Решение № 14596 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2009 г.

Решение № 14596 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Димитров Малджиев от гр. Добрич срещу Решение № 228 от 27.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1950 от 2006 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 155 от 6.03.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 240 от 30.05.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който му е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 493,50 лв. и е начислена лихва върху тази сума в размер на 327, 81 лв.; за 2002 г. - 393, 10 лв. данък и лихва 148, 59 лв.; за 2003 г. - 5713, 73 лв. данък и лихва 1426,98 лв., и за 2004 г. - данък в размер на 3070, 76 лв. и лихва в размер на 411, 08 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен РА № 155 от 6.03.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 240 от 30.05.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на проверяваното лице Петър Димитров Малджиев от гр. Добрич е определен за довнасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 493,50 лв. и е начислена лихва върху тази сума в размер на 327,81 лв.; за 2002 г. - определен данък 393,10 лв. и начислена лихва - 148,59 лв.; за 2003 г. - данък 5713,73 лв. и лихва 1426,98 лв., и за 2004 г. данък в размер на 3070,76 лв. и лихва в размер на 411,08 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че за ревизираните периоди декларираните от жалбоподателя получени доходи не съответстват на имущественото му състояние и като е установил именно тези факти - че декларираните доходи са по-малко от извършените разходи, данъчният орган правилно е определил дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за посочените периоди. Съдът е съобразил и заключението на вещото лице, като е посочил, че във връзка с поставената задача не е налице промяна на определения данък, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е обсъдил допуснатите процесуални нарушения във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 122 ДОПК. Следва да се има предвид това, че ревизията е възложена с акт за възлагане № 996 от 12.09.2005 г. при действието на ДПК (отм.) и на лицето е било изпратено уведомление съгласно чл. 109, ал. 6 ДПК (отм.), че са налице несъответствия в декларираните доходи и имущественото му състояние и че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена след анализ на представени документи и декларации по реда на чл. 109 ДПК. Съответно до лицето е било изпратено и искане изх. № 1-14-996 от 25.10.2005 г. за представяне на документи и писмени обяснения. Тъй като ревизията е продължила и през 2006 г. - след влизането в сила на ДОПК, не е било необходимо изпращане на ново уведомление по реда на чл. 124 ДОПК, че ревизията ще се извърши при условията на чл. 122 ДОПК. Ето защо съдът правилно в решението е посочил, че не са допуснати процесуални нарушения от данъчните органи. Неоснователен е и вторият довод в касационната жалба - за неправилно определена данъчна основа за 2001 г., като не е отчетено обстоятелството, че сумата от 40 000 лв. за извършени подобрения в закупения през 2001 г. имот следва да бъдат отнесени към 1999 г., когато са извършени фактически. Видно от решението на директора на ДОУИ - гр. Варна, обжалваният пред него РА е бил потвърден в частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), касаещ данъчните периоди 2000, 2002, 2003 и 2004 г., а не и 2001 година. Освен това жалбоподателят с нищо, включително и със заключението на вещото лице, не е опровергал фактическите констатации в РА във връзка с размера на определената данъчна основа за ревизираните периоди, тъй като както съгласно чл. 109, ал. 7 ДПК (отм.), така и съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации при извършена ревизия по този ред се считат за верни до доказване на противното. След като в случая правното основание за издаване на РА е по чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.), респ. чл. 122 и сл. ДОПК, и актът е издаден при наличие на установено в хода на ревизията несъответствие между имущественото и финансовото състояние на данъчния субект за определен данъчен период с декларираните и/или получени от него доходи за същия период и на ревизираното лице е изпратено уведомление, че данъчната основа за доходите му за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 109, ал. 5 от ДПК (отм.) и в съответствие с разпоредбите на ДПК (отм.), и констатациите за това несъответствие не са опровергани, то правилно съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен. За да се установи незаконосъобразност на РА, следва да се проведе доказване с безспорни доказателства, че данъчната основа е неправилно определена, което би обосновало и незаконосъобразност на определените допълнителни данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.). Доказването следва да е по отношение на конкретни приходи, съответно разходи. Това в случая не е постигнато със свидетелските показания. Писмените доказателства, представени в хода на обжалването, също не опровергават констатациите на ревизията за несъответствие между декларираните от лицето и получените от него доходи за проверяваните периоди. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,