Решение № 3452 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2008 г.

Решение № 3452 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Костов, срещу решение № 19/26.02.2008 г., постановено по адм. д. № 148/2007 г., на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на гл. архитект на Община - Ивайловград, за издаването на удостоверение за търпимост на строеж: "Жилищна сграда" в УПИ IV-126, кв. 18, по плана на с. Покрован. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - кмета на Община - Ивайловград изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред административния съд Петър Костов е обжалвал отказа на гл. архитект на Община - Ивайловград за издаването на удостоверение за търпимост на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ на строеж: "Жилищна сграда" в УПИ IV-126, кв. 18, по плана на с. Покрован. Съдът е приел, че отказа за издаване на исканото удостоверение е правилен, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че строежът, по отношение на който е издаден обжалвания отказ, е извършен през 1900 г., и следователно попада под хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както е приел и административния съд. Цитираната правна норма предвижда, че строежи, изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Първоинстанционният съд е изследвал и подробно мотивирал липсата на тези предпоставки, като е направил обоснован извод, че ситуираната сграда не отговаря на действащия регулационен план от 1966 г., тъй като има намалени отстояния към страничната регулационна линия и към улицата. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спора и е приложил правилно материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,