Решение № 14352 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2012 г.

Решение № 14352 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител юрк. Милена Стоянова, против решение № 1173 от 2012 г. по адм. дело № 2138 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробно изяснява същността на създадената Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Изтъква, че след извършването на третата кръстосана проверка през 2010 и на база финалните резултати са получени окончателните данни за кандидатите, които имат суми за доплащане и в следващите месеци доплащането е извършено, както и за кандидати, които трябва да възстановяват недължимо платени суми. С оглед изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В становище от 20.03.2013 и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. Съдът е установил отклонения от изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и процедура по чл. 26, 27, чл. 34 от АПК - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, както и нарушения на чл. 24, т. 2, чл. 30, т. 4 и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията. В тази насока са изложени съображения във връзка с възстановяване на недължими плащания. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32329 от 27.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Ахмед Али Ахмед от с. Ръжица, ул. "Девети май" № 3, общ. Руен, обл. Бургас, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 298,62 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 02/160709/37945. Съдът е приел в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Съдът е приел, че при издаването на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След преценка на оспореното решение, настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изходът на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,