Решение № 192 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2018 г.

Решение № 192 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. П. Е., Г. Т. Е. и Д. Т. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 53 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 480/2013 г. на Районен съд Пирдоп, което е потвърдено с решение № 120 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 491/2015 г. на Софийски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 270/23.06.2016 г. по гр. д. № 1948/2016 г. на Върховния касационен съд, II г. о.. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск на праводателя на молителите за делба на УПИ в [населено място], с построените върху него две сгради: жилищна сграда и стопанска постройка, индивидуализирани в решението. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите твърдят, че след постановяване на въззивното решение са се снабдили с ново писмено доказателство – извадка от разписния лист (разписната книга) на [населено място] от 1959 г. Насрещните страни В. Ю. М. и Т. И. Е. твърдят в писмени отговори, че молбата е неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 220 от 09.10.2018 г. по делото. По съществото на молбата настоящият състав намира следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, след обсъждане на доказателствата за релевантните за спора обстоятелства въззивният съд е приел, че ищецът не е съсобственик на имота, чиято делба иска поради следното: Процесното дворно място е придобито през 1973 г. в съпружеска имуществена общност от родителите на ищеца Г. Т. Е. и Д. Н. Е. като парцел по действащия тогава регулационен план от 1972 г. Съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата Д. Н. Е., тя е наследена от шестте си деца, между които и ищецът. През 1980 г. няколко от наследниците, между които и ищецът, са направили валидни откази от наследството на починалата. Изложени са мотиви за неоснователност на възраженията на ищеца за недействителност на неговия отказ от наследство. Отказите от наследство не са се отразили на квотата на преживелия съпруг Г. Т. Е., който не получава дял от частта на починалата. Наследодателят Г. Т. Е. се е разпоредил с притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния имот в полза на един от синовете си – И. Г. Е. и съпругата му, които на свой ред са се разпоредили в полза на сина си. От изложеното въззивният съд е формирал извода си, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните на основание наследяване, съответно, че ищецът няма права върху процесния недвижим имот по наследство. Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на второто наведено от ищеца придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. С молбата за отмяна молителите представят извадка от разписния лист (разписната книга) на [населено място] от 1959 г. (по техни твърдения), като твърдят, че това е ново писмено доказателство, с което се установява, че ищецът (техен праводател) е посочен като собственик на процесния имот, следователно е бил такъв. В извадката в графата "име, презиме и прякор на собственика" е зачертано името Г. Т. Е. и под него са написани имената Т. Г. Е. и Н. Г. Е., в графата "№ и дата на документи за собственост" е написано нот. акт №...., том...., дело.... /1970, в графата "имотът попада в картона" е написано числото 13, а в графата "от имота е образуван парцел №" е написано Х., в графата "подпис и дата на собственика" е написано 920. Настоящият състав намира, че доказателствената сила на представения документ - извадка от разписния лист (на вписаните в този документ данни), е производна на доказателствената сила на посочения в разписния лист документ, в който данните се съдържат. Този документ е нотариален акт № 61, том II, дело № 490/1970 г. Представеното доказателство не е ново. тъй като посоченият в него нотариален акт е обсъден във влязлото в сила решение, както следва: В мотивите на въззивното решение, чиято отмяна се иска, на стр. 3, абзац последен, е обсъден представен по делото нотариален акт № 61, том II, дело № 490/1970 г., с който Г. Т. Е. е продал на Т. Г. Е. и Н. Г. Е. 2/3 ид. ч. само от дворно място от 920 кв. м., съставляващо парцел V – 255, от кв. 13 по плана на [населено място], (без посочените в титула за собственост на продавача, описан в предходния абзац постройки - паянтова жилищна сграда, паянтов обор), като е отстъпил на двамата купувачи поотделно правото на строеж на по една жилищна сграда. В следващият абзац от мотивите (абзац първи, на стр. 4) въззивният съд е обсъдил влязло в сила съдебно решение от 1973 г., по силата на което всеки един от тримата - Г. Т. Е., Т. Г. Е. и Н. Г. Е. е получил в дял отделен парцел, образуван от съсобственото дворно място, като на Г. Т. Е. е възложен парцел Х. -255 с площ от 228 кв. м., за който по-нататък са изложени мотиви, че е идентичен с процесният УПИ, на Н. Г. Е. е възложен парцел Х. -255 с площ от 366 кв. м. и на Т. Г. Е. е възложен парцел Х. -255 с площ от 401 кв. м.. По-нататък са изложени мотиви за последващите разпореждания и регулационни изменения на парцелите. Нотариалният акт № 61/1970 г., последващата съдебна делба и регулационни изменения са обсъдени от правна страна и по-нататък в решението – на стр. 6, като е обоснован правният извод, че полученият в дял от Г. Т. Е. по време на брака му с Д. Н. Е. парцел Х.-255, кв. 13 по плана от 1972 г. е идентичен с процесния УПИ. А още по-нататък, както беше посочено по-горе, са изложени мотиви за това, че Т. Г. Е. се е отказал от наследството на майка си, което включва 1/2 ид. ч. от процесния имот, а баща му се е разпоредил в полза на друг от своите синове с другата ид. ч.. Към това може да се добави, че от самото посочено съдържание на отбелязването в извадката от разписната книга – посочването на нотариален акт от 1970 г, се опровергава твърдението на молителите за момента на вписването– през 1959 г. С молбата за отмяна молителите представят и извлечение от документ - текст без подпис, за който твърдят, че е извадка от прокурорско постановление, с който обосновават допустимостта на молбата си (за обстоятелствата и момента на снабдяване с новото писмено доказателство). Този документ не се отнася до съществото на спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта на молбата, поради което не следва да обсъжда този документ. От изложеното следва извод, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като наведеното с нея основание за отмяна – по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна Т. И. Е. за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева с представения договор за правна защита и съдействие (л. 28), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Останалите ответници не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът