Решение № 11401 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2018 г.

Решение № 11401 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мъглиж срещу Решение № 261/25.10.2017 г., постановено по адм. дело № 151/2017 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Ответникът – кметът на община Стара Загора, чрез юрк. Желязкова, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, състав на II отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил Заповед № 10-03-4#20/22.03.2017 г. на кмета на община Мъглиж, с която, на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е разпоредено на община Стара Загора да премахне строеж "Масивна стопанска сграда № 7", находящ се в УПИ ХІ-23, кв. 107 по плана на с. Ягода, собственост на община Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с които е мотивиран изводът за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът е кредитирал заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, независимо че същите са оспорени от процесуалния представител на кмета на община Мъглиж. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива, които да ги опровергават, не са ангажирани. Установено е, че сградата, предмет на обжалвания административен акт, не е годна за експлоатация, но е с конструкция, която не е компрометирана, по стените няма пропуквания и сериозни повреди, като не е налице опасност от самосрутване. Според вещото лице Р. Присадашка съществува техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Изводът относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетен, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, следва да са налице кумулативно предвидените в нея предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от тях, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая, в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала заинтересованото лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересованото лице не е отправена покана, а адресатът на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. Поради това не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има друго съдържание. Следователно е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяната на заповедта. В допълнение, правилен е и изводът на административния съд, че по делото не са налице доказателства, удостоверяващи категорично правото на собственост върху процесната сграда на община Стара Загора и същата необосновано е посочена за адресат на заповедта по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, община Мъглиж следва да заплати на община Стара Загора сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение