Решение № 2152 от 28.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. Цоневски, чрез процесуалният му представител адв. Гьошев, срещу Решение 1681/06.10.2022 г., постановено по адм. дело 2675/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е отхвърлена исковата му молба за неимуществени вреди над присъдения размер от 1 000 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева, причинени в следствие на действието на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - Решение 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия община Пловдив, която е била назначена с Решение 1844-МИ/НР от 04.09.2015 г. на Централната избирателна комисия. Поддържа доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи иска в неговата цялост. Претендира разноски. Ответната страна Централна избирателна комисия, в съдебно заседание се представлява от Е. Стоянова, съгласно решение 4 от 12.05.2021 г. на ЦИК, която поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административния съд Пловдив се е развило по исковата молба на Ц. Цоневски против Централна избирателна комисия, с която, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт - Решение 524-МИ от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия община Пловдив, която е била назначена с Решение 1844-МИ/НР от 04.09.2015 г. на Централната избирателна комисия, в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от 11.10.2016 г. до окончателното им изплащане, изразяващи се в първоначален шок, силен афект, срам, самообвинения от неизбирането му за общински съветник, безпокойство, че е подвел избирателите си, не е успял да оправдае очакванията на онези от тях, които са засвидетелствали подкрепа при срещите им и са вярвали, че ще имат в негово лице компетентно представителство в общинския съвет. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като го е уважил до размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт - 25.11.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част е отхвърлил иска, като неоснователен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред административен акт, неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения, в резултат на административната дейност на органа акт и настъпилите вреди. При условията на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сумата от 1 000 лева кореспондира на критерия справедливост за обезвреда на конкретните вреди. В останалата част над тази сума е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Уважил е и акцесорната претенция за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от отмяната на незаконосъобразното решение на ОИК - Пловдив - 11.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 535 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил съответни на материалния закон правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Обжалването засяга само размера на обезщетението. Наведените в тази връзка доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. 3/2004 на ОСГК на ВКС). В задължителната практика са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно решение в случая, съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, данните за личността му с оглед това доколко действията и акта на административния орган са се отразили негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Всички тези обстоятелства са преценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд , трето отделение