Решение № 148 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 510/2010 г.

Решение № 148 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 510/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 11.11.2008 г. по гр. д. № 873/2008 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 4.01.2008 г. по гр. д. № 1447/2007 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. Д. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка н периода от 1.03.2002 г. до 31.10.2006 г., както и обезщетение за забава при изпълнение на задължението в размер на законната лихва. В решението е прието, че за периода от 1.03.2002 г. до 9.09.2003 г. предявената претенция е погасена по давност; а след 9.09.2003 г. претенцията за обезщетение е неоснователна, тъй като ищецът, макар и поканен от работодателя да се яви, за да получи трудовата си книжка в съответствие с чл. 6, ал. З Н., не е упражнил това си право. Решението на Софийски градски съд е влязло в сила на 2.10.2009 г. при условията на чл. 296, т. З ГПК - с определение № 1199 от 2.10.2009 г. по гр. д. № 968/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение касационната жалба против въззивното решение не е допусната за разглеждане. С молба вх. № 1048487 от 29.12.2009 г., подадена от П. Д. Д. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 873/2008 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че в подкрепа на факта, че молителят не е разполагал с трудовата си книжка в периода до предявяване на иска по чл. 226, ал. 2 КТ е решение от 29.03.2005 г. по гр. д. № 3418/2004 г. на Софийски градски съд, постановено по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В молбата са изложени и оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на материалния закон. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. Представеното към молбата доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е било известно на страната в хода на инстанционното производство - молителят е участвал в производството по гр. д. № 3418/2004 г. на Софийски градски съд и е могъл да представи това доказателство в производството по иска с правно основание чл. 226 КТ. Независимо от изложеното, представеното писмено доказателство е без значение за изхода на спора за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, предмет на атакуваното решение по гр. д. № 873/2008 г. на Софийски градски съд. Обстоятелството, че молителят не е разполагал с трудовата си книжка в периода от 1.03.2002 г. до 31.10.2006 г. е било безспорно по делото и не е обусловило изводите за неоснователност на предявената претенция, призната за погасена по давност за периода до 9.09.2003 г., а след този период неоснователна, тъй като работникът не е упражнил правото си да получи трудовата книжка, предоставена му на разположение от работодателя. Въведените в молбата за отмяна оплаквания за неправилност на съдебното решение не следва да бъдат разглеждани предвид неотносимостта им към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение