Решение № 3535 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2010 г.
ВАСV отделение11.03.2011 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1200 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 8794/2009 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3535 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светлин Венелинов Цветков против решение № 1200 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 8794/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата на Цветков против заповед № 603/26.11.2009 г. на командира на поделение 48960 - София, с която на основание чл. 245, ал 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) във връзка с чл. 156, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено правоотношението по изпълнение на военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, тъй като няма влязла в сила присъда, която да квалифицира деянието му като престъпление, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на поделението да бъде отменена. Ответникът - командирът на поделение 48960 - София оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентния съгласно чл. 156, ал. 4 от ППЗОВСРБ (отм.) орган (на командира на поделение 48960 - София са предоставени правомощия в по прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба със заповед № 633/2009 г. на министъра на отбраната), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след като в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ППЗОВСРБ (отм.) командирът на поделението назначава служебна проверка, като определя комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по - високо звание от това на проверявания (протокол от извършената служебна проверка). Спазени са и изискванията на чл. 162 и чл. 163, ал. 1 от ППЗОВСРБ (отм.) - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в цитирания текст, в който отразява направените констатации (протокол от 24.11.2009 г.), а след приключване на проверката прекият командир провежда беседа с военнослужещия, запознава Цветков със събраните от комисията доказателства, и приема писмените му обяснения, за което съставя протокол, подписан от участвалите и от редник Цветков без възражения. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Жалбоподателят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 23.09.2009 г. около 01.30 часа Цветков, тогава шофьор в група за обработка на контейнери на под. 52980 - София, управлява собствения си лек автомобил в гр. София след употреба на алкохол (1.48 - 1.5 промила), както и че за този инцидент Цветков не е уведомил прекия си командир. При тези данни правилно Административният съд - София град приема, че Цветков осъществява тежки нарушения на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Поведението на жалбоподателя, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със заповед № ОХ -7 от 7.01.2009 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол (т. 3 от заповедта), в противоречие с нормата на чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, която забранява на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната (в случая жалбоподателят нарушава чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата) , както и в нарушение на разпоредбата на 114, т. 14 от устава, която задължава военнослужещия да докладва да на прекия си началник за допуснати в извънслужебно време инциденти. Следователно правилен и в съответствие с посочените правни норми е и крайният извод на Административен съд - София град, че предпоставките санкциониране на жалбоподателя са изпълнени, заповедта на командира на поделение 48960 - София е постановена при наличието на материалноправните основания за това и правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" е упражнено съобразно закона, като са съобразени тежестта и последиците от допуснатите нарушения. Обстоятелството, че нарушенията на Цветков не са установени с влязла в сила присъда, е без значение за настоящия казус. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната и нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая, са налице основанията, предвидени в закона за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите на касатора са неоснователни. Образуваното против Цветков наказателно производство (дело № 44852/2009 г. на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 343б от НК) следва да бъде съобразено при преценка тежестта на извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че законът определя деянието като престъпление, но приключването му с влязла в сила присъда не е предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Допуснатите от жалбоподателя нарушения на военната дисциплина се установяват от представените пред административния орган и пред съда документи. Употребата на алкохол при управление на моторно превозно средство е установена при проверка от длъжностните лица на службата за контрол на движението по пътищата при 09 РПУ - София първоначално с техническо средство, а след това с кръвна проба, като констатациите са отразени в съставения акт за административно нарушение, подписан от Цветков без възражения, а обстоятелството, че доклад до прекия командир за инцидента не е подаден, се признава от военнослужещия в депозираните на 20.11.2009 г. обяснения. При тези доказателства, които не са опровергани в хода на съдебния процес, съвсем обосновано първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за посочените в заповедта нарушения на военните задължения. Бланкетният довод на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен съд съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства, като са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение