Решение № 12522 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности гр. София, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение 486 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 79/23 г. по описа на АССО. С решението е отменена Заповед за налагане на ПАМ ФК-С1890-0127486 от 12.01.2023 год. на началник отдел Оперативни дейности" в Главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение, при издаването на заповедта са спазени всички процесуалноправни разпоредби и че административния орган е мотивирал заповедта и в частта относно срока на мярката. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. С писмена защита от 18.07.2023 г. се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Христо Стефанов 70" ЕООД не изразява становище. Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 02.12.2022 год. в 09:50 ч. е извършена проверка в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ в гр. Ботевград ; установено е, че след извършена контролна покупка от страна на проверяващите, преди легитимирането им, на 1 бутилка минерална вода на стойност 0,70 лв. и 1 брой кафе на стойност 0,60 лв., обща стойност 1,30 лв., не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта и работещо фискално устройство модел Eltrade АЗ KL с ИН на ФУ ED350382 и ИН на ФП 44350382. Сумата била платена в брой от страна на проверяващите и приета от Н. Атанасова - продавач-консултант. Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка 0127486 от 02.12.2022 год. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на конкретни мотиви относно срока на мярката, което възпрепятства проверката за съответствие на административния акт с материалните разпоредби и законовата цел, в преследване на която се издава той. Административният съд е приел, че изложените мотиви за определяне на продължителността на срока освен, че са общи и бланкетни не кореспондират с фактите по делото. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, което означава, че при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение