Решение № 2517 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2009 г.

Решение № 2517 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Марийка Георгиева Кючукова чрез пълномощника й - адвокат Станислав Славов против решение № 866 от 25.05.2009 г. по адм. дело № 2978/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № 601 от 9.10.2008 г. на кмета на община Варна, район "Приморски". Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната община не изразява становище. Ответникът по жалбата Славчо Динков Мутафчиев дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че въведеният срок в § 31, ал. 1 от ПМС 234/1999 г. няма преклузивен характер. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Марийка Георгиева Кючукова против заповед № 601 от 9.10.2008 г. на кмета на община Варна, район Приморски. С нея е одобрена оценката на част от имот № 397 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание " Ален мак", землище Виница за площ от 245 кв. м. в размер на 3519.52. Постановено е, че на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ тя се дължи от ползвателя Славчо Динков Мутафчиев на наследниците на Георги Калев Каркаленджев. Основното възражение е било, че оценката е поискана извън срока, въведен в § 31, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Наред с това са направени доводи за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващи се в несъобщаване на заинтересованите лица за образуваното административно производство. На последно място се възразява и срещу размера на определената оценка, като същата се счита за чувствително занижена. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че трансформацията на правото на ползване в право да придобие собствеността върху процесния имот е започната от Славчо Динков Мутафчиев с издаване на оценителен протокол № 1256 от 22.09.1993 г., в който предоставеният му за ползване имот е оценен на 34800 лева. Сумата е заплатена с три вносни бележки. С плана на новообразуваните имоти имот имот № 397 е отреден на ползвателя. На 18.07.2008 г. той е поискал оценяване на разликата от 245 кв. м. от имота. Оценката е изготвена по реда на глава VII ППЗДС във връзка с § 31, ал. 2, т. 1 ПМС 234/1999 г. и е утвърдена от кмета на район с оспорената заповед. За изясняване на възраженията на жалбоподателката относно неправилност на оценката, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Заключението е изготвено на базата на пазарна оценка по метода на сравнителните продажби. Предложени са два варианта в зависимост от момента, към който се определя цената. Към датата на заключението тя възлиза на 22450 лева, а към датата на оспорената заповед е 25970 лева. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена при условията на делегиране на правомощия. За започналото административно производство, заинтересованите страни са уведомени чрез съобщение, публикувано на интернет сайта на община Варна - разпечатка от него се намира на л. 104 по делото. Оценката е изготвена при спазване на материално-правните изисквания и начина, изрично посочени в приложимата правна норма на § 31, ал. 2, т. 1 ПМС 234/1999 г., доколкото имотът се намира в селищно образувание. Съдът не е възприел заключението на вещото лице в частите му, в които оценката е определена на базата на сравнителните продажби, тъй като в нормативната уредба точно е посочен приложимият ред за оценяване. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационен довод се повтаря възражението, че оценителното производство е започнало след изтичане на 30 дневния срок, предвиден в нормата на § 31, ал. 1 ПМС 234/1999 г., поради което приключващият го административен акт се явявал незаконосъобразен. Касаторката мотивира доводите си с обстоятелството, че планът на новообразуваните имоти отдавна е влязъл в сила. Позовава се на практика на Върховния административен съд в същата насока. Доводът е необоснован и не намира каквато и да било опора в данните по конкретния спор. Цитираната разпоредба предвижда 30 дневен срок за подаване на молба за оценка от правоимащите лица, който започва да тече от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В случая този план е одобрен със заповед на областния управител № РД-1-7706-410 от 25.11.2003 г.. Датата обаче не е приложима към процесния имот. Видно от данните по делото същата жалбоподателка - Марийка Георгиева Кючукова е подала жалба против заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти по отношение на няколко имота, между които и имот пл. № 397. По жалбата е образувано адм. дело № 890/2004 г. на Варненския окръжен съд. То е приключено с решение № 946 от 10.12.2007 г., с което жалбата й е отхвърлена, като неоснователна. На приложения по делото препис от съдебния акт е отбелязано, че той е влязъл в сила на 24.06.2008 г.. От този момент съответно е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти по отношение на процесния имот и от този момент започва течението на нормативния срок за подаване на молба за оценка. Ползвателят Славчо Динков Мутафчиев я е подал на 18.07.2008 г.. При тези данни по делото се налага извод, че ползвателят е спазил срока по § 31, ал. 1 ПМС 234/1999 г. Касационната жалба се явява неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът намира за недоказано искането на ответната страна Славчо Динков Мунафчиев за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Наистина страната има право на разноски с оглед изхода на делото и навреме ги е поискала, но не е представила никакви доказателства такива да са извършени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение