Решение № 3693 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11858/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив и от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, чрез юрисконсулт К. Николов, против решение 6291 от 25.10.2023г., постановено по адм. дело 8232/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение Ж-606 от 12.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на обжалвания акт на КЕВР. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Н. Ненков, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. Найденов, чрез пълномощника си адв. Х. Митев, устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за отхвърляне на същата и за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД против Решение Ж-606 от 12.07.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на двете дружества са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Д. Найденов за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект 4, с ИТН 4006452, находящ се в гр. Бургас, [жк], зона В, [адрес], както и в седемдневен срок след изпълнение на т. 1, да уведомят КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е установил, че административното производство пред КЕВР е започнало по жалба на Д. Найденов с вх. Е-11ИН-00-375 от 12.05.2023г. против отказ на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект "за търговска дейност" с измервателна точка номер (ИТН) 4006452, находящ се в гр. Бургас. В жалбата подателят сочи, че е собственик по нотариален акт на обект, чието предназначение е определено "за търговска дейност", както и че помещението се използва единствено за битови нужди и потребената електрическа енергия в него е за същите нужди. Органът е изискал становища от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Получен е отговор от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, в който е посочено, че обектът е с предназначение "за търговска дейност" и е необходимо да се промени предназначението му по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия. Към административната преписка са приложени посочените документи, както и констативен протокол на длъжностни лица в Община Бургас, в който има данни, че от 24.06.2019г., обектът се ползва за жилищни нужди. След извършена проверка от събраните доказателства и при спазване на процедурата по Наредба 3/2013г., е издадено оспореното пред административния съд решение. Първоинстанционният съд е констатирал, че няма спор по фактите, а само такъв относно приложението на материалния закон. В тази връзка е прието, че КЕВР правилно е определил приложимата нормативна уреда, определяща понятията "битов клиент" и небитов клиент. Изложил е мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. Посочено е още, че клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта, като за всяка промяна електроснабдителното дружество следва да се уведоми в 30 дневен срок. В процесния случай Найденов е сторил това, като е уведомил "Електроразпределение ЮГ" ЕАД съгласно изисквания на чл. 11, т. 3 от Общите условия. За неоснователни са приети твърденията на оспорващите за приложението на чл. 40 от ЗУТ относно предназначението на обекта, който според приложения по делото нотариален акт е с предназначение за търговска дейност, но според съставен от общинската администрация протокол се ползва за жилищни нужди. За да обоснове този извод съдът сочи, че Директива 2009/72/ЕО, Закона за енергетиката и Общите условия са специални разпоредби, уреждащи специфичните изисквания за пазара на енергия, които имат предимство пред общите правила на ЗУТ. По горните съображения, жалбите на дружествата срещу решението на КЕВР са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа на които е формирал правни изводи, които съответстват на приложимия закон. Противно на поддържаното от касаторите, оспореният съдебен акт е обоснован и надлежно мотивиран. Неоснователно е твърдението, че актът на КЕВР е незаконосъобразен по отношение на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. В случая именно от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД е писмото от 30.01.2022г., с което Д. Найденов е информиран, че обектът му е с предназначение "за търговска дейност" и е необходимо да се промени предназначението му по реда на ЗУТ, за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия, поради което правилно указанията на органа са адресирани и до "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на административния акт по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, касационният състав счита за неоснователни. Според нормативните правила за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрически мрежи, процедурата за електроснабдяване на обект предвижда съгласуване между операторите на разпределителната и на преносната мрежа, което изисква и двата оператора да участват в административното производство пред КЕВР, както е в случая. "Електроразпределение ЮГ" ЕАД е длъжно да определи условията и реда за присъединяване на обекта, да даде становище и да сключи договор за присъединяване, въз основа на който "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е длъжно да извърши снабдяване с електроенергия на присъединения клиент. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалния закон. В случая Д. Найденов притежава самостоятелен обект в сграда, който действително по нотариален акт е с предназначение "за търговска дейност", но собственикът е заявил, че го използва за жилищни нужди. По делото има и представен констативен протокол, в който при проверка на 24.06.2019г. е констатирано, че към момента на извършването й обектът се използва за жилищни нужди. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като "битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 "небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а приложените към касационната жалба решения на ВАС са изолирана практика и при фактически обстоятелства, различни от установените в случая. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед изхода от спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя общо в размер на 200 лева, платими по 100 лева от всеки един от касационните жалбоподатели. Следва да бъде уважено и искането на ответника Д. Найденов за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1000,00лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,