Решение № 3168 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2013 г.

ВАСI отделение03.06.2014 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1108/30.04.2013 г. по адм. д. № 3738/2012 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3168 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на МП - Варна Запад моли да бъде отменено като неправилно решение № 1108/30.04.2013 г. по адм. д. № 3738/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменено негово решение № 4444-186-3/09.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002005Н002567-0/20110706, потвърдено с решение № Ч47-53-1/20.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на митническия пункт. Ответникът по касационната жалба "Челик 9" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил решение № 4444-186-3/09.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002005Н002567-0/20110706, потвърдено с решение № Ч47-53-1/20.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от митническия кодекс на Общността е определена нова митническа стойност на внесените стоки и е определен ДДС за довнасяне в размер 11 137,96 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаканосъобразно определяне на нова митническа стойност по вносната ЕАД за внос на стоки от Турция само въз основа на данните в износната ЕАД, подадени в Турция за по-висока митническа стойност на изнасяните/внасяни стоки. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. Правилно съдът се е позовал на относимата съдебна практика на СЕС в решението по дело С-138/10. Правилно съдът е приел, че за да се установи митническа стойност на внесените стоки, различна от декларираната във вносната ЕАД, следваше данните в износната ЕАД да са подкрепени с данни за стойността на стоките от счетоводството на износителя, за осчетоводеното плащане на стоките, които е могло да бъдат поискани от касатора в искане за повторна проверка. По делото не е установена действително платената и подлежаща на плащане цена за стоките и съдът в съответствие с чл. 29 МК е отменил оспореното пред него решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, I отделение,