последният е свидетелствал на 11.09.2012 г. по НЧХД № 2252/2012 г. на районен съд-Бургас във връзка с повдигнатите от св. П. против св. Б. обвинения за нанесена му обида и лека телесна повреда, се изразява несъгласие с изводите на съда за недоказаността им. Последните обаче са част от обективната страна на предявеното на подс. Ж. обвинение по настоящето дело и същите са били детайлно изследвани от въззивния съд, въз основа на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. По този начин окръжният съд е преодолял едностранчивостта на разсъжденията на районния съд, който се е задоволил да преповтори мотивите на съда при решаването на НЧХ делото, а не да изследва обстоятелствата от предмета на доказване по настоящето наказателно дело. Изводите си относно недостоверността на показанията на подс. М. Ж., депозирани в качеството му на свидетел по посоченото НЧХ дело, въззивният съд е обосновал с изведеното от показанията на св. Б. Б., св. Р. П., св. Г. С., св. Н. Ч., съвкупно със събраните писмени доказателства, като убедително е отхвърлил обясненията на жалбоподателя М. Ж. и показанията на св. М. П. и на св. К. М., приемайки ги за и в подкрепа на защитната теза на първия, а за последния - и в разрез със сключеното от него споразумение за осъждането му за осъществено на същата дата, като лъжесвидетел за същите обстоятелства престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за които обстоятелства е потвърдил неистина и подс. Ж. По този начин съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 339, ал. 2 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, обсъдил е наличните противоречия между свидетелските показания и е дал отговор на всички наведени му доводи от страните. Без да коментира оплакването за "необоснованост" на въззивната присъда, което не е касационно основание, ВКС намира, че не е допусната от съда превратност при оценката и игнориране на доказателства при формиране на вътрешното му убеждение по фактите, поради което не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В рамките на възприетите факти законът е приложен правилно. В тази насока жалбоподателят настоява обществената опасност на деянието му да се приеме за явно незначителна и да бъде оневинен на основание чл. 9, ал. 2 от НК от касационната инстанция. По отношение на този довод на защитата, поддържан и в касационната жалба, въззивният съд е изложил убедителни и законосъобразни съображения, които ВКС възприема и не счита за необходимо да повтаря. Към тях може да се допълни следното. Макар да е на формално извършване и да няма "видим" вредоносен резултат, обектът на защита с разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК и предвиденият "бонус" за ненаказуемост на дееца при визираните в чл. 292, ал. 1 от НК условия очертават кога би била налице възможност правоприлагащите органи да приемат обществената опасност на "формално" осъществяващо лъжесвидетелстване деяние за явно незначителна. В случая, подс. Ж. е извършил деянието паралелно с лъжесвидетелстването на св. К. М., в подкрепа на неверните твърдения в тъжбата на св. М. П., с което е била обективно затруднена дейността на съда по разкриване на обективната истина, свързано с предмета на доказване по цитираното НЧХ дело. Т. е., не без значение е възможната последица за осъждане на св. Б. по двете предявени му с тъжбата обвинения на база неверните твърдения и на жалбоподателя, които е следвало и са били оборени благодарение на другите събрани по делото доказателства. Поради това окръжният съд с основание е отхвърлил приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и му е наложил дори снизходително наказание от 3 месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, след като само година преди това е имал съприкосновение със съдебната система и е търпял наказание пробация, от което е следвало да си направи съответните изводи. Наказанието не е явно несъответно на личната му и на деянието обществена опасност и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Касационната жалба като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение