Решение № 12872 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност М. Анастасова против Решение 2377/13.12.2022 год., постановено по административно дело 1704/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив. В сезиращата касационна жалба е заявено, че оспореното съдебно решение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение е оспорен извода на решаващия съд, че административният акт е издаден при липса на фактическо основание и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Заявено е, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден с правно основание чл. 26, ал. 9 от ЗП отнемане на издадено разрешение за специално ползване, доколкото административният орган не се е позовал на това правно основание, нито е изложил фактически обстоятелства в тази насока. По мнение на оспорващия, в случая не е налице и основание за провеждане на производство по възобновяване на процедурата по издаване на РСПП (Разрешение на специално ползване на пътищата) в хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК, доколкото липсват данни за порочност на процесното РСПП към момента на издаването му. Твърди се, че в случая, както е установено и от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, промените по кадастралния статут на имотите, посочени в процесното решение за специално ползване са настъпили след издаването му и тези имоти не съществуват в предишния си вид. В този смисъл е формиран извод, че констатацията на вещото лице по експертизата за частична идентичност между имотите, посочени в разрешението и съществуващите понастоящем, изцяло потвърждава фактическите обстоятелства в оспорената заповед, както и неприложимостта на производството за възобновяване, което, освен другото е обвързано и с преклузивни срокове, които към момента са изтекли. С оглед на възникналите кадастрални промени, в т.ч. и по отношение на собствеността в засегнатите от РСПП имоти, за административният орган е съществувала единствено възможността за прекратяване действието (а не отмяна, както приема съда) на издаденото РСПП. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното решение на първоинстанционния административен съд и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Бътерфлай-2003 ЕООД с [ЕИК] със седалище в гр. Пловдив, представлявано от управителя Г. Паунов, чрез представител по пълномощие адв. Л. Велкова от Адвокатска колегия Пловдив представя писмен отговор по касационната жалба, в който заявява неоснователност на оспорването, като твърди, че съдебното решение е правилно, обосновано и в съответствие с материалните и процесуалните изисквания на закона. Оспорени са доводите на касатора, че в случая е налице прекратяване, а не отнемане на издадено разрешение за специално ползване на пътя. Заявено е и несъгласие с обективираните в касационната жалба твърдения относно приложимостта на производството по чл. 99 и сл. от АПК. В съответствие с тези доводи и аргументи е заявено искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита че оспореното съдебно решение се явява неправилно постановено при наличието на наведените с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Бътерфлай-2003 ЕООД срещу Заповед 53-00-828/27.04.2022 год. на директора на ОПУ Пловдив, с която на основание чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК и в изпълнение на правомощията, дадени с т. 2 и т. 3 от Пълномощно П-122/22.03.2022 год. на Председателя на УС на АПИ е прекратено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с 5-О-Е от 03.05.2011 год., издадено от директора на ОПУ Пловдив на Бътерфлай-2003 ЕООД за експлоатация на обект Паркоместа /единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ/ в обслужващата зона на път ІІ-86 Пловдив-Смолян, км. 35+608 в ляво. От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че в полза на дружеството Бътерфлай-2003 ЕООД е било издадено Разрешение 13-О-И от 02.12.2010 год. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от директора на ОПУ Пловдив, по силата на което на дружеството се разрешава да извърши изграждане на Паркоместа в прилежаща част от път II-86 Асеновград-Бачково-Смолян в поземлен имот (ПИ) 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км.35+608 ляво и пътни връзки към тях. Разрешената дейност е Паркиране, без да се извършва друга търговска дейност на територията на паркинга при спазване на конкретни указания, дадени в т. 1 до 11 от разрешението. Изрично е указано, че разрешението е валидно до 02.12.2011 год. и е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). След изграждане на разрешения обект, в полза на Бътерфлай-2003 ЕООД е издадено и Разрешение 5-О-Е от 03.05.2011 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от директора на ОПУ Пловдив, с което на дружеството се разрешава експлоатацията на обект Паркоместа /Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ/ и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II-86 Пловдив-Смолян при км.35+608 ляво, при указания, дадени в т. 1-9 от разрешителното. Изрично е указано, че разрешението за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на обект Паркоместа в им. 02974.11.577 и 02974.12.52 по КК на с. Бачково, обл. Пловдив и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II-86 Пловдив-Смолян при км.35+608 ляво е задължително условие за издаване на разрешение за ползване по реда на ЗУТ. В така издаденото разрешение не е вписан срок за неговата валидност. По отношение на поземлените имоти, засегнати от издаденото Разрешение 5-О-Е от 03.05.2011 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, а именно ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52, в административната преписка по издаденото разрешение са приложени скица 19157/05.07.2010 год. за първия имот и скица 19158/05.07.2010 год. за втория и двете издадени от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Пловдив. От приложените скици се установява следното: ПИ с идентификатор 02974.11.577 е с площ от 2318 кв.м.; трайно предназначение на територията (ТПТ) територия на транспорта; начин на трайно ползване за път от републиканската пътна мрежа; собственик държавата. ПИ с идентификатор 02974.12.52 е с площ 1410 кв.м.; ТПТ земеделска; начин на трайно ползване за местен път; собственик държавата. На 20.04.2022 год. в ОПУ Пловдив е постъпила молба с вх. 94-00-3020, подадена от С. Радев в качеството му на игумен на Бачковска Света Обител Успение Богородично с [ЕИК]. В молбата е заявено, че със Заповед 300-5-67 от 08.11.2004 год. на Изп. Директор на Агенцията по кадастъра, понастоящем АГКК, обн. в ДВ бр. 106 от 03.12.2004 год. е одобрен имот с кадастрален идентификатор 02974.12.31 по КККР на с. Бачково с площ от 2115 кв.м., находящ се в с. Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдив с ТПТ земеделска; начин на трайно ползване друг вид земеделска земя и като собственик на имота е записан Бачковски манастир Света Богородица и обслужва подхода към манастира. Посочено е също, че със Заповед КД-14-16-408 от 24.06.2009 год. на началника на СГКК Пловдив е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бачково, като ПИ с идентификатор 02974.12.31 е заличен, като са образувани/нанесени нови два ПИ с идентификатори 02974.12.52 и 02974.12.53. Новообразувания ПИ с идентификатор 02974.12.52 е бил записан като собственост на държавата, а ПИ с идентификатор 02974.12.53 е записан като собственост на община Асеновград. В молбата е заявено, че Заповед КД-14-16-408 от 24.06.2009 год. на началника на СГКК Пловдив е била оспорена от Бачковска Света Обител Успение Богородично пред Административен съд Пловдив, който с Решение 701/03.04.2015 год., постановено по адм. дело 3429/2014 год. е отменил заповедта на началника на СГКК Пловдив. С Решение 12992/02.12.2015 год., постановено по адм. дело 6617/2015 год., Върховният административен съд е оставил в сила Решение 701/03.04.2015 год., постановено по адм. дело 3429/2014 год. По данните в молбата, в хода на съдебните производства в полза на Бътерфлай-2003 ЕООД е издадено Разрешение 5-О-Е от 03.05.2011 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях, което касае ПИ 02974.12.52, който съгласно влязлото в сила съдебно решение не съществува и е възстановен предходно въведения ПИ 02974.12.31, който е собственост на Бачковска Света Обител Успение Богородично по силата на Нотариален акт 3, т. 7, рег. 6001, н.д. 1101 от 01.11.2018 год. Твърди се, че по отношение на ПИ 02974.12.31 не се установяват права на собственост на държавата, в т.ч. и на АПИ, което се удостоверява от приложени към молбата Удостоверение изх. ДС-26-5/20.01.2021 год. на Областния управител на област Пловдив, че имота не е държавна собственост и Удостоверение изх. 14-00-113(1)/12.01.2021 год. на Кмета на Община Асеновград, че имота не е общинска собственост. Във връзка с горните обстоятелства, игуменът на Бачковска Света Обител Успение Богородично е формулирал искане до директора на ОПУ Пловдив да се удостовери, че Разрешение 5-О-Е от 03.05.2011 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях не поражда правен ефект, като издадено на отпаднало правно основание, доколкото с влезлите в сила съдебни решения са заличени ПИ с идентификатори 02974.12.52 и 02974.12.53 и е възстановен предходно въведения ПИ с идентификатор 02974.12.31, който съгласно приложения нотариален акт е собственост на Бачковска Света Обител Успение Богородично. Така подадената молба е била разгледана от техническия съвет (ТС) на ОПУ Пловдив на заседание, проведено на 26.04.2022 год., резултатите от което са обективирани в Протокол 17. Видно от цитирания протокол, ТС на ОПУ Пловдив е извършил справка в публичния портал за електрони услуги в Кадастрално-административна информационна система (КАИС) на АГКК, при която е установил, че към момента в КККР на с. Бачково съществува ПИ с идентификатор 02974.12.31 с вид на собствеността частна религиозна организация, вид на територията земеделска и начин на трайно ползване за второстепенна улица с площ от 2115 кв.м. В резултат на извършената справка е установено, че не се намират данни за ПИ 02974.12.52 по действащата КККР на с. Бачково, но такива данни са открити при справка в ГИС (географска информационна система) на АПИ, където фигурира имот 02974.12.52 (същия отразен в издаденото разрешение за специално ползване чрез експлоатация с 5-О-Е/03.05.2011 год.) с площ по графика 1410.229327 кв.м. Съпоставката на тези данни е формирала извод за наличие на очевидно разминаване в площта и очертанията на имот с идентификатор 02974.12.52 и имот с идентификатор 02974.12.31. Направената справка в публичния портал за електрони услуги в КАИС на АГКК, е установила също, че към момента в КККР на с. Бачково съществува ПИ с идентификатор 02974.11.677 с вид на собствеността държавна публична, вид на територията територия на транспорта, НТП за път от републиканската пътна мрежа с площ 2437 кв.м. При тази справка в информационната система на АГКК не са установени данни за ПИ 02974.11.577, като такива са били налични в ГИС на АПИ, според които, на тази локация е фигурирал имот с този номер с площ по графични данни 2318.428066 кв.м. В резултат на тези справки, ТС на ОПУ Пловдив е установил очевидно разминаване в площта и очертанията на бившия имот 02974.11.577 и сегашния имот 02974.11.677. В резултат на тази констатация е формиран извод, че към настоящият момент е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които са издадени Разрешения за специално ползване с 13--И от 02.12.2020 год. и 5-О-Е от 03.05.2011 год., а именно липсва идентичност между имотите, за които са издадени разрешенията и съществуващите такива към момента. Посочено е също, че Разрешение за специално ползване 13-О-И от 02.12.2010 год. е за изграждане на описания обект и действието му е прекратено още с подаване на искането за издаване на разрешение за експлоатация, но Разрешението за специално ползване чрез експлоатация 5-О-Е от 03.05.2011 год. продължава да действа и към момента. В съответствие с горните констатации, ТС на ОПУ Пловдив е изразил следното становище: поради заличаване на имотите, обект на Разрешение за специално ползване 13-О-И от 02.12.2010 год., а именно ПИ с ид. 02974.12.52 с площ по графика 1410.229327 кв.м. и ПИ с ид. 02974.11.577 с площ по графика 2318.428066 кв.м. в кадастралната карта на с. Бачково и липсата на идентичност между тях и сега съществуващите ПИ с ид. 02974.12.31 и ПИ с ид. 02974.11.677, предлагат на директора на ОПУ Пловдив да издаде заповед за прекратяване действието на разрешението. Предвид така изразеното становище на ТС, обективирано в Протокол 17/26.04.2022 год., директорът на ОПУ Пловдив е постановил Заповед 53-00-828/27.04.2022 год., с която на основание чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК и в изпълнение на правомощията, дадени с т. 2 и т. 3 от Пълномощно П-122/22.03.2022 год. на Председателя на УС на АПИ е прекратил Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с 5-О-Е от 03.05.2011 год., издадено от директора на ОПУ Пловдив на Бътерфлай-2003 ЕООД за експлоатация на обект Паркоместа /единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ/ в обслужващата зона на път ІІ-86 Пловдив-Смолян, км. 35+608 в ляво. В мотивите на административния акт са възпроизведени констатациите на ТС на ОПУ Пловдив, обективирани в Протокол 17/26.04.2022 год., като е възприето становището, че към настоящият момент е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които са издадени разрешенията за специално ползване на пътя, изразяваща се в заличаване на имотите, за които са издадени разрешенията в кадастралната карта и липсата на идентичност между тях и съществуващите в момента имоти, като е налице и засягане на права на трети лица. Формиран е извод, че тези обстоятелства налагат прекратяване на действието на разрешението за специално ползване на пътя, поради промените в кадастралния статут на имотите предмет на издаденото разрешение, както и заявените от Бачковска Света Обител Успение Богородично права върху засегнатите от разрешението имоти. В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателя е допусната, изготвена и приета без възражение съдебно-техническа експертиза. При отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че имот със стар ИД 02974.12.52 съставлява по-голямата част от имот с ИД 02974.12.31, а местоположението на имот стар ИД 02974.11.577 в по-голямата си част съответства на местоположението на имот 02974.11.677. В този смисъл, вещото лице е формирало извод за частична идентичност между имотите. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е постановен от материално, териториално и по степен компетентен да издаде процесната заповед административен орган. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е посочил, че основание за отнемане на разрешение за специално използване на пътищата е неспазване на условията, предвидени в тях и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност (чл. 26, ал. 9 от ЗП), както и при наличие на хипотезите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НСПП. В случая, доколкото оспорената заповед е мотивирана с очевидното разминаване в площта и очертанията на имотите по издаденото разрешение за специално ползване на пътя и имотите по действащата към момента КККР на с. Бачково, съдът е формирал извод, че заповедта е издадена при липса на фактическо основание и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗП и НСПП. В мотивите на съдебното решение са развити и мотиви, относно приложимостта на производството по чл. 99 и сл. от АПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя доводите на първоинстанционния административен съд, относно компетентността на органа, постановил оспорения административен акт. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, изводите на Административен съд Пловдив са неправилни. Както основателно е посочено в сезиращата касационна жалба, оспорената заповед не е издадена в хипотезата на чл. 26, ал. 9 от ЗП, респ. чл. 7, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НСПП, поради което, несъответствието й с тези разпоредби не обосновава нейната незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 26, ал. 9 от ЗП указва, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5. От своя страна, текста на чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НСПП предвижда, че разрешения за специално ползване на пътищата се отнемат: 1. при неспазване на условията, предвидени в тях; 2. при неплащане на дължимите такси съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата; 3. когато вследствие на ново строителство, реконструкция или рехабилитация на пътя съществуващите рекламни съоръжения се явяват в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 1. Анализът на цитираните разпоредби показва, че същите регламентират условията и хипотезите, при които издадени разрешения за специално ползване на пътищата се отнемат. В настоящият случай, видно от диспозитива на оспорената заповед е разпоредено прекратяване действието на Разрешение за специално ползване на пътищата, което е различно от отнемането. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в мотивите на административния акт са обосновани фактическите основания, мотивирали административния орган да постанови заповедта, а именно наличието на обстоятелства, които налагат прекратяване на действието на разрешението за специално ползване на пътя, поради промените в кадастралния статут на имотите предмет на издаденото разрешение, както и заявените от Бачковска Света Обител Успение Богородично права върху засегнатите от разрешението имоти. По мнение на настоящия състав, в случая действително са налице посочените от административния орган обстоятелства, които обосновават необходимостта от прекратяване действието на издаденото разрешение. Видно от доказателствата по делото, Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с 5-О-Е от 03.05.2011 год. касае ПИ 02974.11.577, който съгласно приложената скица е с площ от 2318 кв.м. и е държавна собственост, както и ПИ 02974.12.52, който е с площ от 1410 кв.м. и също е държавна собственост. След отмяната на Заповед КД-14-16-408/24.06.2009 год. на началника на СГКК Пловдив и възстановяване на предходно съществувалото фактическо положение, ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 са заличени, като на тяхно място са нанесени съответно ПИ 02974.11.677 с площ 2437 кв.м., държавна собственост и ПИ 02974.12.31 с вид на собствеността частна религиозна организация и площ 2115 кв.м. Съпоставката между площите на поземлените имоти, за които е издадено разрешението с площите на сега съществуващите имоти показва очевидно разминаване, което обосновава липсата на идентичност между тях. Освен наличието на съществени разлики в площите между имотите, за които е издадено разрешението и тези по действащата КК на с. Бачково, съществено е и обстоятелството, че е налице промяна и в собствеността на единия от тях - ПИ 02974.12.31, който, съгласно приложения по делото нотариален акт е собственост на Бачковска Света Обител Успение Богородично. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗП указва, че специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Обстоятелството, че към настоящия момент, собствеността на ПИ 02974.12.31 е променена обосновава извода за липсата на изискуемата се от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗП материалноправна предпоставка за издаване на разрешение от категорията на процесното. С оглед на това и поради липсата на материалноправните предпоставки, за административният орган е съществувала единствено процесуалната възможност да прекрати действието на издаденото разрешение за специално ползване на пътя, в какъвто смисъл е и диспозитива на оспорения административен акт на директора на ОПУ Пловдив. Доколкото поземлените имоти, засегнати от издаденото разрешение са заличени и не съществуват, а по действащата КК на с. Бачково са нанесени нови такива с очевидно различни площи, очертания и собственост, то безспорно са налице фактическите основания, обосноваващи необходимостта от прекратяване действието на Разрешение 5-О-Е от 03.05.2011 год. По изложените съображения, заповедта на директора на ОПУ Пловдив се явява правилна, постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като е формирал различен правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, по силата на който да се отхвърли жалбата на дружеството. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 370,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса за касационното оспорване и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 150,00 лева за всяка), определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,