Решение № 14111 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2014 г.

Решение № 14111 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София против решение № 2459/29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3075/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. По изложени доводи за неправилност на съдебния акт касаторът иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Камен Сашев Радев оспорва касационната жалба, иска потвърждаване на решението на АС - Варна. Представителят на Върховна адаминистративна прокуратура дава мотивирано заключение за нищожност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд признава за установено по предявения от Камен Сашев Радев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че е налице нееднакво третиране на лишените от свобода с присъди "доживотен затвор" в затвора в гр. Варна и в затвора в гр. София по отношение на използването на средства за принуда "белезници" при извеждането на лишените от свобода: на престой на открито; до "Медицинска служба" и в Администрацията на затвора. След преценка на обжалваното решение и задължението за касационния съд, разпоредено в чл. 218, ал. 2 АПК да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон, настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира обжалваното решение на АС - Варна за нищожно по следните съображения: Ищецът в първоинстанционното производство сезира съда с искане да се образува съдебно производство и да се установи неравенство в третирането на затворниците с присъди "доживотен затвор" от затвора в гр. Варна спрямо затворниците в гр. София. Така формулиран иска е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация. Съгласно чл. 71 ЗЗДискр. извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или други закони, регламентиращи равенството в третирането са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. В разглеждания случай както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от петитума и е безспорно предявяването на иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., който е от компетентност на съответния районен съд. Административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, различни от исковете по специалните норми в чл. 128, ал. 1, т. 5 и т. 6 АПК, а именно искове за обезщетения, които по същността си са граждански, но подведомствеността им на административните съдилища се основава на цитираните специални норми. Що се отнася до установителният иск по чл. 128, ал. 2 АПК то той е субсидиарен и се прилага по всички адаминистративноправни спорове, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. В конкретния случай законодателят изрично определя процесуалния ред за защита на лицата, които считат, че са неравно третирани да предявят иск за установяване на нарушението пред районния съд. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира, че постановеното решение е от некомпетентен съд, поради което е нищожно и нищожността му следва да бъде обявена с настоящото решение.