Решение № 15352 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2011 г.

Решение № 15352 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 555 от 27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 291/10 г. Великотърновският административен съд, втори състав, с което е отменен ревизионен акт № 050900271/11.01.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 114/10.03.2010 г. на на Д"ОУИ"- гр. Велико Търново, в частта, в която на Ирена Иларионова Дочева от гр. Видин е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ (в редакция ДВ бр. 95/2006 г.) в размер над 689,57 лв. и съответни лихви, и съответно е отхвърлена жалбата в останалата й част, като е осъдена жалбоподателката да заплати на Дирекция "ОУИ"- В. Търново по компенсация сумата 20,40 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд в отменителната му част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което е довело до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба- Ирена Иларионова Дочева от гр. Видин, чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Ирена Иларионова Дочева от гр. Видин чрез пълномощника й адв. Николай Георгиев. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Като алтернативно се прави оплакване за нищожност на решението поради отказ от правосъдие. В касационната жалба се развиват съответните доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на Дирекция "ОУИ" -гр. Велико Търново е основателна, а тази на Ирена Иларионова Дочева е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № 050900271/11.01.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 114/10.03.2010 г. на на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново, в частта, в която на Ирена Иларионова Дочева от гр. Видин е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ (в редакция ДВ бр. 95/2006 г.) в размер над 689,57 лв. и съответни лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Административният съд е описал извършените действия по време на ревизията, събраните от органа по приходите доказателства, основанията му за определяне на данъчните задължения при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, начина на формирана на данъчната основа и начина на определяне на данъчните задължения. Съдът е описал подробно и възраженията на жалбоподателката против констатациите на РА, както и ангажираните от нейна страна доказателства за опровергаването им. При изграждане на своите изводи административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма. Прието е, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа и размера на дължимия данък са определени при спазване на изискванията на ДОПК и ЗОДФЛ (отм.). Посочено е, че предвид установената фактическа обстановка по време на ревизията правилно е прието наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, и че с оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс в тежест на задълженото лице е да опровергае тези констатации чрез пълно насрещно доказване. По отношение на посочения в ревизионния акт укрит доход от наем от ревизираното лице за 2007 г. в размер на 16 283,23 лв. административният съд е приел, че същият е неправилно определен, тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната цена на наема е 3 971,52 лв. На база на това е извършена корекция на данъчната основа за процесния период, респективно определен е друг размер на данъчното задължение, като ревизионния акт е отменен за определените задължения над сумата 689, 57 лв. и съответните лихви, а за разликата жалбата е отхвърлена като неоснователна. Прието, че жалбоподателката не е доказала твърденията си за получени дарения и заеми от физически лица, поради което правилно е прието от органа по приходите, че се касае за укрити доходи. Решението на Великотърновския административен съд е не правилно в отменителната му част и правилно и законосъобразно в останалата му обжалвана част. По касационната жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Оплакванията на касатора са свързани с твърдяни нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът е кредитирал безкритично заключението на вещото лице по допълнителната съдебно - икономическа експертиза, както и е възприел безкритично твърдението на жалбоподателката, че е получавала наем за период от три месеца. Направените оплаквания са основателни. В хода на ревизията е установено, че през 2007 г. ревизираното лице е осъществявало отдаване под наем на съсобствен недвижим имот, намиращ се в гр. Видин, ул. "Симеон Велики" № 29, който заедно със съсобственика Никола Жеков са отдавали под наем на "Вестид интерестс" ООД, което пък от своя страна е преотдавало на "ПИБ" АД. Установено е още, че собствениците на недвижимия имот са съдружници в "Вестид интерестс" ООД и в случая става въпрос за сделка между свързани лица, както и че според приходно касов ордер ревизираното лице е получило от дружеството като наем сумата 1 600 лв., а е декларирало като получени 1 200 лв. Предвид на това органът по приходите е приел, че е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, събрал е информация относно заплащан наем от еднолични търговци за обекти в същата сграда, в резултат на което е определил наемната цена за 1 кв. метър в размер на 11,89 лв. месечно. На база на това е определена и годината данъчна основана за 2007 г. - 1175,84 лв. доход, получен от "Агро финанс", 441,60 лв. от отдадена под наем земеделска земя и 16 283,23 лв. за отдаден под наем недвижим имот на "Вестид интерестс" ООД, или общо 18 341,67 лв., в резултат на което е определено задължение за данък общ доход по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 587,85 лв. и лихви за забава в размер на 822,74 лв. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че данъчната основа следва да бъде определена съгласно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза /л. 63 - 64 от първоинстанционното дело/, което е посочило размер на наема 9,28 лв. за кв. м. На база на това е определена друг размер на данъчната основа, съответно друг размер на данъчните задължения за съответния период, което е обосновало и отмяна на ревизионния акт в съответните части за разликата. Настоящата съдебна инстанция намира решението на административния съд в тази му част за неправилно поради допуснато нарушение на съдебно-производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място съдът не е изложил никакви мотиви относно основанията на органа по приходите за определяне на наемната цена в размер на 11,89 лв. месечно, съответно защо не възприема неговите констатации. На второ място, ако се приеме размерът на наемната цена, определена от вещото лице, то размерът на получения наем за периода възлиза на 12 708,86 лв., а не на 3 971,52 лв., която сума е посочена в мотивите на съдебния акт. С оглед на конкретните данни по делото настоящата инстанция намира, че размерът на наемната цена за ревизирания период правилно е определена от ревизиращия орган, който в хода на ревизията е събрал съответната информация относно наемната цена на обекти, намираща се в същата сграда. Извършвайки съпоставка и с резултатите от изследването на вещото лице (таблицата на л. 64 от първоинстанционното дело) се налага извода, че тази оценка е обективно определена, тъй като според лицензирана оценка наемната цена възлиза на 12,00 лв., а в същия имот има договорен наем и от 14,39 лв. за кв. м. Поради това неправилно административният съд е приел, че констатациите на ревизионния акт в тази му част са опровергани от заключението на вещото лице. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като е отменил ревизионния акт относно определени данъчни задължения за 2007 г. над 689,57 лв. и съответни лихви за забава, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ирена Иларионова Дочева бъде отхвърлена и в тази й част. По жалбата на Ирена Иларионова Дочева против останалата част от решението. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Алтернативно се прави оплакване за нищожност на съдебното решение. Независимо, че се поддържа като алтернативно, то следва да бъде разгледано приоритетно, доколкото обсъждането на въпроса за правилността на едно съдебно решение предполага то да е действително. В съдебната практика и правната теория се приема, че нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. А едно съдебно решение е валидно, когато е постановено от надлежен съдебен орган, в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, както и изразява ясната воля на съда. От данните по делото е видно, че всяко едно от тези обстоятелства е налице по отношение на решението на Великотърновския административен съд. С оглед на това следва да бъде прието, че обжалваното съдебно решение е правно валидно, и направеното оплакване за неговата нищожност се явява неоснователно. Що се касае до оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, то следва да бъде посочено следното: По-голяма част от тези оплаквания са насочени срещу издадения ревизионен акт, а предмет на разглеждане в настоящето производство е правилността на издаденото първоинстанционно решение - чл. 208 от АПК. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон. Първото от тях е относно провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като се твърди, че неправилно органът по приходите, съответно административният съд, са приели, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Направеното оплакване е неоснователно. Въз основа на установените факти и обстоятелства по време на ревизията от органа по приходите е направен извод за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между имущественото и финансовото състояние на лицето и декларираните и/или получените доходи и приходи. Въз основа на анализ на фактите по делото административният съд е направил правилен и обоснован извод, че тези констатации са логически издържани и не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Неоснователно е оплакването на касатора, че при определяне на данъчната основа се е изхождало от месечен размер на получените доходи, а според закона данъчните задължения се определят на годишна база. Доколкото годишната данъчна основа включва в себе си получените суми през отделните месеци от годината, то е изследван въпросът за получените суми през тези месеци, след което е направен анализ за съответствие на доходите на годишна база. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за допуснато нарушение на закона, аргументирани с твърдението, че съдът не е възприел тезата на жалбоподателката за получени дарения от роднини (баба и дядо) и договори за заем. При определяне на относимите към ревизираното лице обстоятелства за 2005 г. органът по приходите е извършил съпоставка между извършените разходи и получените приходи от ревизираното лице, като при определяне на разходите са взети предвид изплатени парични средства за придобиване на недвижими имоти, направени парични вноски и разходи за издръжка и живот съгласно статистически данни, определени от Националния осигурителен институт. Следва да бъде посочено, че последните са определени на база на минималната работна заплата за страната, поради което използването на същите е в полза на ревизираното лице, тъй като размера на разходите при провеждане на конкретно изследване във всички случаи би бил по-голям. Като приходи са съобразени изтеглени парични средства от банкови сметки, получени заеми от две физически лица в размер на 20 000 лв., както и налични парични средства в размер на 15 000 лв. към 01.01.2005 г. По отношение на непризнаването на дарението от бабата и дядото на жалбоподателката, както и по отношение на заема от Юлиян Ангелов, административният съд се е позовал на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая това позоваване е неточно, тъй като ограничението на цитираната разпоредба не намира приложение за роднини по права линия. От друга страна декларациите на въпросните лица представляват по естеството си писмени свидетелски показания, които не могат да бъдат приобщени в процеса като годно доказателствено средства, а само по реда на чл. 171 от ГПК - чрез разпит в съдебно заседание, каквото действие не е извършено по делото. Направеното възражение за изтекла погасителна давност на лихвите върху определените задължения за данък общ доход за 2005 г. е неоснователно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, лихвите върху публичните държавни вземания по т. 1 - 8, какъвто е и данък общ доход, са публично държавно вземане, а срокът на давността за погасяване на публичните държавни вземания е определен в чл. 171 от ДОПК и не е изтекъл. Наведеният довод, че за 2007 г. не е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е несъстоятелен, тъй като най-малкото е налице разминаване между декларираната сума по данъчна декларация за получен доход от отдаване под наем на недвижим имот и действително получената сума от наемателя, за което става реч по-горе в мотивите на решението. Позоваването на разпоредби на ЗКПО в случая става на база на препращащата разпоредба на чл. 77 от ЗДДФЛ, поради което не става въпрос за определяне на данъчни задължения на физическо лице по ЗКПО, какъвто аргумент е изложен в жалбата. По отношение на 2007 г. спорът между страните се свежда досежно размера на получения наем от ревизираното лице, а не относно недостиг на парични средства, поради което доводите в тази насока са неоснователни. На база на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд- В. Търново в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изход на процеса Ирена Иларионова Дочева следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция "ОУИ"- В. Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на още 632,71 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,