Решение № 12761 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2016 г.

Решение № 12761 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. С. А." ООД, представлявано от управителя И. Д. К., чрез адв. Б. Н. Б. с оттеглени от Дружеството пълномощия, срещу Решение № 4609 от 30.06.2016 г., постановено от Административен съд - С.-град по адм. д. № 8159/2014, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2140906407 от 26.08.2013 г., издаден от Б. М. Я. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД С. на НАП, потвърден с решение № 979 от 02.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 52 013,46 лева по фактури, издадени от "Е." ЕООД, "А.-91" ЕООД и "Б." ООД. Оспорването се поддържа от представител по пълномощие адв. Г. К. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Атанасова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2140906407 от 26.08.2013 г., издаден от Б. М. Я., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД С. на НАП, потвърден с решение № 979 от 02.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 52 013,46 лева. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и релевантната за спора материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Преценил е ангажираните доказателства по издадените фактури, по които органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, като е приел, че липсват доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки и услуги. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По своята правна същност правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните последици, по който могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на такава не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в отчетните и счетоводни регистри за съответния период. В хода на ревизията са предприети действия за изследване на всички обстоятелства относно фактическото изпълнение на доставката на стоки и услуги и по надлежния ред е събран годен доказателствен материал, въз основа на който се формира обоснования извод, че за жалбоподателя не би могло да възникне право на данъчен кредит по процесните фактури. Доставчикът и жалбоподателят не са доказали еднозначно и безспорно реалното осъществяване на доставките на строителни материали и СМР по процесните фактури и след като не са налице доказателства за това, то в тези фактури е начислен данък без наличие на правно основание и за жалбоподателят не може да възникне право на данъчен кредит. По изложените в касационната жалба оплаквания свързани със връчването на Ревизионния доклад след посочения в чл. 117, ал. 4 срок съдът смята, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да засегне РА до степен незаконосъобразност и да доведе до неговата отмяна. Първоинстанционният съд в своето решение е изложил подробни мотиви за това. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 685 лева по фактури, издадени от "Б." ООД с предмет на доставките заготвена арматура. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства за възлагане от страна на жалбоподателя, които да свидетелстват за реално развили се търговски взаимоотношения между страните и за начина на транспортиране на стоките. Едва пред касационната инстанция са представени приемо-предавателни протоколи и дневник на бетоновите работи. Те представляват частни документи без материална доказателствена сила на удостоверените в тях факти и са несвоевременно представени, което поражда съмнение, че тези документи са изготвени за целите на съдебното производство. По делото няма приложени доказателства, от които да се направи законосъобразен извод, че товарен автомобил Ш. М. и влекач Камаз 54112, които са собственост на трети лица, са били използвани за превоза на стоките. Заключенията на двете експертизи - счетоводна и техническа, не дават отговор на въпросите, свързани с установяване на потенциалната възможност за осъществяване на доставката. От допълнителното заключение на ССЕ става ясно, че в периода на издадените фактури по отношение на доставчика "Б." ООД липсват доказателства за извършени от дружеството доставки. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 214,06 лева по фактури, издадени от "Е." ЕООД с предмет на доставките строителни материали. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства за реалното прехвърляне правото на собственост на процесните стоки. От приложения договор между двете дружества става ясно, че "Е." ЕООД се е задължил да доставя строителни материали, които се уточняват с предварителни заявки по образец, като дружеството жалбоподател определя предварително лицата, които са упълномощени да правят заявки, както и лицата, които да получават заявените стоки. По делото липсват приобщени заявки, както и списък на лицата, упълномощени да правят заявки и да приемат стоката. Представените по делото протоколи за установяване на доставката на строителни материали са с идентично и бланкетно съдържание. Липсва информация за места за натоварване и съхраняване на строителните материали, както и начина на транспортирането им. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 114,40 лева по фактури, издадени от "А.-91" ЕООД с предмет на доставките СМР. От представения договор с дружеството става ясно, че при извършването на договорените СМР изпълнителят се задължава да използва висококачествени материали съгласно БДС при изпълнението на СМР и се задължава да представи сертификати за вида и количеството им. По делото не са представени съответните сертификати. Липсват заверени копия от книга за проведен инструктаж за безопасност на труда, проведен на работниците, каквато задължително се води на строителни обекти. В съда не са представени доказателства, че дружеството е разполагало със необходимия персонал за извършване на СМР. Според представените по делото доказателства за извършване на съответните СМР "А.-91" ЕООД използва подизпълнител "М.-56" ЕООД. Но при проверка в информационната система на НАП се установява, че нито "А.-91" ЕООД, нито "М.-56" ЕООД имат декларирани трудови договори. Според заключението на СТЕ не могат да се добавят доказателства, че "А.-91" ЕООД е разполагал с необходимото количество материали и човешки ресурси за извършване на съответните СМР. Първоинстанционният съд правилно е приел, че няма доказателства за обективното присъствие на доставчика, на неговия подизпълнител или на заети при тях лица по трудово или извънтрудово правоотношение на строителния обект. В писмената защита на дружеството-жалбоподател се позовава на практиката на СЕС, която сочи, че не се допуска данъчен орган да откаже право на данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В този случай обаче липсват не само декларирани трудови договори на дружеството изпълнител и подизпълнителя, а липсват и всякакви доказателства за присъствие на лица, заети по трудово или извънтрудово правоотношение на строителния обект. От представените по делото доказателства, в тяхната съвкупност, оспорващият не е ангажирал достатъчно доказателства, които да обосновават безспорен извод, че въпросните услуги са реално извършени от техния дружеството-изпълнител. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2090 лв. на осн. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Съдът е сезиран с частна жалба от А. Г. Г.- директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП срещу Определение от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8159/2014 по описа на Административен съд С. град, с което му е изменена наложената на основание чл. 92а от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК глоба от 300 лв. на 100 лв. Частната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. На 20.04.2016 г. в дирекция ОДОП С. все още не са се намирали посочените в Определение от 14.03.2016 г. на Административен съд С. град документи. Те са били получени в дирекцията едва на 26.04.2016 г. Процесуалният представител на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП е бил обективно възпрепятстван да се яви на съдебното заседание на 20.04.2016 г. поради ползване на отпуск по болест. Това от своя страна представлява непредвидено обстоятелство. Касационният съд намира, че неосигуряването на процесуален представител на съдебното заседание не е единствената причина за отлагането на делото. Такава е липсата на изисканите от съда документи, които обективно не са били налични в ОДОП С. С оглед гореизложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Водени от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,