Решение № 10491 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2019 г.

Решение № 10491 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, против Решение № 844 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9971/2017 г. на Административен съд София-град. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-22220216004620-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Релевирано е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По същество обосновава възражения за неправилен извод на съда за наличие на доставка по процесните фактури и излага подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – "Б. У. П." ООД оспорва чрез адв. Кръстева в писмен отговор и по същество касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22220216004620-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, изменен с Решение № 1311 от 15.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП", гр. София, в частта за извършена корекция на декларирания от "Б. У. П." ООД с ЕИК 200109489 резултат за данъчен период месец 05 на 2016 г. от ДДС за възстановяване в размер на 420 601, 29 лв. е изменен на ДДС за възстановяване в размер на 375 579, 63 лв., поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 45021, 66 лв. по фактури от "С." ЕООД и от "С. С. АБВ 01" ЕООД, като съдът е определил за същия данъчен период резултат ДДС за възстановяване в размер на 420 601, 29 лв., деклариран от дружеството - жалбоподател. В полза на "Б. У. П." ООД с ЕИК 200109489 са присъдени разноски в размер на 3210 лева. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по отношение на 24 бр. фактури, издадени от "С. С. АБВ 01" ЕООД и по отношение на 5 бр. фактури, издадени от "С." ЕООД с предмет на доставките – канавки и геотекстил. За да обоснове този резултат, Административен съд София-град е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени и гласни доказателства, в това число заключението на СТЕ. Приел е за доказано, че издадените от двамата доставчика документи, обективират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. Констатирал е последваща реализация на процесните стоки, както и че липсват доказателства РЛ да е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са свързани с данъчна измама. неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, след което да се отхвърли и жалбата срещу РА. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактури, издадени от "С. С. АБВ 01" ЕООД и "С." ЕООД. Касаторът счита за неправилен и необоснован изводът на съда, че фактурите на горепосочените дружества удостоверяват реално възникнали стопански операции. Твърди, че е недоказано транспортирането на стоките, нито е установен обектът, от който са взети, както и наличието на складова база на доставчиците или техните предходни доставчици, поради което няма реално изпълнение на доставките по издадените фактури. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е формирал необосновани мотиви за наличие на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "С. С. АБВ 01" ЕООД и "С." ЕООД. Предмет на стопанските операции са услуги - ръчно изкопаване на дренаж и доставяне на материали. С жалбата си дружеството е представило декларация, уточняваща, че доставките са извършени с транспорт на РЛ, получавани са на посочен от доставчиците адрес, за превозване на строителните материали не бил необходим специализиран транспорт. По делото е приложен договор от 1.04.2016 г., с който жалбоподателят е закупил товарен автомобил "Щаер", надлежно регистриран в КАТ. Правилно е обаче възражението на представителят на ВАП за недоказаност на обстоятелството, че към датата на издаване на процесните фактури, доставчиците са разполагали със съответните стоки, респективно, че са могли да прехвърлят собствеността върху тях в полза на РЛ във връзка с оспорените услуги. Липсват доказателства "С. С. АБВ 01" ЕООД и "С." ЕООД да притежават складова база или магазин, а и не става ясно от къде са закупени материалите. В потвърждение на този извод е установеният факт за липса в дневника за покупки на доставчиците на данни за придобити стоки от този вид и в съответното им количество. Прехвърляне на собствеността върху процесните материали се извършва чрез тяхното отделяне/натоварване и транспортиране, за което също не са събрани безспорни доказателства. Адресът, отбелязан в декларацията на управителите на "Б. У. П." ООД е неизвестен, а според гласните доказателства материалите са били доставяни или на място на самия масив или транспортът е извършван от РЛ. В този смисъл е основателно оплакването на касатора за неизясняване от жалбоподателят на цитираното несъответствие между данни, съдържащи се в декларацията и тези в свидетелските показания. Не са събрани пътни листи, документи за пътни разходи и други подобни. Поради това според касационната инстанция не може да се приеме, че реалното осъществяване на доставките е доказано чрез съставените протоколи. Заключението по СТЕ също не налага извод за противното. Органът по приходите не е оспорил влагането на такива материали в обект на "Б. У. П." ООД по договор, сключен с "Р. 9" ООД, но е формулирал констатация, че това не са материалите по доставките от "С. С. АБВ 01" ЕООД и "С." ЕООД. Огледът на вещото лице и неговото заключение касаят последващата доставка, в който смисъл са доводите на касатора. В случая е било необходимо да се докаже от РЛ не само резултата от конкретната дейност, но и нейното осъществяване от страните по пряката доставка. Правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 9 и чл. 6 ЗДДС. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено след което да се постанови друго, отхвърлящо жалбата срещу РА. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2241 лв. и в размер на 1881 лв. за първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,