Решение № 62 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2019 г.

Решение № 62 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Касаторът Е. Михайлова ръководител на "Звено местни приходи" при Община Батак моли да бъде отменено решение № 287/30.04.2019 г. по адм. д. № 48/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 27-1/26.09.2016 г. на главен експерт С. Георгиева в "Звено местни приходи" при Община Батак като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски за всички инстанции по списък. Ответникът по касационната жалба СУ "Свети Климент Охридски" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на задължения по декларация № 27-1/26.09.2016 г. на главен експерт С. Георгиева в "Звено местни приходи" при Община Батак, с който са определени задължения за такса битови отпадъци за 2015 г. 10493, 02 лв с 1150, 60 лв лихви. В мотивите си съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган предвид представената заповед за овластяване на С. Георгиева – актосъставител. Обсъдил е част от представените доказателства и част от доводите на ответника. Представена е заповед № 348/06.08.1996 г. на председателя на Комитета по горите за предаване на СУ "Свети Климент Охридски" за стопанисване и управление на първи, втори и четвърти етаж от сграда с разгърната застроена площ от 2800 кв. м. на 4 етажа, построена през 1971 г. с АДС № 523/16.10.1995 г., като третият етаж от сграда с един мансарден апартамент остават за стопанисване и управление на Горско стопанство "Широка поляна" - Батак. В заповедта е посочено, че всички приходи и разходи за посочения имот са за сметка на СУ"Свети Климент Охридски". Заповедта е издадена на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните имоти /отм. с § 5, т. 1 на ПМС № 235/19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост, обн. в ДВ, бр. 82/27.09.1996 г./. Заповедта е издадена при действието на Закона за държавната собственост, обн. в ДВ, бр. 44/21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., в който в чл. 17 е постановено имотите – частна държавна собственост да се предоставят за стопанисване и управление на юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на финансите. Съдът е приел, че с цитираната заповед от 6.08.1996 г. при действието на чл. 17 от ЗДС не е предоставено право на стопанисване и управление на СУ "Свети Климент Охридски" върху имота. С § 6 от ПМС № 235/19.09.1996 г. е предвидено, че придобитите досега права на основание на отменените актове по § 5 се запазват. Разпоредбата противоречи на чл. 17 от ЗДС и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не може да валидира заповедта от 6.08.1996 г. на председателя на Комитета по горите, поради което с тези допълнения изводът на съда, че с цитираната заповед не е предоставено стопанисване и управление върху трите етажа от сградата на СУ "Свети Климент Охридски" е правилен. Доводът на касатора, че § 62 от ЗИД на ЗДС, обн. в ДВ, бр. 32/2005 г. се отнася за периода на действието на НДИ при действието ЗДС до отмяната й е неоснователен. Разпоредбата се отнася за въведената промяна в ЗДС на реда за предоставяне на право на управление на имоти публична и частна държавна собственост в чл. 16 – 20 от ЗДС. По делото е представен договор от 2.03.1989 г. сключен между СУ"Свети Климент Охридски" и Горско стопанство "А. Кънчев-местност Широка поляна" за предоставяне ползване на четириетажна сграда в м. "Широка поляна" - Батак от горското стопанство на СУ "Свети Климент Охридски", по който страните се договорили четириетажната сграда да се ползва за нуждите на СУ "Свети Климент Охридски", който ще заплаща разноски за ток, вода и такса смет и ще извърши преустройство на сградата за своя сметка. За сградата е съставен АДС № 523/16.10.1995 г., според който имотът е предоставен за оперативно управление на Горско стопанство "Широка поляна" - местност Широка поляна". На 23.03.1990 г. с приемо-предавателен протокол Горското стопанство е предало четириетажната сграда електрифицирана и водоснабдена на СУ "Свети Климент Охридски" по цитирания договор от 1989 г. При второто разглеждане на делото, след първото касационно отменително решение на Върховния административен съд, е представено допълнително споразумение към договора от 2.03.1989 г., в което СУ "Свети Климент Охридски" и Горско стопанство "Широка поляна" се договорили първият за своя сметка да изгради грубия строеж на надстройката и пристройката, да реконструира и модернизира сградата с всички довършителни работи и да извърши обзавеждане на всички останали части на сградата, които са негова собственост, кухненският бокс и трапезарията са с оборудване на СУ "Свети Климент Охридски" и са на негова издръжка, Горското стопанство за почиващите си ползва храна и персонал срещу заплащане. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че за ремонт на сградата в счетоводството на СУ "Свети Климент Охридски" са осчетоводени разходи 484 828 лв, сградата се води по сметка за незавършено строителство и основен ремонт, през 2015 г. са осчетоводени разходи за сградата за вода, горива и енергия 1001, 59 лв. В активите на Горското стопанство се води третият етаж и един мансарден апартамент. По делото са събрани доказателства, че СУ "Свети Климент Охридски" е извършил преустройство и надстрояване с един етаж на сградата. Били са назначени работници по ремонта и поддръжката на учебната база на СУ "Свети Климент Охридски" и домакини в периода 2005 г. – 2012 г. Към 29.12.2006 г. е изработена счетоводна оценка, по която сградата е оценена на 1 049 301, 51 лв. За тази стойност е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ за промяна в стойността на сградата от 19.11.2007 г. за увеличаване на отчетната стойност на сградата, в която е декларирано, че СУ "Свети Климент Охридски" е ползвател на имота. На 10.09.2007 г. е съставен акт за частна държавна собственост на сградата като четириетажна с предоставено право на управление на ДДС "Широка поляна". По делото е разпитан като свидетел директорът на ТП ДДС "Широка поляна" М. Ходжа, който е дал показания, че е директор от 2015 г. и сградата е незавършена, в нея са изградени апартаменти и не се ползва. Свидетелят е заинтересуван предвид факта, че третият етаж и мансардният апартамент се водят в счетоводството на стопанството като активи и на основание чл. 172 от ГПК показанията не следва да се кредитират. При второто разглеждане на делото е разпитан като свидетел А. Хонтев, работещ към фирма "Еко хидро 90" повече от 10 години като сметосъбирач на специализиран камион, който е дал показания, че събират смет от двата контейнера до сградата през м. 7 и 8 два пъти седмично, а през останалото време по веднъж седмично, който установява предоставяне на услугата сметосъбиране от общината за процесния имот. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование /нова – ДВ, бр. 54/04.07.2000 г./ недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. В случая, както правилно е приел съдът сградата не е предоставена от държавата на СУ "Свети Климент Охридски" с цитираната заповед от 6.08.1996. След като ползването на сградата не е предоставено от държавата чл. 89, ал. 2 от ЗВО не е приложим за настоящия спор. Владението е получено на 23.03.1990 г. по договор с държавно предприятие, имащо право на управление върху имота по АДС № 523/16.10.1995 г. На основание чл. 79 и чл. 85 от ЗС, при неприложимост за имота на чл. 86 от ЗС, тъй като сградата е частна държавна собственост СУ "Свети Климент Охридски" законосъобразно е декларирал имота и е посочил, в декларацията си, че е данъчно задължено лице като ползвател на имота. Не е поискал заличаване на данъчната партида, съставена по подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ. В оспореният акт за установяване на задължения по декларация законосъобразно са определени задължения на СУ "Свети Климент Охридски" за такса битови отпадъци с лихви. Предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и почистване на териториите за обществено ползване е доказано от представените пътни листове, фактури, платежни нареждания, актове за извършени дейности от почистващата фирма по възлагане от общината. Потвърждава се и от заключението на счетоводната експертиза, прието при първото разглеждане на делото. По размера на таксата страните не спорят. Съдът не е обсъди всички събрани по делото доказателства за правата на ответника върху имота и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против акта. Касаторът има право на разноски за всички инстанции общо 3293, 15 лв, които не включват претендираните 360 лв депозит за втората експертиза, за внасянето на които липсва документ по делото и включват 50 лв държавна такса за първото касационно производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,