Решение № 9873 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Д Франчайз Ко България АД, с. Казичене, Община Столична, чрез процесуален представител, срещу Решение 12832 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело 7756/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ П-22221423222513/23.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение АУ-6 /09.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП - София. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е отказал да допусне поисканите от дружеството СИЕ и СТЕ, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Намира още, че неправомерно с АУЗ са установени задължения за периоди извън указания в резолюцията за възлагане на проверката. Оспорва извода на съда, че дружеството попада в обхвата на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ, ЗБДОО и ЗБНЗОК за 2022 г. и следва да декларира и да внася целеви вноски във Фонд сигурност на електоенергийната система. Подчертава, че централата на дружеството ползва биометан за производство на електроенергия, а не биогаз, поради което жалбоподателят попада в изключението по чл. 7, т. 1, б. д от Регламент (ЕС) 2022/1854. Счита, че съдът погрешно е отказал да вземе предвид високите пределни разходи на дружеството и липсата на печалба от продажба на електроенергия за посочения период. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение, отмяна на АУЗ и присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТД на НАП - София, с писмен отговор и чрез процесуален представител в о.с.з изразява становище за нейната неоснователност, като претендира присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възражение, заплатено от насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Акт за установяване на задължение П-22221423222513/23.05.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение АУ-6/09.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП София, с който за Д Франчайз Ко България АД са установени задължения за вноски за Фонд сигурност на електроенергийната система /ФСЕС/ по § 8 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ, ЗДБО и ЗБНЗК за 2022 г. в размер на 143 352,16 лв. главница и лихва за забава в размер на 24 938,38 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С писмо изх. 1689/30.06.2023 г. Фонд сигурност на електроенергийната система е уведомил Изпълнителния директор на НАП за задължените лица § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. С писмо изх. 92-00-907-1/28.09.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП до Министъра на енергетиката е отправено запитване за 19 бр. лица, между които и Д Франчайз Ко-България АД, които се самоопределят като попадащи в изключението на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/1854. С писмо изх. Е-12-00-337/29.09.2023 г. Министърът на енергетиката е уведомил Изпълнителния директор на НАП, че посочените в предходното писмо обекти не следва да се третират като инсталации използващи биометан и съответно тези обекти имат задължение да внасят във ФСЕС целеви вноски. С Резолюция за извършване на проверка П-22221423222513-0РП-001/27.11.2023 г., издадена от орган по приходите, изменена с промяна на резолюция от 21.12.2023 г., 30.01.2024 г., 26.02.2024 г., 25.03.2024 г. и 25.04.2024 г. е разпоредено извършването на проверка на Д Франчайз Ко-България АД по отношение на вноски за Фонд СЕС за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. С Протокол П-22221423222513-073-001/23.05.2024 г. са обобщени резултатите от извършената проверка на Д Франчайз Ко-България АД по отношение на вноски за Фонд СЕС за периода 01.01.2022 г. 30.06.2023 г. С оспорения Акт за установяване на задължение е констатирано, че юридическото лице, като производител на електрическа енергия, не е заплащало дължимите вноски към Фонд СЕС. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е за неоснователно възражението, че дружеството използва биометан, а не биогаз, и че попада в изключението по чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/1854. В тази връзка се е позовал на писмото на Министъра на енергетиката, с което Изпълнителният директор на НАП е уведомен, че няма дружества, които да попадат в това изключение, както и на писмо изх. РД-07-81 от 17.01.2024 г. на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с което последната е изразила становище, че Д Франчайз-Пещера използва биогаз за производството на електрическа енергия. С оглед доводите на оспорващия досежно високите пределни разходи на дружеството, решаващият състав е съобразил, че законът не изследва пределните разходи, а единствено тавана на приходите. Допълнил е, че с Решение Ц-17/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране са актуализирани преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от биомаса и определяне на премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Посочил е, че именно при оспорването на решението на КЕВР дружеството жалбоподател е упражнило правото си на възражение по отношение на разходите, свързани с производството си, поради което е приел тези възражения са неотносими в настоящото производство. Отчел е, че видно от представената молба от Д Франчайз Ко-България АД до Фонд Сигурност на електроенергийната система, дружеството желае да се ползва от всички премии като притежател на централа за производство на електрическа енергия от биомаса, посочена изрично в Договор за компенсиране с премии ВЕИ-163 / 31. 07. 2019 г., но в същото време твърди, че не попада в приложното поле на закона и не следва да внася целеви вноски, тъй като не произвежда ел. енергия от биомаса, а от биометан. Предвид, че конкретният размер на установените от административния орган задължения не са оспорени в производството, съдът е приел, че същите са определени точно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при игнориране на част от събраните по делото доказателства и неизпълнение на служебното задължение на съда да изясни спора от фактическа страна. Решаващият състав безкритично е възприел констатациите и правните изводи на органите по приходите. Според § 8 от ПЗР на ЗП на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., производителите, обществените доставчици и търговците на електрическа енергия са задължени да внасят във ФСЕС целеви вноски от получените пазарни приходи от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854, от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. Съгласно чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854 пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия. По аргумент от чл. 7, параграф 1 , б. д от Регламент (ЕС) 2022/1854, таванът на пазарните приходи, предвиден в чл. 6, се прилага за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от горива от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса), с изключение на биометан. Първият спорен въпрос по делото е дали използваното от Централата на дружеството гориво за производство на електроенергия е биометан. Решаващият състав се е позовал на позициите на компетентните органи - Фонд Сигурност на електроенергийната система, Агенция за устойчиво енергийно развитие и Министъра на енергетиката и въз основа на тях е приел, че Д Франчайз Ко-България АД не попада в приложното поле на изключението по чл. 7, параграф 1 , б. д от Регламент (ЕС) 2022/1854. Съдът не е обсъдил твърденията на дружеството, че в основата на работата на инсталацията са заложени биологичните процеси на ферментация и разлагане на органичните вещества (биомаса) под влиянието на различни видове метанообразуващи бактерии при анаеробни условия. Жалбоподателят е разяснил, че анаеробната ферментация на органичните вещества (биомаса) се осъществява в метанов контейнер (биореактор), където благодарение на развитието на метаногенни бактерии, същите синтезират метан (биометан) непосредствено от водород и въглероден диоксид. Точното количество метан (СН4) е установено от Акредитирана лаборатория за изпитване и калибриране ЛИК ЛИПГЕИ към Пехливанов-Инженеринг ООД, град София, [улица], Сертификат 5 ЛИК от 01.07.2021 г., валиден до 01.07.2025 г., издаден от ИА БСА съгласно БДС EN ISO/IEC 17025:2018. От Протокол ВШ-63Д/20.02.2023 г. за извършени измервания на газове, произвеждани от неподвижни източници на Газоход пред двигател Jenbacher General Elecric JGS 420 GS-BL, вследствие процеса на ферментация, се установяват следните замерени средни показатели на отделения биогаз (биометан): 60, 43 % метан, 36, 14 % въглероден диоксид, 1,17 % кислород, 0,0066 % сероводород, 0,003 8 % водород и 2,2496 % азот. Окончателното бактериално преобразуване на органичните вещества във въглероден диоксид (СО2) и метан (СН4) се осъществява през следващия етап от процеса. През този етап от въглероден диоксид (СО2) и водород (Н2) се образуват допълнителни количества метан (СН4) и вода (Н2О). Полученият метан (СН4), който не е химично съединение, а биопродукт (биометан), излизащ от системата, се акумулира и се влага като гориво за производството на електрическа енергия. Поради това според дружеството, чрез преработката на различни земеделски култури, животински отпадъци, отпадъци и други суровини (биомаса), се получава биометан. Неправилно съдът е приел за неоснователни доводите за недължимост на предвидените в закона целеви вноски, защото дружеството имало високи пределни разходи, тъй като законът не изследвал пределните разходи, а единствено тавана на приходите. Действително в разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗП на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., на основание на която се установяват спорните задължения, се използва понятието пазарен приход, което означава, че не се държи сметка за реално придобитата печалба, но въпреки това и тук е приложим общият принцип за пропорционалност. Основателно е възражението на касатора, че в т. 33 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2022/1854 е предвидено, че таванът на пазарните приходи не следва да се прилага за технологии с високи пределни разходи, свързани с цената на вложеното гориво, необходимо за производството на електроенергия, като газовите електроцентрали и електроцентралите, използващи каменни въглища, тъй като техните оперативни разходи биха били значително над равнището на тавана на пазарните приходи и неговото прилагане би застрашило икономическата им жизнеспособност. Предвид гореизложеното, съдът неправилно е отказал да допусне своевременно заявените от дружеството искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза и съдебно икономическа експертиза, със задачи, които са относими към спорните по делото въпроси, а именно: 1.) Дали използваното от Централата на дружеството гориво за производство на електроенергия е биометан и 2.) Дали размерът на пределните разходи на Централата надвишава този на приходите, реализирани от същата. Тъй като отговорите на тези въпроси изискват специални знания на вещи лица със съответната компетентност, а експертизи с такива задачи не са назначавани, то в следствие на това спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, настоящата инстанция е препятствана да се произнесе по съществото на спора, а това налага неправилното решение да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След преценка на заключенията на вещите лица с оглед останалите събрани доказателства, съдът следва да посочи дали и защо кредитира същите, както и какво приема за установено въз основа на тях. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение