Решение № 11077 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2019 г.

Решение № 11077 от 14.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение № 808/23.04.2019 г. по адм. дело № 384/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас, с което е осъдена да заплати на "Чоджоров" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас обезщетение в размер на 200 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и правна помощ по НАХД № 834/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018 г. и разноски в размер на 350 лева. Направени са оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноски. Ответникът "Чоджоров" ЕООД със седалище и адрес на управление Бургас е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Чоджоров" ЕООД със седалище и адрес на управление Бургас, с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на отмяната на наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за защита и процесуално представителство по НАХД № 834/2018 г. по описа на Районния съд – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2018 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, на "Чоджоров" ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от същия закон. Наказателното постановление било оспорено от ищеца пред Районния съд – Бургас. С решение № 332/19.03.2018 г. по НАХД № 834/2017 г. по описа на Районния съд – Бургас обжалваното наказателно постановление № 2788-F346621/21.12.2017 г. било отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в сила на 11.04.2018 г. В производството пред районния съд ищецът е бил представляван от адвокат В. Стоянова от Адвокатска колегия – Бургас съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 0000067188/02.02.2018 г. Според условията на договора адвокат Стоянова приела да осъществи процесуално представителство и защита на "Чоджоров" EООД по НАХД № 834/2018 г. на Районния съд – Бургас срещу заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено изцяло в брой при подписването на договора. С оглед тази фактическа обстановка административният съд достигнал до заключение, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в направени от него разход за адвокатско възнаграждение за защита, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Административният съд, съобразявайки Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на Върховния административен съд, приел, че заплатеният адвокатски хонорар в производството по обжалване и отмяна на процесното наказателно постановление, се явява имуществена вреда за ищеца и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление съдът отбелязал, че договореният размер на адвокатското възнаграждение е под минимума за защита по този вид дела, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съответства на критериите по чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата. По тези съображения административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Чоджоров" ЕООД обезщетение в размер на 200 лева за претърпяната от него имуществена вреда, заедно със законната лихва от отмяната на наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо. Постановено е по редовна искова молба срещу ответник, юридическо лице, в състава на което е включен органът, издател на отменения административен акт. Макар в исковата молба да е посочена като ответник Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Бургас, в първото по делото заседание на 25.03.2019 г. ищецът е направил изявление, че предявява иска си срещу Националната агенция за приходите, която е била конституирана и е участвала като страна по делото. Решението на първоинстанционния съд съответства на материалния закон. Касационният жалбоподател поддържа, че получавайки обезщетение, ищецът черпи права от свое неправомерно поведение. Извършеното от него административно нарушение било безспорно доказано, но районният съд отменил наказателното постановление съобразно чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, според който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна. Направените от касационния жалбоподател доводи не се споделят от касационната инстанция. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се установяват елементите на фактическия състав, от който възниква отговорността на държавата или общините. При твърдения за настъпването на вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, съдът, пред който е предявен иска по чл. 1 ЗОДОВ, проверява единствено дали актът е отменен. Съдът не включва в преценката си основанието за отмяната на акта, тъй като то не е условие за присъждане или за отказ за присъждане на търсеното обезщетение. Административният съд е направил вярна констатация, че ищецът реално е заплатил възнаграждение на адвоката, който го е защитавал по делото. Законосъобразно е преценил, че възнаграждението не е прекомерно, противно на поддържаното от касационния жалбоподател. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд "... съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". Възнаграждението, платено от "Чоджоров" ЕООД, не може да се определи като необосновано и несправедливо, при положение, че същото е под минимума определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева съгласно приложеният по делото договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение