Решение № 5848 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2019 г.
ВАСV отделение20.05.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197 от 03.05.2019 г. по адм. дело № 190 по описа за 2019 г. на административен съд – Враца. ОСЪЖДА П. Джакерова да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. ОСЪЖДА П. Джакерова да заплати на К. Асенова сумата 550. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5848 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Джакерова чрез процесуалния й представител адв. М. Генова срещу решение № 197 от 03.05.2019 г. по адм. дело № 190 по описа за 2019 г. на административен съд – Враца. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 68 от 01.02.2019 г. по преписка № 142/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 213а от АПК от юрисконсулт Н. Попова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – К. Асенова, директор на ДСХ "Зора" оспорва същата като неоснователна лично, чрез процесуален представител адв. Д. Георгиев и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 68 от 01.02.2019 г. по преписка № 142/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено в производство по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗДискр. Комисията е била сезирана от П. Джакерова с жалба под № 44-00-1515 от 23.04.2018 г. и допълнение към нея, с твърдение за осъществена дискриминация спрямо нея от директора на Дом за стари хора (ДСХ) "Зора", където работи като "санитар", чрез изготвяне на разкъсан график, в който да работи и по този начин е нарушено задължението за осигуряване на еднакви условия на труд. По делото безспорно е установено, че лицето е заемало длъжност "санитар", като с експертно решение № 1710/28.03.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Хр. Ботев" АД- Враца му е определена 68 % трайно намалена работоспособност, със забрана за полагане на нощен труд. С Правилник за вътрешния трудов ред на ДСХ "Зора" е прието, че работи с непрекъснат режим и се прави сумарно изчисляване на работното време, съгласно заповед № РД-07/013 от 30.05.2016 г. На практика това означава, че може да се работи на 12 часови смени, половината от които винаги са нощни. За жалбоподателката, както и за друго лице в ДСХ са издадени предписания по реда на чл. 317 от КТ при идентични условия, със забрана за полагане на нощен труд. И за двете лица е съставен еднакъв график на работното време, в изпълнение на указаното от здравните органи. Имало е и други лица, които работят в ДСХ, които са с намалена работоспособност, установена по съответния ред, но те нямат забрана за полагане на нощен труд и на практика полагат такъв, с различен график на работното време и декларации за съгласие. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. За да бъде установено дискриминационно третиране спрямо лицето е необходимо да се докаже, че то е извършено съзнателно по някои от признаците и да е налице причинно-следствена връзка между него и защитения признак. По делото липсва доказано различно отношение, което да отговаря на критериите за "неблагоприятно третиране" в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства по твърдян признак "лично положение. Правилен е и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспореното решение на КЗД. Настоящият съдебен състав споделя останалите мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на П. Джакерова, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. По касационното възражение за допуснати нарушения на процесуалния закон следва да се направи извод за неговата неоснователност. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка. В съответствие с изискването на чл. 171, ал 4 от АПК е разпределил доказателствената тежест, съобразно принципа по чл. 9 от ЗЗДискр., поради което не е налице нарушение и на съдебнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. относно разпределянето на преписката и определяне на състав, на чл. 55 от с. з. относно осъществяване на процедурата по проучване и на чл. 56 от него за събиране на доказателства по нея. При това е дадена възможност на страните да се запознаят със събраните доказателства и да вземат становище. Основният критерий при преценяване на законосъобразното развитие на административното производство е дали е нарушено правото на защита на жалбоподателя. При това съответен на фактите по делото и събраните доказателства е изводът на съда за липса на нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна КЗД следва да се присъдят съдебни разноски, за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ. На ответната страна К. Асенова следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на 550. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 50