Решение № 15776 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2017 г.

Решение № 15776 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. от с. Л., област В., чрез пълномощника му адв. Е. М. срещу решение № 98 от 07 април 2017 г., постановено по адм. дело № 600/2016 г., по описа на Административен съд В.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 1327 от 30 септември 2016 г. на кмета на О. В., разпореждаща премахване на незаконни строежи "Две стопански постройки със селскостопанско предназначение", находящи се в УПИ VII - 141, кв. 8, по плана на с. Л., община В., с административен адрес ул. "Г. Б." № 4, с извършител и възложител Д. И. В. и е осъден същият да заплати на О. В. сумата от 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационна жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - кмета на О. В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Д. И. В. против заповед № 1327 от 30 септември 2016 г. на кмета на О. В., с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи "Две стопански постройки със селскостопанско предназначение", находящи се в УПИ VII - 141, кв. 8, по плана на с. Л., община В., с административен адрес ул. "Г. Б." № 4, с извършител и възложител Д. И. В.. Съдът е приел, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което подлежи на оспорване. Разгледана по същество е установил, че при издаване на обжалваната заповед са извършени действията, предвидени в чл. 225а от ЗУТ, поради което не е допуснато нарушение на процедурата за установяване на незаконно строителство. При издаване на акта е правилно приложен материалният закон и извел е доводи за неговата законосъобразност като е отхвърлил жалбата на Д. И. В. като неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил, че нареденото премахване на двете стопански постройки, представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ - са шеста категория. Законосъобразен е изводът на съда, че изградените сгради подлежат на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. За тях не е издавано разрешение за строеж по надлежния ред, както и прилежащата екзекутивна документация по реда на чл. 175 от ЗУТ, както и са в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. От заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че едната по-голяма по застроена площ стопанска постройка е полумасивна конструкция, като на височинка 2, 15 см. е зидана с обикновени керамични тухли и с покрив стоманобетонова плоча, а над това ниво има надзид от сурови тухли (кирпич) на височина 0, 80 м и покрив - ламарина на дървена конструкция, като подпокривното ниво може да се ползва за складови цели. Втората постройка е залепена за северната стена на първата постройка, като на източната фасада е изградена тухлена стена, а останалите й стени са от леки материали. На места, където има стени - сградите са трайно прикрепени към земята, а непосредствено след сградите оградата е от телена мрежа, след това има каменен зид, с различна височина - от 50-60 см до 2 м. Строителството им е извършено в периода на 1999 г. - 2001 г. Посочено е, че и двете стопански постройки се намират на страничната регулационна линия между два имота, без да е налице калканна стена към съседен УПИ VIII-142, кв. 8, по плана на същото населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от стопански, второстепенни и др. постройки, разрешени в съответствие с предвижданията на ПУП. Според заключението на вещото лице двете стопански постройки не са нанесени в действащия ПУП на селото, който представлява план за регулация и план за застрояване. С чл. 44, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, но в чл. 42, ал. 2 от ЗУТ е въведена забрана постройки на допълващо застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. В случая, едната постройки е разположена на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия откъм УПИ VIII-142, кв. 8, по плана на селото, а другата само на страничната регулационна линия. Ето защо, обосновано съдът е приел, че постройките съобразно предназначението им не попадат в предвидените с последната норма, изключения и като е приел, че строежите са недопустими, както по правилата и нормативите, действащи към момента на изграждането му, така и съгласно действащия ЗУТ, е постановил правилно решение. Безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който не е търпим, поради неприложимост на § 127 от ПЗРЗУТ спрямо постройките и при липса на проведено узаконяване по предвидения нормативен ред, поради което изводите на първостепенния съд за законосъобразност на заповедта на кмета на О. В. за премахването им е законосъобразна и е в съответствие с материалния закон. Решението не страда от релевираните, на всички основания, оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,