Решение № 5258 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2012 г.

Решение № 5258 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "ДОМ - Игнат Раденков", Витали Игнатов Веселинов, Мария Стефанова Радева и Йордан Стефанов Радев против решение № 515 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2368 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения на основание чл. 1 от ЗОДОВ против Община Варна иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 130544 лв. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3 760 998 лв., възникнали от незаконосъобразно бездействие на общинската администрация на община Варна. Ответникът по касационната жалба - община Варна не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил исковете на касационните жалбоподатели против община Варна за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие, чийто размер е уточнен в исковата молба и е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски. Съдът в мотивите си е изложил съображения, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - не е налице нормативно установено задължение за общината по обявяване нищожността на издадената заповед № Г-230/05.05.2005 г. за одобрение на ПУП - ПРЗ за УПИ ХIV-3194, 3556 в кв. 12 по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Варна, липсват твърдените от ищците вреди, не е налице и причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното бездействие на общината. Изводите си съдът е изградил въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил в мотивите към съдебният акт. Така постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от съдържанието на исковата молба и уточняващата предмета на спора молба, депозирана от ищците в изпълнение на указанията, дадени в т. 3 от Разпореждане № 4407/23.08.2011 г., същите конкретизират основанието на претенцията си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като заявяват, че според тях незаконосъобразният административен акт е заповедта за одобрение на ПУП № Г-230/05.05.2005 г., която е нищожна и като такава не поражда действие и въз основа на нея не могат да се одобрят инвестиционните проекти, респ. разрешение за строеж. Съдът е констатирал в мотивите си, че тази заповед не е било подложена на контрол за законосъобразност, но е приел, че не не налице бездействие от страна на общинската администрация, след като главният архитект е изразил становището си по повод нейната действителност в писмо, изпратено до ищците. Предвид уточненият предмет на спора, съдът, с оглед възможността, предвидена в чл. 204, ал. 3 от АПК, след като вредите се основават на нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта /неговата нищожност/ следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Нищожността на заповедта за одобрение на ПУП № Г-230/05.05.2005 г. изрично е включена в предмета на спора, с твърдението, че вредите за ищците са последица от същата. Така, в съответствие с нормата на чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът е следвало да развие мотиви относно действителността на административния акт и в съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да постави на изследване въпроса за наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността. Като се е ограничил в изследването единствено до законосъобразността на бездействието на общинската администрация вследствие преценката на главния архитект за нищожност на административния акт, съдът неправилно е определил предмета на спора и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Варна следва да се отмени, а делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд