Решение № 12871 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район срещу решение 6938/01.08.2025 г., постановено по адм.д. 2493/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане 255/14.10.2024 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който е установено задължение на Строителна къща Диамант ООД, като дължима такса за водовземане от минерални води по разрешително 31610135/24.02.2021 г., за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., в размер на 22 550, 40 лв. и дължима законна лихва в размер на 2079, 90 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Строителна къща Диамант ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че с разрешително 31610135/24.02.2021 г., на Строителна къща Диамант ООД е предоставено правото на водовземане от минерална вода от находище Велинград-Лъжене. Обектът е хотелски комплекс, разположен на територията на община Велинград, с краен срок на действие на разрешителното 23.03.2031 г. На титуляра на разрешителното е вменено задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода, температура на минералната вода и целта на водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерския съвет по чл. 193 от Закона за водите. При извършена проверка, обективирана в протокол Пз-344 от 15 август 2024 г., във връзка с дължимите такси по разрешителното е установено, че дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 3 от Закона за водите от 31 януари 2024 г., в която таксата не е изчислена правилно. Таксата е следвало да бъде изчислена на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Начислена е такса за предоставено право на водовземане от минерални води по разрешителното за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 23 652 лв. Административният орган е приел, че таксата е дължима без отчитане на обстоятелството дали титулярът на разрешителното е осъществил водовземането или не. Тези изводи са направени във връзка с оплакването, съдържащо се в подадената жалба от дружеството, че правото на водовземане не е осъществено. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, същият е отменен. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си и с изслушаната и приета по делото съдебна експертиза. От експертизата е установено, че във връзка с издаденото разрешително, от дружеството е било подадено заявление до директора на басейновата дирекция за съгласуване на изменение на проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект от помпена станция публична общинска собственост до мястото на дублиращия се участък от водопровод за пренос на минерална вода. Заявлението е било подадено на 9 март 2021 г., като в същото е посочено, че изменението на проекта за присъединяване е с цел да се елиминира дублиращо трасе до водоснабдявания обект, както и невъзможността за разполагане на втори водопровод в уличното платно публична общинска собственост. Исканото изменение е съгласувано от басейновата дирекция на 29 март 2021 г. За обекта са били изготвени и одобрени 2 броя ПУП схема на трасе на минерална вода. Издадено е разрешение за строеж от 09 август 2021 г. на възложителя община Велинград и ползвателя Строителна къща Диамант ООД за строеж водопровод за минерална вода, отклонение от общински резервоар. След издаденото разрешение за строеж от 3 август 2021 г., в началото на 2022 г. е започнало реализирането на проекта. Във връзка с постъпил в басейновата дирекция сигнал за нерегламентирани дейности от находище на минерална вода ВелинградЛъжене са били извършени проверки, като е установено, че на територията на санитарно-охранителния пояс към каптирания извор, непосредствено до стените на каптиран естествен извор К-19 и разпределителната шахта към КЕИ К-19 е бил изпълнен изкоп. Заключението на служителите на басейновата дирекция е било, че е налице компрометиране целостта на съоръженията на каптиран естествен извор К-19 от находище на минерална вода Велинград Лъжене. Извършеният оглед и проучвания са се състояли на 27 април 2022 г. Въпреки извършените нерегламентирани дейности, не е нарушена целостта на основния каптаж. Съобразно експертизата, в края на 2023 г. от изпълнителя на строеж Изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция и подземен водопровод за минерална вода от т. А КЕИ 19 в УПИ 2834 за минерален плаж, търговия, услуги и спорт с възложител община Велинград е изпълнено присъединяване с РЕ водопровод от съществуваща чакаща връзка на разпределителна шахта към КЕИ К-19 вътре в пояс първи на СОЗ до водомерна шахта извън пояса на СОЗ. Съгласно заключението на експертизата, към момента на издаване на разрешението за водовземане от минерална вода от 24 февруари 2021 г. не се установяват данни да е бил изграден захранващия водопровод до КЕИ 19 от НМВ Велинград-Лъжене. Данни за изграждането на захранващия водопровод до каптиран естествен извод КЕИИ 19 от НМВ Велинград-Лъжене се съдържат в актове и протоколи, съставяни по време на строителството, а именно акт за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта, образец 12 от 5 януари 2024 г., в който са отчетени скритите работи по изпълнението на захранващия водопровод до КЕИ 19. Данни за изграждането на захранващия водопровод до КЕИ 19 от НМВ Велинград Лъжене се откриват и в констативен протокол от 4 септември 2024 г. на басейновата дирекция. Съобразно експертизата, след извършени СМР по повреда на водовземното съоръжение КЕИ К-19 от НМВ Велинград-Лъжене е бил налице излив на минерална вода, налице е невъзможност за присъединяване на водопроводното отклонение от КЕИ К-19 от НМВ Велинград-Лъжене поради наличие на излив на гореща минерална вода от него. С оглед продължаване на присъединяването на водопроводното отклонение от водовземното съоръжение и реализиране на правото на водовземане, е поискано даването на писмени указания от директора на басейновата дирекция. На 10 ноември 2023 г. в басейновата дирекция е постъпило писмо от община Велинград, в което е посочено, че има продължаващ теч на минерална вода пред разпределителната шахта на КЕИ К-19 от НМВ Велинград-Лъжене, поради което е невъзможно присъединяването на водопроводното съоръжение от посоченото водовземане във връзка с реализирането на обект Изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция я подземен водопровод за минерална вода. Установено е, че в края на 2023 г. от изпълнителя на строеж Изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция и подземен водопровод за минерална вода от т. А КЕИ К-19, в УПИ 2834, за минерален плаж, търговия, услуги и спорт с възложител община Велинград е изпълнено присъединяване с РЕ водопровод от съществуваща чакаща връзка на разпределителна шахта към КЕИ К-19, вътре в пояс първи на СОЗ до водомерна шахта, извън пояса на СОЗ. Първоинстанционният съд е направил изводи за неприложимост на чл. 194, ал. 13 от Закона за водите. Приел е, че дружеството няма вина за спирането на строежа, нито за възникналата авария, която е наложила промяна а инвестиционния проект. Приел е, че за периода на спиране на строежа дружеството не е успяло да упражни правото си на водовземане, поради което за този период таксата за водовземане следва да се определи на базата на отнетия обем, условията на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите и температурата на минералната вода. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Спор между страните по отношение на фактите не е съществувал. Фактите правилно са установени от първоинстанционния съд, включително и при съобразяване на приетата по делото експертиза. На строителна къща Диамант ООД е било издадено разрешително 31610135/24.02.2021 г., с което е предоставено правото на водовземане от минерална вода от находище Велинград-Лъжене. На титуляра на разрешителното е вменено задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода, температура на минералната вода и целта на водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерския съвет по чл. 193 от Закона за водите. Съгласно приложение към разрешителното, т. 6.2, титулярът на разрешителното следва да изгради отделна инсталация за довеждане на минералната вода до съоръженията за ползването й. Съгласно т. 8 от приложението, присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към КЕИ к-19 следва да се извърши съгласно проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешителното. От експертизата е установено, че във връзка с издаденото разрешително, от дружеството е било подадено заявление до директора на басейновата дирекция за съгласуване на изменение на проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект от помпена станция публична общинска собственост до мястото на дублиращия се участък от водопровод за пренос на минерална вода. Заявлението е било подадено на 9 март 2021 г., като в същото е посочено, че изменението на проекта за присъединяване е с цел да се елиминира дублиращо трасе до водоснабдявания обект, както и невъзможността за разполагане на втори водопровод в уличното платно публична общинска собственост. Исканото изменение е съгласувано от басейновата дирекция на 29 март 2021 г. За обекта са били изготвени и одобрени 2 броя ПУП схема на трасе на минерална вода. Издадено е разрешение за строеж от 09 август 2021 г. на възложителя община Велинград и ползвателя Строителна къща Диамант ООД за строеж водопровод за минерална вода, отклонение от общински резервоар. След издаденото разрешение за строеж от 3 август 2021 г., в началото на 2022 г. е започнало реализирането на проекта. Във връзка с постъпил в басейновата дирекция сигнал за нерегламентирани дейности от находище на минерална вода Велинград Лъжене са били извършени проверки, като е установено на територията на санитарно-охранителния пояс към каптирания извор, непосредствено до стените на каптиран естествен извор К-19 и разпределителната шахта към КЕИ 19, че е изпълнен изкоп, Заключението на служителите на басейновата дирекция е било, че е налице компрометиране целостта на съоръженията на каптиран естествен извор К-19 от находище на минерална вода Велинград Лъжене. Извършеният оглед и проучвания са се състояли на 27 април 2022 г. Установено е, че въпреки извършените нерегламентирани дейности, не е нарушена целостта на основния каптаж. Съобразно експертизата в края на 2023 г. от изпълнителя на строеж Изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция и подземен водопровод за минерална вода от т. А КЕИ 19 в УПИ 2834 за минерален плаж, търговия, услуги и спорт с възложител община Велинград е изпълнено присъединяване с РЕ водопровод от съществуваща чакаща връзка на разпределителна шахта към КЕИ К-19 вътре в пояс първи на СОЗ до водомерна шахта извън пояса на СОЗ. Съгласно заключението на експертизата, към момента на издаване на разрешението за водовземане от минерална вода от 24 февруари 2021 г. не се установяват данни да е бил изграден захранващия водопровод до КЕИ 19 от НМВ Велинград-Лъжене. Установено е, че в края на 2023 г. от изпълнителя на строеж изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция и подземен водопровод за минерална вода от т. А КЕИ К-19, в УПИ 2834, за минерален плаж, търговия, услуги и спорт с възложител община Велинград е изпълнено присъединяване с РЕ водопровод от съществуваща чакаща връзка на разпределителна шахта към КЕИ К-19, вътре в пояс първи на СОЗ до водомерна шахта, извън пояса на СОЗ. Не е съществувал спор между страните, че за процесния период дружеството не е реализирало предоставеното му право на водовземане. Това е обстоятелство, което е отразено и в съставения констативен протокол от 15 август 2024 г. Действително, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за водите, за водовземане с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс, като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Съгласно чл. 50, ал. 2 от Закона за водите, за издаване на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет. Определянето на такса за водовземане е израз на икономическото регулиране по чл. 192, ал. 3, т. 3 от Закона за водите, като елемент от възстановяването на ресурсните разходи и на разходите за околна среда и осигуряване приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в от Закона за водите, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Съгласно чл. 194, ал. 3 от Закона за водите, таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Действително, чл. 4 и чл. 13 от тарифата, които възпроизвеждат чл. 194, ал. 4, т. 4 от Закона за водите и предвиждат базата за определяне на таксата да бъде разрешеният обем на изземване, а не реално иззетият обем вода имат и своя строго специфичен икономически ефект, свързан с възможността на държавата да планира и предвиди конкретни финансови постъпления от ползватели на услугите и да ги предвиди при възстановяване на разходите за водни услуги. Предвидената в закона такса за водовземане е един от инструментите на икономическо регулиране и за възстановяване на ресурсните разходи и разходите за околната среда. Както приема в решението си Конституционният съд решение 5 от 14 юни 2022 г. по к.д. 13 от 2021 г., той осигурява приноса на различните водоползватели към възстановяването на разхода за водни услуги и насърчава ограниченото използване на водите като силно застрашено природно богатство. Тази съдебна инстанция съобразява мотивите на посоченото решение на Конституционния съд, в които изрично се посочва, че таксата се разглежда като вид вземане с финансовоправен произход, представляващо насрещна престация за определена публична услуга. Таксите имат характер на дължимо парично плащане, което се закрепва и определя по размер едностранно от държавата чрез властническия метод на правно регулиране. Правният режим на таксите в немалка степен е идентичен на режима на данъците, но за разлика от данъците таксите нямат безвъзмезден характер и имат разходопокривна цел. Таксите се дължат за дейност или услуга, предоставени от орган с властнически правомощия. В повечето случаи задължението за плащане на такса се поражда по волята на правните субекти, които желаят да се ползват от дадената дейност или услуга. В процесния случай няма спор между страните, че дружеството не е упражнило правото си за водовземане от минерални води по издаденото разрешително поради липсата на изградена отделна инсталация за довеждане на минералната вода до съоръженията за ползването й. Действително, изграждането на посочената отделна инсталация е задължение на дружеството по т. 6.2 от приложението към разрешителното за водовземане от минерална вода, но същото не е могло да бъде изградено в срока по причини извън дейността на дружеството. Съобразява се обстоятелството, че разрешителното за водовземане от минерална вода е издадено на 24 февруари 2021 г., дружеството е предприело необходимите действия за издаване на разрешението за строеж, подадено е заявление на 9 март 2021 г., същото е било издадено на 3 август 2021 г. Установява се също така обстоятелството, че на 1 октомври 2021 г. е бил сключен договора, по силата на който община Велинград в качеството си на възложител възлага на изпълнителя Строителна къща Диамант, който приема да извърши безвъзмездно и дари на възложителя СМР на обект Изграждане на съоръжение за черпателен резервоар, помпена станция и подземен водопровод за минерална вода от т. А. КЕИ К-19 В УПИ 11. Срокът на договора е 90 дни. На 24 март 2022 г. е бил съставен констативен протокол във връзка с установени обстоятелства във връзка с установяването на теч на минерална вода, като е установено компрометиране на целостта на съоръженията на каптиран естествен извор к-19 от находище на минерална вода Велинград Лъжене. С последващ констативен протокол от 5 май 2022 г. е дадено предписание за представяне на преработка на одобрените проекти по издаденото разрешително за строеж. От представените констативни протоколи е установено продължаването на излива на минерална вода и през 2023 г., във връзка с което кметът на община Велинград с писмо от 22 юни 2023 г. до басейновата дирекция е поискал указания за продължаване на СМР. По присъединяване на водовземното съоръжение. Поради продължаване на излива на минерална вода, с писмо от 10 ноември 2023 г. кметът на община Велинград е уведомил басейновата дирекция, че е налице невъзможност за присъединяване на водопроводно отклонение от КЕИ К-19 от НМВ Велинград Лъжене. При съобразяване на тези обстоятелства, на обстоятелството на характера а таксата, на обстоятелството, че правото на водовземане по издаденото разрешително не е било упражнено, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Съобразява се и обстоятелството, че придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3 от Закона за водите, са правата на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон. В процесния случай е издадено разрешително за водовземане от минерална вода, но същото не е могло да бъде упражнено в процесния период. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на изключението по чл. 194, ал. 14, предишен чл. 194, ал. 13 от Закона за водите, доколкото посоченото изключение предвижда различна основа за определяне на таксата на водовземане, а именно на базата на отнетия обем вода, но при настъпили повреди в състоянието на довеждащата система до обекта, които препятстват упражняването на предоставеното право на водовземане. В процесния случай правото на водовземане не е могло да бъде упражнено не поради настъпили повреди, а поради липсата на изградена довеждаща система до обекта. Тази съдебна инстанция не отрича принципната правилност на разбирането на касационния жалбоподател, че на титуляра на разрешителното, ползването на този сондаж е запазено изрично за него, но с оглед на направените по-горе изводи не може да не съобрази обстоятелството, че за процесния период това право не е било упражнено поради причини, извън волята на ползвателя на правото. Тази правилност се определя като принципна, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява като доказано това, че на дружеството е предоставено изключителното право за черпене на минерална вода от КЕИ К-19. Изрично в т.5.1 от приложението към разрешителното за водовземане на минерална вода е предвидено задължението на титуляра на разрешителното да не препятства черпенето на минерална вода от КЕИ К-19 по други разрешени водовземания от тях. Тази съдебна инстанция не възприема разбирането за автоматизъм на правната норма, а именно разбирането, че при издадено разрешително се дължи такса, определена на посочената база, без да се отчита конкретиката на всеки отделен случай, в конкретния случай без да се отчете обстоятелството, че правото на водовземане не е могло да бъде упражнено поради обективни причини. При многообразието на възможни хипотези е важно точното идентифициране на всяка една от тях. Това е и в основата на съдебната преценка, която се основава на индивидуален подход за всеки случай. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. О страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за адвокат, което с оглед на изхода на спора е основателно, като в полза на Строителна къща Диамант ООД следва да се присъдят разноските по делото в размер на 3132 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК