Решение № 9494 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2023 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. П., чрез пълномощника му адв. Христов, против Решение 349/26.10.2023г., постановено по адм. д. 307/23г. от Административния съд Сливен. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Твърденията са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението- чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен /ОД на МВР-Сливен/, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Борнавска оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касатора. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, който е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба, касационният състав приема следното: Съдебното производство е образувано по искова молба, подадена от Д. П. срещу Областна дирекция на МВР Сливен за присъждане на обезщетение в общ размер на 5 415,35 лв., от които 5 000,00 лева неимуществени вреди и 415,35 лева имуществени вреди, причинени в периода от 19.01.2023 г. до 12.05.2023 г. и претърпени вследствие отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС от органи на ответника при извършена проверка за управление на МПС. Административният съд е установил следното от фактическа страна: На 19.01.2023 г. ищецът е спрян за проверка от служители на ОД на МВР Сливен. Той е управлявал собствения си лек автомобил марка Фолксваген, модел Бора с рег. [рег. номер]. При извършената с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. ARPK-0011 полицейска проверка, бил отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин. За установеното и квалифицирано като административно нарушение по чл. 5 ал. 3 предл. второ от ЗДвП на ищеца бил съставен АУАН АД253387/19.01.2023 г. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1670-000047/19.01.2023 г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР Сливен въз основа на съставения АУАН било временно отнето СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1670-000048/19.01.2023 г., издадена от същия орган и на същото фактическо основание било постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с отнемане на СРМПС 012874743 и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. П. оспорил заповедите за наложените ПАМ, във връзка с което били образувани съдебноадминистративни производства по адм.д. 35/2023 г. и адм. д. 33/2023 г., приключили с отхвърляне на жалбите. Образувано било досъдебно производство вх. 415/2023 г. по описа на РП Сливен, по което била извършена химико токсикологична експертиза. Заключението от същата било, че в предоставените за изследване проби кръв и урина от П. не се установява наличие на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични вещества. Досъдебното производство било прекратено с Постановление на прокурор в РП Сливен от 09.05.2023 г., поради липса на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Въз основа на представен от ищеца трудов договор, съдът е установил, че от 26.10.2022 г. ищецът работи по трудово правоотношение. Въз основа на писмени медицински документи и документи за експертиза на работоспособността, съдът е установил, че дядото на ищеца е със заболявания и с 70 % трайно намалена работоспособност. Въз основа на фискални бонове, съдът е установил, че за определени дати е ползван таксиметров превоз, както и е установена стойността на ползваните услуги. Съдът е посочил като представени от ищеца и фискални бонове за зареждане и покупка на горива, съставени на различни бензиностанции и на различни дати, които съдът е изброил в решението си. Съдът подробно е посочил в решението си и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които касаят преживяванията на ищеца във връзка с установеното нарушение и наложените ПАМ, които са в смисъл, че на ищеца, за да придвижва своя възрастен и болен роднина до болнични заведения, се налагало да ползва частни линейки, което транспортиране било на високи цени; че се е притеснявал от впечатлението, което съседите си формирали при виждане на автомобила на ищеца, паркиран пред блока без номера, както и че започнали да говорят, че е наркоман, което травмирало ищеца, заедно с грижите около дядо му и неговия чичо Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е формирал следните изводи: Съдът е преценил като неоснователна исковата претенция. Посочил е, че двете административни заповеди, с които по отношение на ищеца, в резултат на положителен тест за употреба на наркотични вещества, са приложени принудителни административни мерки, са влезли в законна сила, тъй като жалбите срещу същите, депозирани пред компетентния административен съд са отхвърлени, т.е. не са налице отменени по съдебен ред като незаконосъобразни индивидуални административни актове. Съдът е преценил, че не са налице и незаконосъобразни фактически действия, извършените от полицейските служители по отнемане на СУМПС със съставянето на АУАН. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Разглежданият случай на административно деяние попада в хипотезата чл. 171 т. 1 б. б от ЗДвП, поради което съдът е приел, че извършените от актосъставителя фактически действия по изземване на СУМПС от ищеца са извършени в съответствие с нормативните изисквания. Съобразно чл. 172 ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Съдът е приел, че разпореденото в нормите на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП фактическо изземване на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели съставлява не само правомощие, но и функционално задължение на полицейския орган при установяване на нарушения от посочената категория. Преценил е, че към момента на изземването, действията на актосъставителя, който видно от представените доказателства е оправомощено лице от служба за контрол по смисъла на закона, са законосъобразни, а полицейският орган е действал в условията на обвързана компетентност. Съдът е преценил като недоказана и втората предпоставка твърдените от ищеца като настъпили в резултат на отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, вреди. Досежно претенцията за имуществени вреди ангажираните писмени доказателства фискални бонове за покупка на гориво и такива от ползвани таксиметрови услуги, според съда, по никакъв начин не можели да удостоверят първо, че са извършени именно от ищеца и второ, че са във връзка с придвижването му до работното му място с автомобили на други лица. Съдът е преценил също така като недоказани и твърдените неимуществени вреди. По тези съображения, административният съд е приел, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 415,35 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв., във връзка с АУАН и ЗППАМ 23-1670-000047/19.01.2023 г. и 23-1670-000048/19.01.2023 г. на Началник РУ - Сливен са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Касационният съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Въз основа на направения анализ е формирал обосновани и верни изводи, въз основа на които е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението, не са допуснати съдопроизводствени нарушения от съда. Решението е подробно мотивирано, като съображенията на административния съд напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което настоящият състав се възползва от правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последното, да потвърди решението по същите мотиви, които са изложени и от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че образуваното във връзка със случая досъдебно производство е прекратено, не води до незаконосъобразност на издадените ПАМ и до отпадане на силата на присъдено нещо на съдебните решения, с които жалбите на П. срещу тях са отхвърлени. С издадените заповеди за налагане на въпросните ПАМ и извършените фактически действия във връзка с това, длъжностните лица на ответника са изпълнили правомощията си по закон, при наличие на предпоставката за това, с което са осъществили превенция в защита на обществения интерес. В касационната жалба се твърди, че срещу съдебните решения, с които са отхвърлени жалбите на П. срещу заповедите за налагане на ПАМ, са подадени искания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, но до приключване на делото пред касационната инстанция, не са представени съдебни решения за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по жалбите срещу ПАМ, поради което не е установена правна промяна, която настоящият съдебен състав да съобрази. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд