Решение № 2039 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2008 г.

Решение № 2039 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на дружество "Кастел" АД - Берковица, представлявано от изпълнителния директор Иван Римпев, против решение № 72/26.06.08 г. на Великотърновски окръжен съд постановено по адм. д. № 11 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1200038/5.04.06 г., в частта, с която въз основа на увеличение на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за 2003 г. на дружеството е определен корпоративен данък в размер на 19 992, 62лв. главница и 4 997,32 лв. лихви, потвърдена с решение № 264/2.06.06 г. на Дирекция "ОУИ" - В. Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не било налице основание по чл. 23 ал. 2 т. 10 ЗКПО (отм.) за увеличение на ФР, не били изложени и мотиви по доводите и възраженията на жалбоподателя. Не са съобразени разпоредби от Закона за счетоводството и НСС-16. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба-Директорът на Дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия състав след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е порцесуално допустима като подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 1200038/5.04.06 г. издаден от ТД-Монтана, в частта, потвърдена с решение № 264/2.06.06 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, относно допълнително определените за 2003 г.-корпоративен данък в размер на 19 922,62 лв. и лихви върху тази сума за периода - 9.03.06 г.- 5.04.06 г. в размер на 190,84 лв. Допълнително определеният корпоративен данък е в резултат на увеличаването на финансовия резултат преди преобразуването със сумата от 122 588,83 лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) - неправилното осчетоводяване на сумата. Сумата, с която е увеличен финансовият резултат за 2003 г. представлява установени с ДРА № 50/30.04.05 г. данъчни задължения по ЗДДС. Данъчните задължения, определени с ДРА№ 50/05 г. произтичат от следното: отказан данъчен кредит в размер на 99 631 лв. по две фактури издадени от ЕТ "Теди-Александър Янакиев" - гр. Лом и касаещи извършени хидроизолационни работи; деклариран по СД, но невнесен ДДС в размер на 21 425,83 лв.; неправомерно приспаднат данъчен кредит в размер на 1034 лв. по анулирана фактура и отказан данъчен кредит в размер на 498 лв. по фактура, която не е отразена в счетоводството. Данъчната ревизия е констатирала, че данъчното задължение по ДРА № 50/03 г. е осчетоводено от ревизирания субект през 2003 г. по дебита на сметка 609 и по кредита на сметка 499. Ревизиращите са приели, че това осчетоводяване е неправилно, тъй като с него не е спазен принципът за съпоставимост между приходите и разходите. С решението на директора на дирекция "ОУИ" тези мотиви са доразвити, като е прието, че щом със стойността на фактурираните хидроизолационни работи е увеличена стойността на актива, за който се отнасят, то на осн. т. 6.1 и т. 4.1, б. "ж" от НСС 16 "Дълготрайни материални активи" във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗСч. непризнатият данъчен кредит в размер на 99 631 лв. също е следвало да бъде отнесен в увеличение на балансовата стойност на актива, поради което е прието, че отчитането на непризнатия данъчен кредит като разход е извършено в нарушение на счетоводното законодателство. В решението се сочи, че на същото правно основание законосъобразно е увеличен финансовият резултат с декларирания, но невнесен ДДС в размер на 21 425,83 лв. и неправомерно приспаднатия данъчен кредит в размер на 1 034 лв. и 498 лв. тъй като подлежащия на внасяне ДДС по своята същност е разчет, който не следва да влияе на финансовия резултат и с който жалбоподателя неоснователно е намалил печалбата си. Великотърновски окръжен съд е възприел изцяло констатациите и изводите на данъчните органи, като е приел, че те се подкрепят и от събраното по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. Решението му е постановено след отменително решение № 1519 от 11.02.2008 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 3183/2007 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за съобразяване на цитираните в обжалвания РА, данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ). За процесния период - 2003 г. в обжалвания РА е цитиран ДАПВ № 1425/20.10.05 г. с който е извършено прихващане на лихва за забава. С отменителното решение е задължен първоинстанционният съд да изложи мотиви по спорните по делото правни въпроси. Обжалваното решение е правилно. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че увеличението на ФР за 2003 г. е в резултат на: 99 631 лв. отказан данъчен кредит по фактури за извършване на хидроизолационни работи; невнесен ДДС в размер на 21 425,83 лв.; неправомерно приспаднат данъчен кредит в размер на 1034лв. и 498 лв.-отказан данъчен кредит по фактура, неотразена в счетоводството на издателя. Не е било спорно и това, че данъчната основа по фактурите за хидроизолационни услуги е осчетоводена в увеличение на сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА" и съобразно изискванията на т. 4.1 б. "ж" на НСС-16 "Дълготрайни материални активи", действащ за периода-приложение към чл. 1 на ПМС № 65 от 25.03.1998 г. с изм., в сила до 1.01.2005 г. (в цената на придобиване на ДМА се включват и разходите, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние, в съответствие с предназначението му. След като самото ревизирано лице е отразило разхода по процесните фактури като разход за придобиване т. е при първоначалната оценка на ДМА по т. 4 и сл. на посочения НСС, неоснователно поддържа, че за случая следва да се прилага т. 6.1 от същия стандарт, регламентираща последващи разходи. Затова осчетоводяването на посочената сума непризнат данъчен кредит като последващи разходи е станало в нарушение на счетоводното законодателство т. е. при осъществен фактически състав на чл. 23, ал. 2 т. 10 ЗКПО) отм. (за увеличение на ФР. Сумата 21 425, 83 лв., подлежащ на внасяне ДДС по своята същност е разчет, който не следва да влияе на финансовия резултат и с който жалбоподателят неоснователно е намалил печалбата си. Посочената констатация е потвърдена и от приетото при първоначното разглеждане на делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е било оспорено. Сумите 1 034 и 498лв.-неправомерно приспаднат данъчен кредит няма основание да се отчитат като разходи. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО (отм.) (ред. ДВ. бр. 119/2002 г.), съгласно която по реда на чл. 23, ал. 2, т. 18 финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на дължимите, но неначислени през минали отчетни периоди данък върху добавената стойност (данък върху оборота) и акцизи, с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2, т. 24., на която се позовава жалбоподателят, е неприложима за случая. Тук става дума за облагаеми доставки, по които не е начислен ДДС, какъвто не е настоящият случай. Първоинстанционният съд, в изпълнение на задължителните указания на ВАС е събрал като доказателство цитирания по-горе ДАПВ, но този акт не е от естество да промени извода за издаване на процесния акт от компетентен орган. Предвид всичко изложено обжалваното решение не е постановено при пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да се остави в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид присъждането на такова в първата инстанция и разпоредбата на чл. 161 ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд,