Решение № 5563 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2015 г.

Решение № 5563 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР срещу решение № 1263/4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6472/2014 г. по описа на Административен съд С. (АССг), с което е отменена заповед № З-5079/2.06.2014 г. (която неправилно е посочена в съдебното решение от 2013 г.), издадена от заместник-директора на главната дирекция за отказ от снемане на полицейска регистрация на Г. Й. Г. и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания. Па наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да жалбата бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Й. Г., в представен от процесуален представител писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Страните нямат спор относно фактите, които са изяснени от АССг, като са събрани необходимите и достатъчни доказателства. Настоящият състав счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд извежда неправилни изводи за материална незаконосъобразност на акта. Не е спорно по делото, че Г. има полицейска регистрация № 16010/8.07.1999 г. за опит за противозаконно отнемане на моторно превозно средство. С влязла в сила на 3.12.2004 г. присъда от 20.10.2003 г. по нохд № 4466/2003 г. на СРС същият признат за виновен за извършено на 8.07.1999 г. престъпление по чл. 195, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 и на основание чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години. Изтърпяването на последното е отложено по реда по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. От представените по делото копия от бюлетини за съдимост на Г. се установява, освен описаното по-горе осъждане са налице още две такива: 1. по силата на одобрено от съда споразумение от 9.01.2001 г. по нохд № 2/2001 г. по описа на Поморийски районен съд същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, за което му е наложена наказание "глоба". Същата е заплатена на 20.10.2011 г.; 2. с влязла в сила на 22.04.2003 г. присъда от 5.04.2001 г. по нохд № 4857/00 г. на СРС Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. и ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК на наказание една година "лишаване от свобода", както и за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 на наказание две години "лишаване от свобода", като на основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо наказание две години "лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено за срок от пет години. От приложеното с преписката копие от протокол от съдебно заседание, проведено на 18.01.2012 г. по нчд № 9933/2011 г. на Софийски районен съд се установява, че молбата на Г. за съдебна реабилитация не е уважена, като в мотивите си съдът приема, че лицето е реабилитирано по право. В касационната жалба административният орган сочи основания за правилност на полицейската регистрация по смисъла на чл. 59, ал. 1 от тогава действащия ЗМВР и липса на такива за заличаване на същата, като се позовава на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . В случая правният спор е дали настъпила по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 85 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В случая са налице именно установените в последното предложение на цитирания текст от НК изключения. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . В разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР изчерпателно са посочени случаите, в които се снема полицейската регистрация от администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, а именно когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР , се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.