Решение № 1194 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. Г. Манчева против решение 102/17.05.2023 г., постановено по адм. дело 79/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2002-0477639/10.02.2023 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение, обстоятелство, установено с протокола от извършена проверка, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката и съответствието с целта на закона. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен целесъобразно при упражняваната от органа оперативна самостоятелност с оглед защита интересите на държавния бюджет. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. В представено по делото становище претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнагаждение. Ответникът по касационната жалба ФАСТ КАР ООД, гр. Дупница в депозирани от управителя Я. Янков писмени бележки от 19.01.2024 г., я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2002-0477639/10.02.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на ФАСТ КАР ООД е наложено запечатване на търговски обект ресторант 7-те рилски езера, находящ се в гр. Сепарева баня, ул. Германея 20, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 30.01.2023 г. при контролна покупка на 1 бр. пилешки хапки и 1 бр. панирани сиренца на обща стойност от 22,00 лв. За да отмени наложената на ФАСТ КАР ООД принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е приел, че изложените в оспорената заповед мотиви не са съобразени с конкретните обстоятелства по случая. Съдът е изложил в мотивите си, че в случая нарушението е безспорно установено, но липсва посочване как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни. Обсъдил е и обстоятелството, че разликата между фактическата и регистрираната касова наличност се дължи единствено на контролната покупка и в този смисъл е посочил, че липсват обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Изложените в оспорената заповед съображения за възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция според състава са принципни и относими за всяка ПАМ, поради което същите не могат са се обвържат със срока, за който мярката се прилага. Съдът е приел, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, които да отразяват особеностите на процесния случай, което води до невъзможност да бъде направена преценка за съответствието на мярката с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и съответствието с целта на закона. При констатирано нарушение за първи път, при липса на разминаване между отчетената касова наличност и фактическата такава извън контролната покупка на органите по приходите и с оглед местоположението на обекта, налагането на ПАМ за срок от 14 дни според съда е прекомерно. С оглед изложеното съставът е обосновал извод, че административният орган е допуснал нарушение на законовите изисквания за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ и е постановил нейната отмяна. Решението е правилно постановено. В обжалваното решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелствата, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. Неизпълнението на задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. пилешки хапки и 1 бр. панирани сиренца на обща стойност от 22,00 лв. да издаде фискална касова бележка, представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 - дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл, в процесната заповед мотивите относно продължителността на срока на мярката са бланкетни с обща формулировка. Не се установява с какво видът на дейността и работното време на обекта са допринесли към определянето на срока на мярката от 14 дни при максимален срок, посочен в ЗДДС - до 30 дни. Липсва обосновка защо административният орган е наложил продължителност от 14 дни, като са посочени като мотиви създадената организация на работа, водеща до укриване на приходи и отклонение от данъчното облагане. Посочено е още, че срокът е съобразен с тежестта на извършеното деяние и с целената от законодателя превенция за преустановяване на лошата практика в обекта. Прекият резултат на приложената ПАМ е правилно отчитане на дейността, а косвеният недопускане на вреда за фиска, като за извършването на промяната в дейността, определеният срок е подходящ. Така формулираните от издателя на акта съображения не могат да се възприемат, като същински мотиви, които да обосноват необходимостта за определянето на срока на ПАМ около средния размер. Не се установява с какво видът на дейността и работното време на обекта са допринесли към определянето на срока на мярката. Въз основа на изложеното в заповедта за налагане на ПАМ не може да се обоснове извод за местонахождението на проверявания обект и клиентопотока. Липсват данни какъв дневен оборот има процесният търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Изложените от административния орган мотиви могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай, като не става ясно как е взето решението от органа да определи срок от 14 дни на мярката и кои обстоятелства са намерили отражение при избора му, както и каква е тяхната тежест при определянето му. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В процесния случай при определянето само на продължителността на срока на мярката органът действа в условията на оперативна самостоятелност, както вече беше изтъкнато по-горе, и той е длъжен да изложи съответните мотиви защо определя един или друг срок, което липсва в отменената заповед. Излагането на бланкетни мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. В тази връзка се налага изводът, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение