Решение № 9777 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2011 г.

Решение № 9777 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД ОУИ"/Пловдив и на Тихомир Георгиев Андонов от гр. Хасково.

Касаторът ДД "ОУИ" Пловдив, действащ по заместване чрез зам. Директора на дирекция "ОУИ" Пловдив, обжалва решение № 1351/02.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2178/2009 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив, само в частта, в която е отменен за данъчни периоди 2006 г. и 2007 г. ревизионен акт /РА/ № 2600900334/28.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково и са определени разноските. Излага съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Претендира за отмяна на съдебното решение в обжалваната от него част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касаторът Тихомир Георгиев Андонов от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. Нина Иванова, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА и са определени разноските. Навежда подробно развити оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, както и за необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, неправилно е била определена данъчната основа. Счита, че при определяне на данъчната основа е следвало да се съобразят получени заемни средства. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло РА. Представя нови писмени доказателства. Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Като ответник по касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, взема становище за неоснователността й.

Директора на дирекция "ОУИ" Пловдив, чрез юрск. Левова, взема становище за неоснователност на касационната жалба на Т. Георгиев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от ДД "ОУИ" Пловдив и за неоснователност на касационната жалба, подадена от Тихомир Георгиев.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил РА № 2600900334/28.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с решение № 790/23.11.2009 г. на ДД "ОУИ" гр. Пловдив. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2003-2007 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004-2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., както следва: - за 2004 г. - 944,80 лв. данък и 664,75 лв. лихва, за 2005 г. - 20 897,70 лв. данък и 9916,90 лв. лихва, за 2006 г. - 15 143,30 лв. данък и 5168,21 лв. лихва и за 2007 г. -60 530,80 лв. данък и 12 184,83 лв. лихва.

По жалбата на ДД "ОУИ" Пловдив.

За да отмени РА № 2600900334/28.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково, в частта, с която на Т. Андонов, е установен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - изцяло ведно със съответните лихви и е установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 45 110,19 лв. до пълния размер от 60 530,80 лв., ведно със съответните лихви, съдът е приел, че неправилно е определена данъчната основа, тъй като неправилно не е съобразно в приходната част на баланса получаването на приходи от заем от Анета Златанова през 2006 г. в размер на 130 000 лв. В частта, в която е отменен частично РА в частта, в която е установен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. за разликата над 870,99 лв. до 944,80 лв. и съответните лихви, не е подадена касационна жалба. Решението в тази си отменителна част е влязло в сила.

Касационното оплакване е за необоснованост и незаконосъобразност на решението в останалата отменена част на РА. Според касатора необсъждането на доказателствата относно наличие на непогасени задължения на заемодателя Златанова, към трети лица, и предвид липсата на доказателства за разходите на това лице, е довело до постановяване на необосновани изводи за възможността на заемодателя да предостави в заем средства, при установена невъзможност на същото лице да погасява собствените си задължения. Оплакването е неоснователно. Съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства, а именно - наличието на доказано заемно правоотношение, данни за сключване на договора и предаване на заемната сума от 130 000 лв., както и установена възможност на заемодателя да разполага с такава сума предвид получени от него значителни доходи от патентна дейност и произведена земеделска продукция, надлежно декларирани за периода 2001 г. -2005 г. Правилно съдът е приел, че наличието на задължения на заемодателя към трети лица по данни на Агенция по вписванията, на НАП относно публични задължения и за заведени съдебно-изпълнителни дела, са ирелевантни към възможността на заемодателя за предоставяне на заем. Това е така, защото няма данни по тези други задължения да е извършено плащане в размери, препятстващи възможността на лицето да предостави заема. Не подлежи на контрол изборът на заемодателя - да предостави заем или да плати задълженията си, нито основанията за този избор. Неоснователно е оплакването на липса на данни за разходите на заемодателя Златанова за процесните периоди. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи възможността на заемодателя да предостави заемните средства, съответно в доказателствена тежест на приходните органи е да опровергаят това като чрез насрещно доказване установяват наличието на реално направени разходи, препятстващи финансовата възможност за предоставяне на заем. Такива доказателства не са били представени, не е искано събирането им. Отделен е въпросът, че въпросът за приходите и разходите на физическо лице може и следва да се разглежда комплексно в рамките на данъчна проверка или ревизионно производство, за каквито в случая няма данни.

Предвид изложеното дотук жалбата на ДД "ОУИ" се явява неоснователна. Решението в тази си част е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

2. По жалбата на Тихомир Георгиев Андонов.

Обжалва се решението на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 2600900334/28.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково, в частта, в която е установен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 870,99 лв., ведно със съответните лихви, за 2005 г. в размер на 20 897,70 лв., ведно със съответните лихви, установен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 45 110,19 лв., ведно със съответните лихви.

С обжалваното решение АС Пловдив е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по РА, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът не е възприел възраженията на ревизираното лице относно действителния размер на направените разходи за изграждане на част от сграда в гр. Хасково в периода 2004-2006 г., относно пазарната стойност на продаденото право на строеж по нот. акт от 18.10.2005 г., относно получени приходи от "Алти" ООД и ЕТ "Георги Андонов-Анди 94", както и относно получени заемни средства по всички представени от лицето договори за заем, с изключение на посочения по-горе заем от А. Златанова.

Ревизираното физическо лице Т. Андонов е останало недоволен от решението, заявява оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността му в тази част. Касационните оплаквания се свеждат до изводите на съда по няколко спорни въпроса - налице ли са обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, спазена ли е процедурата при така проведената ревизия и по съществото на спора - правилно ли съдът не е кредитирал данните за получени заемни средства, за изплатени суми от търговците, чийто съдружник и собственик е ревизираното лице, правилно ли не са кредитирани дадените експертни заключения относно действителната себестойност на направени разходи за строеж, на пазарната стойност на продадено право на строеж.

По останалите въпроси - относно формиране и изчисление на сумите за главници и лихви, относно размера и вида на получени приходи и направени разходи от физическото лице, извън горепосочените спорни такива, не са заявени касационни оплаквания. Тези въпроси не са били спорни и пред първоинстанционния съд. При проверка на материалната законосъобразност на решението на АС Пловдив в тази му част не се констатираха пороци на същото.

Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено несъответствие на извършените разходи с получените приходи и ресурси на Т. Андонов. При тези данни правилно приходните органи са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила от приходните органи при провеждане на процедурата за облагане по аналог, по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. На Андонов е връчено Уведомление № К6-35/28.05.2009 г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за това, че дължимия от него данък върху дохода за периода 2003-2007 г. ще бъде определен по особения ред, установен в чл. 122 от ДОПК. Представена е декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК и нови доказателства, които са обсъдени от органите по приходите.

По съществото на спора касационните оплаквания са основателни.

2.1. Относно себестойността на разходите, направени от лицето за строителство по стопански начин на комплексна на сграда в гр. Хасково, касателно собствените на лицето етаж трети, четвърти и пети от нея. Разходи са правени през 2004, 2005 и 2006 г. По делото са налични две експертизи, работили еднакво по метода на увеличените себестойности по § 1, т. 10, б. "в" ДР ДОПК, едната е приета в ревизионното производство, а другата - в хода на съдебното производство. Съдът не е ценил приетата експертиза в хода на съдебното производство, тъй като е приел, че макар и неоспорена от страните, тя дава завишени стойности на разходите спрямо другата, след включване на стойността на заплатеното право на строеж, с което се нарушава забраната за влошаване на положението на жалбоподателя в съдебното производство. Тези изводи на съда са необосновани за периоди 2004 г. и 2006 г. Приетата съдебно-техническа експертиза е следвало да бъде ценена от съда, тъй като освен, че е пълно обоснована и изпълнена в съответствие с поставените задачи, е приета в хода на състезателното производство като неоспорена от страните. Процесуалното им поведение, вкл. и липсата на искания за тройна или допълнителна експертиза сочи на съгласие със заключението, което е последващо това в ревизионното производство и е следвало да бъде ценено. Ето защо като се съобразят дадените стойности от СТЕ на разходите за строежа през 2004 г. - 8230 лв. и за 2006 г. - 35 276,47 лв., втората увеличена със стойността на правото на строеж и платените данъци през 2006 г. в размер на 22 678, 90 лв. /общо 57 955,37 лв./, то приетата от съда разходна част на данъчните основи за 2004 г. и 2006 г. следва да се промени към намаление съответно със сумите 1909,85 лв. и 14 379,99 лв. Не се променя стойността на приетите разходи за 2005 г. в размер на 86 936,54 лв., тъй като при сумиране на заплатеното право на строеж през същата година в размер на 17 628,38 лв. със стойността на разходите - 76 053,12 лв. се получава по-висока стойност на разходите в сравнение с приетата в РА, т. е. недопустимо би се влошило положението на оспорващия.

2.2. Относно пазарната стойност на недвижимите имоти и право на строеж, продадени от лицето съответно с нот. актове от 14.08.2006 г. и 18.10.2005 г. Приети са основна и допълнителна СТЕ, даващи заключение за значително по-висока пазарна цена на продажбите от вписаната в нотариалните актове, в които са обективирани сделките. Съдът правилно е приел, че пазарните стойности на продадените имоти и вещно право са ирелевантни при определяне приходната част на данъчната основа на лицето за 2005 г. и 2006 г. Това е така, защото в нотариалните актове като официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила е вписана цена на сделките, които цени, при липса на данни за надлежно проведено съдебно производство, имащо за предмет установяване симулация на сделките по отношение на цената, се явяват меродавни за това какви суми са получени от лицето като приходи. Хипотетично е възможно пазарната стойност да е различна, по-ниска или по-висока, но от значение за определяне на данъчната основа са само реално получените приходи, чиято стойност е установена при условията на пълно доказване с отразеното в нотариалните актове. Няма основание за промяна на данъчните основи. Изводите на съда в тази им част са правилни.

2.3. Относно получени средства от "Алти" ООД / в която от 2006 г. ревизираното лице е съдружник/ и ЕТ "Анди 94-Георги Андонов" /по предоставен заем на собственика Георги Андонов/. Представени са и приети по делото писмени доказателства - 24 бр. РКО за получени суми от ревизираното физическо лице /представени още в хода на ревизионното производство/, ведно с извлечения от главни книги, данъчни декларации по ЗКПО и ЗОДФЛ (отм.) съответно на "Алти" ООД и ЕТ "Георги Андонов-Анди 94", годишен отчет, оборотна ведомост и др., в подкрепа на декларираното от лицето получаване на средства. По делото е прието основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която, при проверка с счетоводствата на двете фирми е установено 1. редовно осчетоводяване на изплатени суми - в размер на 63 375,79 лв. от "Алти" ООД на 31.10.2006 г., с основание "възстановени на собственика", при което стопанската операция е отчетена по счетоводни сметки, регистри, годишна оборотна ведомост и ГФО за 2006 г., при дадено заключение за редовно водено счетоводство на дружеството и 2. редовно осчетоводяване на изплатени суми по 4 бр. РКО от 30.09.2005 г. в размер на 24 723 лв., от 30.06.2006 г. в размер на 39 265,24 лв., от 30.09.2006 г. в размер на 2774,60 лв. и от 31.12.2006 г. в размер на 3893,22 лв., с основание "възстановяване средства на собственика", при което стопанските операции са отчетени по счетоводни сметки, отразени са в счетоводните регистри за съответната година, годишни оборотни ведомости и ГФО за 2005 г. и 2006 г., при дадено заключение за редовно водено счетоводство на търговеца.

Съдът не е кредитирал заключението на ССчЕ и не е включил така получените суми в приходната част на баланса на лицето за 2005 г. и 2006 г., тъй като е приел за неустановен произхода на средствата, предоставени от Тихомир Андонов на дружеството в периода преди ревизирания, които средства били получени като заемни от физически лица, за които нямало данни, че са разполагали с такива. Съдът е счел, че дори да се приеме, че при в ревизирания период при Андонов са постъпвали парични средства от "Алти" ООД и ЕТ "Анди 94", то не може да се приеме, че тези средства представляват възстановяване на предоставен заем от минали години, а заемите били предоставени от Александър Савов, който е починал към момента на проверката. Така направените изводи от съда са необосновани, вътрешно противоречиви и незаконосъобразни. Установено е надлежно, че през 2005 г. и 2006 г. на касатора са възстановени суми от "Алти" ООД и ЕТ "Георги Андонов-Анди 94", в декларираните от него размери. При условията на пълно доказване е установено, че възстановяването на тези суми е извършено към момента, посочен в РКО предвид редовното водените счетоводства, счетоводното отразяване на операциите, включени в подадени ГФО. Не е налице съставяне на документи на целите на ревизионното производство, започнало със заповед /ЗВР/ от 30.03.2009 г. Отново с оглед на редовните счетоводни записвания, преценени по реда на чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК, се установява, че двамата търговци са разполагали с тези суми, които са възстановени на Т. Андонов. Редовно воденото счетоводство е доказателство за отразените в него данни и вписвания. В подкрепа на така установените факти е и отразеното в същия смисъл в ревизионен доклад № 900201/14.09.2009 г., съставен в ревизионно производство спрямо Георги Андонов, собственик на ЕТ "Георги Андонов-Анди 94", включващ във времевия си обхват 2005 г. и 2006 г., имащо характер на извънсъдебно признание на факти от страна на приходните органи.

Само въз основа на така установените обстоятелства следва да се зачете наличността на получените приходи от ревизираното лице в периода 2005 г. - в размер на 24 723 лв. и за 2006 г. в размери на 63 375,79 лв. и 45 933,06 лв. или общо 109 308,85 лв., които суми следва да се съобразят при формиране на установения паричен баланс за всеки от двата периода. Предвид установеното получаване на сумите и имуществената възможност за това ирелевантно за спора е основанието за получаване на сумите от ревизираното лице, а още по-малко произходът на средствата, които са дадени от Т. Андонов на всеки от двамата търговци в периоди преди проверявания или пък наличието на имуществена възможност за това при лицата, предоставили такива средства на Т. Андонов. В случая е изяснен, доказан и възможен произхода на доходите на ревизираното лице, получени от двамата търговци. Всички останали обстоятелства във връзка с предходен произход на основание и суми могат да са предмет на обсъждане в ревизионни производства спрямо търговците или заемодателите на получателя на сумите - Т. Андонов, но не са от значение за формиране на приходната част на неговия паричен баланс.

Като е достигнал до обратните изводи съдът е постановил незаконосъобразно решение в тази му част, в която е отхвърлена жалбата на лицето по отношение на РА, в който са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г.

На база заключението по допълнителната задача на ССчЕ за изчисление и формиране на парични потоци за всяка една от проверяваните години и приетото до тук се установява освен, че за 2006 г. няма превишение на разходи над приходи, както е приел първоинстанционният съд, но остатъкът, който се прехвърля за 2007 г. е по-голям и следва да бъде увеличен със сумата 123 688,84 лв. като сбор от 109 308, 85 лв. - получени суми от "Алти" ООД и ЕТ "Георги Андонов-Анди 94" и 14 379,99 лв. като намаление на разходите по т. 2.1., от настоящото решение.

Също така, за 2005 г. приходната част на паричния баланс следва да се увеличи със сумата 24 723 лв.

2.4. Относно получени заемни суми. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за получени заемни средства в периода непосредствено преди ревизирания /през 2002 г./, както и през 2007 г., с изключение на получен заем от А. Златанова през 2006 г., обсъден по-горе и получен заем от 12 000 лв. от Здравко Захариев през 2004 г. За последния заем не са изложени мотиви, но е включен от съда в приходната част на баланса за 2004 г., които изводи не се оспорват от приходните органи, а формирания баланс за 2004 г. не е предмет на касационната жалба на ДД "ОУИ".

За да не приеме наличието на доходи от заемни средства през 2002 г. и 2007 г. съдът е приел на първо място, че не е доказана възможността на лицата да предоставят заемни средства в съответните размери, игнорирал е подадените от тях ГДД за 2009 г. и 2010 г., в които са включени като заемни средства дадените такива на Т. Андонов. Относно реалността на дадените в заем суми съдът е приел, че тя е доказана с оглед неоспорените данни за предаване на сумите. Счел е, че липсата на уговорено задължение за лихва не е основание за непризнаване на заемите, тъй като уредбата на лихвата съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД й придава характер на акцесорно задължение и незадължителен реквизит на заемния договор между физически лица.

Касационните оплаквания са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част. Според касатора безспорно е доказано даването и получаването на заемните суми, надлежно декларирани при въвеждане на законово изискване за това, налице е и връщане на суми по част от заемите. Счита за ирелевантно начина на придобиване на средствата от лицата, предоставили заема, при положение, че е безспорно установено получаването им от заемателя. Позовава се на практика на ВАС по а. д. № 13887/09 г., а. д. № 14607/2010 г., № № 9098/2010 г., 15055/2010 и 1500/2008 г. Касационните оплаквания са основателни.

Конкретно, се касае за заеми от: 1.Веселин Жечев Костадинов в размер на 4000 лв. от 20.10.2002 г., 2. Янко Асенов Манолов в размер на 20 000 лв. от 24.12.2002 г., 3.Димитър Делчев Митрев в размер на 20 000 лв. от 08.09.2007 г., 4. Христо Василев Христов в размер на 12 000 лв. от 14.11.2002 г., 5. Димитър Анестев Борисов в размер на 50000 лв. от 12.10.2002 г., 6. Чавдар Петров Чанев в размер на 5000 лв. от 19.11.2002 г., 7. Милен Иванов Иванов в размер на 5000 лв. от 11.08.2002 г. и Тодор Лозков Тодоров в размер на 15 000 лв. от 05.02.2007 г. За всички заеми за налице двустранно подписани договори за заем, разписки за получаване на заема, потвърждаващи реалното предаване и съответно получаване на заемните суми, подадени от заемодателите ГДД за 2009/2010/г., в които са декларирани дадените заеми и размера на оставащите за погасяване суми. Относно заема от Чавдар Чанев са налице и доказателства за частично връщане на заемните суми, прието в хода на касационното производство.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства касационният съд намира, че при условията на пълно доказване е доказана тезата на РЛ за получени заемни средства в размери съответно на 35 000 лв. за 2007 г. и 51 000 лв. за 2002 г., налични като начално салдо за първия ревизиран период - 2004 г. Договорите са двустранно подписани, съдържат съществените реквизити на договор за заем, представени са и разписки към тях, в които заемателят удостоверява получаване на всяка от сумите, на датите на които са сключени договорите.

При така събраните доказателства касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на получените заемни средства. Договорът за заем е неформален и реален, счита се сключен с предоставяне на съответната парична сума. В случая е налице писмена форма за доказване, както и разписки, установяващи действителността и сключването на договорите. Освен това следва да се съобразят новите обстоятелства, възникнали по време на ревизията, но от значение за случая, представени и съобразени при формиране на фактическите установявания от първоинстанционния съд, а именно декларирането на съществуващи непогасени вземания към 2009 г. /2010 г./ по дадените заеми, съобразно въведеното нормативно изискване за това, считано от 01.01.2010 г. Въз основа на всички тези доказателства, вкл. и на частните документи, чиято доказателствена сила не е оборена надлежно от ответната в производството страна, съдът приема, че договорите за заем и разписките към тях представляват годни доказателства за извършените в тях отразявания, вкл. и относно датата на съставянето им.

Предвид изложеното касационният съд намира за доказано получаването от страна на ревизираното лице на заемни средства в размери съответно 51 000 лв. за 2002 г. и 35 000 лв. за 2007 г. Тези суми подлежат на включване в приходната част на паричния баланс за 2004 г. и 2007 г., при което за 2004 г. не се получава недостиг и превишение на разходи над приходи. Явява се наличен остатък в края на отчетния период в размер на 47 741,42 лв. /51 000 лв. минус 3258,58 лв./. Този остатък се включва в началното салдо на паричния поток на РЛ за 2005 г., при което се получават общо приходи в размер на 87 816,52 лв. /47 741,42 лв. плюс 40 075,10 лв./, които съотнесени към разходите в размер на 104 676,07 лв. дават отрицателно салдо в размер на 16 859,55 лв. Върху тази сума като недекларирани доходи се дължи данък в размер на 3506,29 лв.

Ето защо решението на АС Пловдив частта, в която е отхвърлена жалбата над 3506,29 лв. до 20 897,70 лв. и съответните лихви се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като вместо него се отмени и РА в тази му част за 2005 г.

Паричният поток за 2006 г. се формира съобразно изложеното дотук във връзка с установеното от АС Пловдив относно недължимост на данък за този отчетен период и изложеното в т. 2.1. и 2.3. от настоящото решението като положителната сума от 187 941,71 лв. /123 688,84 лв. плюс 64 252,87 лв./ следва да се намали с началното отрицателно салдо от 2004 г. в размер на 16 859,55 лв., при което за 2007 г. се прехвърля положително салдо в размер на 171 082,16 лв. Приходната част за 2007 г., ведно с получения заем в размер на 35 000 лв. се формира в размер на 224 803,91 лв., а разходната в размер на 273 783,75 лв. 8включващ даден заем на Г. Андонов в размер на 150 000 лв./, при което се получава недостиг от 48 979,84 лв., за който се дължи данък в размер на 4897,98 лв. За разликата над тази сума до 45 110,19 лв. решението на АС Пловдив следва да се отмени, а съответно на него и РА в същата част за 2007 г., ведно със съответните лихви.

При този изход на спора първоинстанционното решение се явява неправилно и в частта, в която са определени разноските. Предвид заявените претенции и данните за направени разноски, съразмерно на уважената част и по компенсация такива се дължат в полза на жалбоподателя и настоящ касатор в размер на 8300 лв., от които 4600 лв. за разноски пред първата инстанция - държавна такса, възнаграждение за един адвокат и хонорари на вещи лица, и 3700 лв. в касационната инстанция - държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Ето защо решението следва да се остави в сила в частта, в която се присъдени разноски в размер на 1540 лв. в полза на лицето и да се отмени в частта, в която са присъдени разноски в размер на 2040 лв. полза на Д "ОУИ" Пловдив. С настоящото решение следва да се присъдят допълнително 6760 лв. за разноски в полза на касатора.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,