Решение № 10834 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 454/2019 г.

Решение № 10834 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 454/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби и една частна жалба, подадени срещу Решение № 10932 от 18.09.2018 г., постановено по адм. д. № 3256 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него в производство по реда на чл. 185 – чл. 196 АПК, са отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: "Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" - за път II клас - 2250 лева" и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: "Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м., включително търговска площ" - за път II клас - 1200 лева" от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", като в останалата част е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, с което се оспорват разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 - относно таксите, които се дължат за специално ползване на автомагистрала, път I клас и път III клас, чл. 22, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. 10, 11, 13, 14, 15 и 16, чл. 22, ал. 2, чл. 22, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" и е прекратено делото в тази част. Първата жалба е подадена от "Шопов транс" ООД срещу Решение № 10932 от 18.09.2018 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата, в която се оспорват разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 – относно таксите, които се дължат за специално ползване на автомагистрала, път I клас и път III клас, чл. 22, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. 10, 11, 13, 14, 15 и 16, чл. 22, ал. 2, чл. 22, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" и е прекратено делото в тази част. Твърди наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в тази част и постановяване на решение от петчленния състав на Върховния административен съд, с което да бъде отменени всички посочени разпоредби. Втората касационна жалба е подадена от Министерски съвет на Република България срещу Решение № 10932 от 18.09.2018 г. в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: "Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" - за път II клас - 2250 лева" и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: "Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м., включително търговска площ" - за път II клас - 1200 лева" от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Твърди се постановяване на решението в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в тази част, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Третата касационна жалба е подадена от АПИ (Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение № 10932 от 18.09.2018 г. в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: "Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" - за път II клас - 2250 лева" и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: "Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м., включително търговска площ" - за път II клас - 1200 лева" от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и по подробно изложени съображения за неговата неправилност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение. Счита, че жалбата на "Шопов транс" ООД е основателна, а жалбите на Министерски съвет на Република България и Агенция "Пътна инфраструктура" за неоснователни. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: Оспорените разпоредби са част от подзаконов нормативен акт, приети от компетентен орган, с Постановление № 219 от 5 септември 2008 г. на Министерския съвет на Република България, по протокол № 34 (точка 33), на редовно заседание на колективния орган, проведено на 4 септември 2008 година, по общо съгласие на членовете на Министерския съвет, в съответствие с чл. 66 - чл. 77 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация от 2005 г. (отм.. ДВ. бр. 78 от 2 октомври 2009 г.). Върховният административен съд, ІІІ отделение е приел, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, чл. 27 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Публикуван е само проект на наредбата на интернет страницата на Министерски съвет без да са изложени мотиви и доклад със съответното съдържание, което се изисква по закон. Част от текстовете на Тарифата са приети при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на същата и основание за отмяната й. При постановяване на решението Върховният административен съд, ІІІ отделение не е допуснал нарушение на закона. Съображенията на тричленния състав за допустимост на жалбата са законосъобразни и обосновани. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, чл. 27 и чл. 28 ЗНА. Според чл. 26 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал. 1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14 - дневен срок за предложения и становища по проекта (ал. 2). А разпоредбата на чл. 28 ЗНА урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата предвижда, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 28, ал. 3 ЗНА изрично предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. Правилата относно реда за изработването на проекти на нормативни актове се съдържат в разпоредбите на чл. 26, чл. 27 и чл. 28 от Закона за нормативните актове ( в редакцията съгласно ДВ. бр. 46 от 12 юни 2007 г.). Според тези разпоредби изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат. Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок. Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния орган. По делото правилно е установено, че преписката по приемане на Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", не съдържа доказателства за изпълнението на чл. 26 ЗНА относно публикуването на проекта на нормативния акт заедно с мотивите/доклада на интернет-страницата на Министерския съвет в продължение на 14 дни. Проектът е изпратен за съгласуване, както е видно от приложените писма и съгласувателни становища на отделните министерства, с което е спазено изискването на чл. 27 ЗНА. В доклада на министър-председателя, внесен в Министерския съвет, в частта относно предложения проект на Тарифа за таксите, които се събират от Национална агенция "Пътна инфраструктура", е отразено, че с тарифата се запазва размерът на таксите, които до този момент са събирани от Министерството на финансите, чийто второстепенен разпоредител е Фонд "Републиканска инфраструктура". Тъй като докладът няма съдържанието, което изисква чл. 28 ЗНА, правилно е установено, че е допуснато от издателя на нормативния акт нарушение. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Шопов транс" ЕООД по отношение оспорване на разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 - относно таксите, които се дължат за специално ползване на автомагистрала, път I клас и път III клас, чл. 22, ал. 1, т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. 10, 11, 13, 14, 15 и 16, чл. 22, ал. 2, чл. 22, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", и производството по делото в тази част е прекратено, е правилно. Съдът е е обосновал правилен извод за недопустимост частта относно оспорването на чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Съдът е посочил, че срокът на издаденото на "Шопов транс" ЕООД разрешение № 2/1.07.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е изтекъл преди приключването на делото, а жалбоподателят не е представил друго разрешение, от което да е видно, че е продължил да осъществява специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение и към датата на произнасянето на съда, е задължен да заплаща съответната такса, от което произтича неговия правен интерес. От установените факти се налага извод, че към момента на оспорването дружеството не се явява адресат на обжалвания подзаконов нормативен акт в посочените негови части, каквото е изискването са надлежно съществуване на правото на жалба. Според чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата следва да се тълкува в контекста на чл. 75, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовия нормативен акт има действие за своите адресати, тъй като според определението дадено там нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. С оглед на тълкуването на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правилни са изводите на тричленния състав, че дори дружеството да не е заплатило годишните такси по разрешителното за периода на неговото действие, отмяната на разпоредбата не би довела да отпадането на задължението, при положение, че отмяната на нормативен акт има действие занапред. В тази част решението с характер на определение също е правилно и следва да се остави в сила. Решението на Върховния административен съд, ІІІ отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,