Решение № 2259 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2017 г.

Решение № 2259 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вибес" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Ц. С." .№..., представлявано от С. А. Т., подадена чрез адвокат Л. Ш. Оспорва се Решение № 1726/12.10.2017 г., постановено по административно дело № 523/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на "Вибес" ЕООД против Ревизионен акт № Р-03000316003030-091-001/02.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 529/22.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2014 г. в размер на 25 477,18 лева главница и 5 960,32 лева лихва. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че договорът, обективиран в Нотариален акт № *** г. нямал транслативен ефект, не представлявал бартерна сделка, поради което от него не произтичало задължение за заплащане на ДДС. С. касатора бъдещата строителна услуга нямала известни и релевантни елементи към момента на учредяване на правото на строеж, като се оспорва и определената стойност на насрещната престация. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдът, които са в противоречие с доводите, развити от жалбоподателя. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата. На проведеното по делото открито съдебно заседание, представители на страните, редовно призовани, не се явяват. От процесуалния представител на касационния жалбоподател са депозирани писмени бележки по съществото на спора, с молба жалбата да бъде уважена и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. От ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., чрез главен юрисконсулт Екимова е постъпило писмено становище, с което се оспорва жалбата и се изразяват доводи за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на "Вибес" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 25 477,18 лева - главница и 5 960,32 лева - лихва, произтичащи от доставка, квалифицирана като бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС. Установено е, че с Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж и учредяване право на ползване № 116/23.07.2014 г., Н. Е. Т., С. С. А., В. Е. М., Г. Е. М., Е. Г. М. и "Вибес" ЕООД, взаимно си учредяват и запазват безсрочно право на строеж върху подробно описани в нотариалния акт самостоятелни обекти от бъдеща сграда за хотелиерски услуги - апарт хотел, която "Вибес" ЕООД се задължава да построи и въведе в експлоатация, въз основа на влязъл в сила ПУП - ПЗ и съгласуван и одобрен проект от 25.06.2014 г. Съгласно т. 6 от нотариалния акт, посочените физически лица учредяват, а "Вибес" ЕООД запазва за себе си правото на строеж за следните обекти: Ателие № № 1, 2, 3, 4, офис № 2, апартаменти № 4, 5, 11, както и безсрочно правото на ползване върху дворни паркоместа № № 1, 2, 3, 4, 5. В замяна на така описаното учредено право на строеж и ползване, "Вибес" ЕООД се е задължило за получи разрешение за строеж, да изгради със собствени сили и средства бъдещата сграда за хотелиерски услуги - апарт - хотел и да я въведе в експлоатация. Лицата, подписали нотариалния акт са декларирали, че не заплащат никакви суми по между си. Към датата на сключване на сделката, обективирана в Нотариален акт № **** г., "Вибес" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Последвало е издаване на Разрешение за строеж № О-48/01.08.2014 г., въз основа на представен инвестиционен проект и екзекутивна документация, одобрени през месец юни 2014 г. Въз основа на така установените факти, органите по приходите и съдът са приели, че е налице доставка на строителни услуги от страна на ревизираното дружество срещу придобито право на строеж и право на ползване на бъдещи обекти. Прието е, че правото на строеж е насрещната престация на строителните услуги, тъй като именно правото на строеж прави дължима престацията на услугите от страна на "Вибес" ЕООД. Прието е също така, че всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуга могат да бъдат установени, така, че тази услуга е точно определена по вид, обем и степен на завършеност, поради което учреденото право на строеж е квалифицирано като авансово натурално плащане за бъдещата доставка на услуга към момента на сключване на сделката по нотариалния акт № ***/*** г. Тъй като "Вибес" ЕООД не е определило фактическата себестойност на 1 кв. м., които ще построи срещу учреденото му право на строеж и не е издало фактури за продажба на физическите лица по нотариалния акт, с процесният ревизионен акт му е начислен ДДС върху стойността на строителните услуги, която на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДС в приложимата редакция, е определена като фактическата себестойност на разходите на обектите, които се изградят и предоставят от строителя на учредителите на правото на строеж към момента на учредяването му. С цел определяне на тази себестойност, приходните органи са изискали от дружеството, респективно то е предоставило справка - разходи за фактически извършените разходи по построяване на сградата до момента, както и прогнозни допълнителни разходи, необходими за довършване на сградата до покрив. Въз основа на тази справка е определена фактическата себестойност на застрояването на 1 кв. м. в размер на 222,23 лева, а от тук и общата стойност на обектите към 23.07.2014 г., за които е учредено правото на строеж в полза на "Вибес" ЕООД, които са посочените в нотариалния акт самостоятелни обекти на физическите лица, които дружеството се е задължило да построи. Тази обща стойност е данъчната основа по чл. 26, ал. 7 ЗДДС в размер на 127 388,90 лева, върху която е начислен данък върху добавената стойност в размер на 25 477,18 лева. Същата себестойност на 1 кв. м. застроена площ в размер на 222,23 лева е определена и от вещите лица по приетата от съда комплексна икономическа и техническа експертиза. Въз основа на така установените и относими за правния спор факти, съдебният състав на Административен съд - В. е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е анализирал подробно съдържанието на нотариалния акт, след което правилно е приел, че страните по договора са сключили бартерна сделка по смисъла на чл. 130 ЗДДС, при която са налице две насрещни доставки - доставка по учредяване на вещно право на строеж срещу доставка на услуга по изграждането на определени самостоятелни обекти, представляващи недвижима собственост. Налице е пряка връзка между доставката на правото на строеж и доставката на строителните услуги, тъй като именно учреденото право на строеж прави дължима престацията на строителните услуги. В този смисъл напълно неоснователни се явяват възраженията в обратния смисъл, развити в касационната жалба. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. В случая това е учреденото право на строеж, което представлява авансово плащане в натура, тъй като са изпълнени следните условия - всички релевантни елементи на данъчното събитие, тоест бъдещата доставка на строителните услуги, са вече известни, услугите са точно определени в момента на авансовото плащане, а стойността на това авансово плащане може да има парично изражение. Съдът се е позовал на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, както и на приложимото за случая Решение на СЕС по дело С-549/2011, според които ДДС се явява изискуем към датата на учредяване на правото на строеж, тоест при получаване на авансовото плащане при бартерната сделка. На следващо място, обоснован е изводът на съда за това, че с оглед подробното съдържание на нотариалния акт, в който обектите, които дружеството се е задължило да построи са определени обстойно като брой, вид и застроена площ, то и тяхната стойност може да бъде определена, което е сторено в случая както в хода на ревизионното производство, така и на съдебното. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещите лица, изчислили фактическата себестойност на правото на строеж за самостоятелните обекти на трети лица, които ревизираното дружество се е задължило да построи, като следва да се отбележи, че това заключение е изготвено на база изготвената от самото дружество справка за направените от него разходи, както и прогнозните допълнителни такива за довършване на сградата. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, или изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 473,13 лева. Дължи се възнаграждение само за настоящата съдебна инстанция, тъй като за първата такова възнаграждение е присъдено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение