Решение № 2378 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2013 г.

Решение № 2378 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сиена 2000" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Атанас Карагеоргиев, против Решение № 2785 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8125/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/1579 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, с което е отказана оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 03/260511/49772 за сумата от 17881,74 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. В резултат на това с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства е установен размерът на недопустимите за подпомагане площи. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответникът, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото си да откаже подпомагането е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват законосъобразен извод за постановения отказ за подпомагане за заявените земи по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. в посочения в уведомителното писмо размер. От събраните по делото писмени доказателства и от изслушаното заключение на вещото лице първоинстанционният съд е установил, че със заявление с УИН 03/260511/49772 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от страна на "Сиена 2000" ЕАД за кампания 2011 са заявени три парцела с обща площ 33.99 ха, като и трите парцела са разположени в един и същ БЗС в землището на с. Млада Грива, община Ветрино. Парцел 48653-476-2-13 е заявен за подпомагане по АЕП с код АП00 - за биологично производство - угар; . парцел 48653-476-2-10 е заявен за подпомагане по АЕП с код АП08 - за биологично растениевъдство в преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, с площ от 5.54 ха- винени лозя, от който само площ от 0.09 ха е наддекларирана, като попадаща извън допустимия слой и заявеният агроекологичен код АП08 съответства на констатациите на контролиращото лице- "първа година на преход" и парцел 48653-476-2-15, заявен за подпомагане по АЕП с код АП02- "за биологично растениевъдство" - за полски култури, включително фуражни, с площ от 25.91 ха-мека пшеница. От площта на парцела само 0.59 ха, попадат извън допустимия за подпомагане слой, но парцелът е заявен с грешен агроекологичен код-АП02, тъй като видно от сертификата на контролиращото лице Серес ООД парцелът е определен със статус "първа година на преход", на който съответства агроекологичен код АП07- "За биологично растениевъдство в преход - за полски култури, включително фуражни". Изводите на съда са изцяло обосновани в контекста на приложимото спрямо предмета на спора право - ЗПЗП и Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Съобразена е и приложимата методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със заповед № РД 09-487/21.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. не се предоставя агроекологично плащане за направление "Биологично растениевъдство" за периода, през който парцели от блока на земеделското стопанство са оставени в угар. Както вече бе посочено Парцел 48653-476-2-13 е заявен за подпомагане по АЕП с код АП00 - за биологично производство - угар и съгласно цитирания чл. последният не подлежи на подпомагане. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. предвижда, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2 за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2. Парцел 48653-476-2-15 е заявен с грешен агроекологичен код-АП02 и правилно административният орган е отказал финансова помощ за него. В изпълнение на чл. 16 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. министърът на земеделието и храните със заповед № РД 09-487/21.06.2011 г. е утвърдил Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 " Агроекологични плащания". Съгласно раздел II т. 4 от Методиката РА намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за цялото БЗС, като площта на парцелите в БЗС не се счита за наддекларирана, а се счита като площ, за която земеделския стопанин не е спазил някой от ангажиментите, свързани с предоставянето на помощта, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Както вече бе посочено и трите парцела заявени за подпомагане от "Сиена 2000" ЕАД попадат в един и същ БЗС и съгласно цитирания текст РА следва да санкционира целия БЗС, дори не всички парцели в него да са недопустими за подпомагане. Неоснователни са доводите на касатора, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването от страна на административния орган на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение