Решение № 3139 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2018 г.

Решение № 3139 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез пълномощника му главен юрисконсулт Ц. Бресковска против решение № 53 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1768/2017 г. на Административен съд – П., с което е отменена негова заповед № ОСОС – 32 от 04.05.2017 г. за прекратяване служебното правоотношение на Б. Н., поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и Българска агенция по безопасност на храните е осъдена да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което настоящата съдебна инстанция да се произнесе по същество на спора и се присъдят направените разноски по делото. По отношение на претенцията за разноски на ответника по касация се прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар и се иска да се намали до минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба – Б. Н. от [населено място], [община], [област], чрез пълномощника й Л. К., в писмена молба от 07.12.2018 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 1300, 00 лв. (хиляда и триста лева). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд – П. е отменил заповед № ОСОС – 32 от 04.05.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАХБ, във връзка с ПМС № 90 от 16.04.2015 г., обн., ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г. и утвърдено длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение на Б. Н. за заеманата от нея длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ – П., с ранг IV, младши, № по ред от КДА: 265, длъжностно ниво по КДА: 9, наименование на длъжностното ниво 5, код по НКПД: 2422 6043, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 5251 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 1096/2016 г. на Върховния административния съд е отменено решение № 26 от 07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1796/2015 г. на Административен съд – П. и вместо него съдът е постановил отмяна на заповед № ОСОС – 128 от 29.05.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Н.. В изпълнение на касационното решение и на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, със заповед № ВР – 11 от 04.05.2017 г. служителката е възстановена на заеманата от нея длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол по храните" в ОДБХ – П.. Със заповедта, предмет на оспорване по делото, на същата дата – 04.05.2017 г. е прекратено отново служебното й правоотношение. За да постанови отменителното решение, решаващият състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – по арг. на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните, при спазване на предвидената форма и изискването за задължително съдържание, с посочване на правното основание, послужило за издаването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. До този извод съдебният състав е стигнал, като е съобразил от правна страна, че след като възстановяването на Николова на предишната длъжност е законова последица от окончателния съдебен акт на Върховния административен съд, за органа по назначаването възниква задължението да осигури на служителя възможността да изпълнява служебните си задължения във вида, който са съществували преди издаването на заповедта за уволнение. Издаването на две заповеди от една и съща дата – едната за възстановяване на предишната длъжност, а другата – за новото, последващо прекратяване на служебното правоотношение не представлява изпълнение на съдебното решение. Съдът е разгледал и материално-правните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като е посочил, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като няма промяна в щатното и длъжностното разписание на агенцията, нито към момента преди издаване на процесната заповед, нито след това. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Б. Н. не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за издаване на оспорената заповед. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя в държавна администрация при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието на цитираната хипотеза, следва да се установи, че заеманата длъжност не съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, а ако е запазена длъжността – е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В разглеждания казус, служебното правоотношение на Николова е прекратено, след като изпълнителният директор на агенцията е утвърдил ново длъжностно щатно разписание, в сила от 03.04.2017 г., според което в отдел "Контрол по храните" са предвидени 42 щатни бройки за длъжността "главен инспектор", с една по-малко отколкото са в предходното от 29.05.2015 г., в сила от 01.06.2015 година. Действително с извършените промени длъжността, заемана от касационния ответник, е съкратена - длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален е броят на служителите в администрацията. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за предмета на спора, както правилно административният съд е приел. Извършената административно-организационна промяна не засяга правото на служителката на възстановяване на работа, тъй като намаляването на броя на служителите е предприето преди да бъде възстановена на работа въз основа на влязлото в сила решение № 5251 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 1096 от 2016 г. на Върховния административния съд. Изпълнението на съдебното решение е безусловно дължимо и възстановяването на длъжността следва да е действително. Доводите на касатора, че възстановяването на служителката с издадената заповед № ВР – 15 от 04.05.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ е изпълнено и заповедта за повторно прекратяване на служебните правоотношения на същото правно основание е законосъобразна, са неоснователни. С възстановяване на служителя на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. Заповедта, предмет на развилия се спор по същество пред Административен съд - П., е издадена на 04.05.2017 г. от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, въз основа на утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ – П., в сила от 03.04.2017 г., т. е. измененията са извършени преди влизане в сила на решение № 5251 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 1096 от 2016 г. на Върховния административния съд. Следователно материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са съществували към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, същите е следвало да настъпят след възстановяването на Николова на заеманата от нея длъжност. Ето защо, правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице основанието, въведено чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Н. и заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Твърденията, изложени в касационната жалба, а впоследствие и в хода по същество, че бюджетът на БАБХ е лимитиран, за това и последващи промени в щата на съкратения служител, след издаването на заповед за съкращаването на длъжността на служителя, водят до невъзможност за реалното възстановяване на служителя на работа от страна на органа по назначаването, също са обстоятелства, ирелевантни за спора, предвид законовото задължение на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функциите във вида, в който са съществували преди отмяната на заповедта за уволнение. Както вече се посочи, служебното правоотношение на лицето е прекратено в същия ден, в който е била възстановено на работа, поради което цитираните предпоставки на чл. 122, ал. 1 ЗДСл не са изпълнени. Предвид изложеното, Върховният административен съд счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна по 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. По искането за разноските, направено от ответника по касация в представения писмен отговор по делото, съдът намира, че липсва основание за присъждането им. Същите са заявени от процесуалния представител в размер на 1 300, 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, но не са представени надлежни писмени доказателства за реално направени такива разноски. За пълнота следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд разноски са били заявени и доказани с договор за правна помощ, сключен между Б. Н. и адв. Л. К. (л. 6 от посоченото дело) и присъдени в цялост с осъдителната част на диспозитива на обжалваното решение. Предвид изложеното, съдът счита, че разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,