Решение № 3750 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 507/2015 г.

Решение № 3750 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 507/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булмес Трейдинг" ЕООД гр. София с ЕИК 130852818, подадена чрез пълномощника адв. Тамара Ковачева, против Решение № 7186/25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 644/2013 г. по описа на Административния съд София-град, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт № 2251200026/11.05.2012 г., издаден от Стела Николаева Георгиева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с Решение № 2634/7.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Атанасова, в с. з. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на "Булмес Трейдинг" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2251200026/11.05.2012 г., издаден от Стела Николаева Георгиева - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, в частта потвърдена с Решение № 2634/7.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Касаторът счита, че не са обсъдени от съда релевантни за спора доказателства, представени още в хода на ревизионното производство, които представляват документи, създадени по време на изпълнение на доставките. Оплакването е неоснователно. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд са били издадените от "Месокомбинат - Разград" АД, "ГД" ЕООД и "Алекса 2005" ЕООД фактури с предмет стоки (месо) и услуги (маркетингово проучване). Видно от мотивите на оспорения акт, ревизиращите органи приемат, че за жалбоподателят не следва да възникне правото на данъчен кредит по спорните доставки, тъй като не е доказано тяхното реално осъществяване, т. е. неоснователно са издадени фактури без реално да са извършени доставки. По отношение на фактурите, издадени от "Месокомбинат - Разград" АД за данъчни периоди м. 01 и м. 02.2009 г. в общ размер на 8 258,51 лв. по 3 бр. фактури с предмет на доставка - свинско месо правилно е приел първоинстанционният съд, че не са представени доказателства, че по всяка една от фактурите е налице реално предаване на конкретно определени вещи от продавача към купувача, което би доказало наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Не са представени нито в хода на ревизията, нито при съдебното оспорване на РА, други документи освен фактурите. Липсват данни относно това с какво и от кого е извършен транспортът на месото, къде е мястото на приемане и предаване на стоката, място за съхранение, лицата приели и предали стоката. Също така липсват и доказателства за това с какъв транспорт (като се вземе предвид факта, че с оглед спецификата на предмета на доставка месо, е необходимо да е налице специализиран транспорт снабден с хладилни камери) и от къде са натоварени, съответно - доставени стоките. Предметът на доставките предполага притежаването на съответните складови и търговски обекти, доказателства за наличието, на които не са представени. Правилно е прието, че ангажираната и приета съдебно счетоводна експертиза не дава яснота по въпроса за наличието на реална доставка. Обстоятелството, че жалбоподателят е водил редовно счетоводство по никакъв начин не води до еднозначния извод за наличие на реална доставка. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. в общ размер на 82 288,94 лв. по 12 фактури, издадени от "ГД Импортинг" ЕООД, същото е отказано с оглед дерегистрацията на последния, актът за което е издаден на 5.12.2008 г. От своя страна "ГД Импортинг" ЕООД е ползвало данъчен кредит по 12 фактури, издадени след датата на дерегистрация по ЗДДС (5.12.2008 г.), описани в РА по номер, дата на издаване, данъчна основа и ДДС. Правилно е приел първоинстанционният съд, че данъкът по същите е начислен неправомерно от нерегистрирано по ЗДДС лице, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не следва да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от приетия като доказателство по делото Акт за дерегистрация, същият е връчен на доставчика по реда на чл. 32 от ДОПК. Представените от ТД на НАП и приложени по делото документи сочат, че ревизиращият екип е изпълнил стриктно процедурата по връчване на документи чрез прилагане към досието, т. е. извършеното връчване е редовно. В тази връзка напълно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че неговият доставчик не е уведомен за извършената дерегистрация. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако законът предвижда друго. Предвид обявяването на дерегистрацията в информационната система на Националната агенция за приходите, е била налице възможност, след тази дата добросъвестните лица да се осведомят дали доставчикът им е регистриран за целите на ЗДДС. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2009 г. в размер на 20 000,00 лв. по фактура № 292/27.02.2009 г., издадена от "Алекса 2005" ЕООД правилно е приел първоинстанционният съд, че приложените доказателства не обосновават извод за изпълнение разпоредбата на чл. 9 ЗДДС. От приложените по делото доказателства не се установява да е извършвано нещо от страна на "Алекса 2005" ЕООД, което да може да бъде окачествено като услуга. За доказване реалността на услугите, документирани от "Алекса 2005" ЕООД с фактура № 292/27.02.2009 г. с предмет на доставката маркетингово проучване са представени копия на печатния материал по извършените маркетингови проучвания по двете теми (приложени в административната преписка). Правилно е прието, че така представените доказателства по никакъв начин не доказват участието на "Алекса 2005" ЕООД при изготвянето им. Липсват данни за лицата, съставили проучванията. В хода на ревизията по категоричен начин е установено, че дружеството не притежава нужния кадрови потенциал за извършване на маркетингово проучване, доколкото за този период в дружеството има назначени по трудов договор лица на длъжност "общ работник", "шофьор" и "технически организатор /офис/". Тези факти не са опровергани от жалбоподателя в хода на съдебното оспорване на РА. Правилни са и изводите на административния съд, че от представените доказателства не може да се заключи как е формирана стойността на извършеното, без да става ясно каква е стойността на отделните дейности, които са възложени от жалбоподателя. След като въз основа на представеното е неясно какви точно дейности и на каква стойност са извършени, което е елемент от легалната дефиниция на услугата, то може да се заключи, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 8 и чл. 9 ЗДДС. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки Относно оплакването за допусната грешка при определянето на задълженията при изменението на РА от Директора на Дирекция "ОДОП" същото е неоснователно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че съгласно мотивите на Решение № 2634/7.11.2012 г. е прието, че не са доказани предпоставките за ползване правото на данъчен кредит за м. 12.2008 г., м. 01.2009 г. и м. 02.2009 г. Поради горното РА е потвърден в частта на допълнително установените по реда на ЗДДС задължения в резултат на отказ на данъчен кредит в общ размер на 110 547,45 лв. (за м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. в общ размер на 82 288,94 лв. по фактурите, издадени от "ГД Импортинг" ЕООД; за м. 01. и м. 02.2009 г. в размер на 8 258,51 лв. по фактури, издадени от "Месокомбинат - Разград" АД и за м. 02.2009 г. в размер на 20 000,00 лв. по фактура, издадена от "Алекса 2005" ЕООД. Необходимо е да се има предвид, че в диспозитива на Решенията на директора на "ОДОП", във връзка с произнасяне по жалби срещу ревизионни актове, се посочва дължимият данък - размерът на задължението по вид данък за съответния период, а не само допълнително определеното от органите по приходите задължение. Поради това правилно в Решение № 2634/7.11.2012 г. на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК са отразени определените на дружеството с ревизионния акт задължения за ДДС. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 1.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, за който жалбата е уважена на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 3 635,47 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,