Решение № 9348 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2018 г.

Решение № 9348 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична Община /СО/ – Район "Панчарево", срещу решение № 6689/15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8354/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът – Н. Г., чрез процесуалния си представител адв. Н. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил по оспорването на Н. Г. от [населено място] мълчалив отказ на кмета на СО – Район "Панчарево" за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с идентификатор 55419.6702.15, находящ се в с. Панчарево, Район Панчарево, м. "Детски град" и е върнал преписката на административния орган за извършване на поисканата административна услуга в сроковете, предвидени в чл. 57 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заверката на молбата декларация, удостоверяваща дали имота е държавна/общинска собственост, представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията и чл. 21, ал. 3 от АПК – издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. Изложил е мотиви, че съгласно § 8 от ПЗР на АПК за административната услуга се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване, включително и за отказите за извършването им. В тази връзка е посочил, че правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респективно липсата на фактите посочени в заявлението, а именно дали имотът е общински или не, като дали молителят или други лица са собственици се преценява от нотариуса, а не от административния орган. Направил е извод, че като е изискал други доказателства, административният орган е извършил действия, които се простират извън нормативно определените му граници, не се е произнесъл по исканата административна услуга в установения от закона срок, при изведеното от закона задължение да я извърши. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган. Решението е валидно допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че заверка на молба-декларация представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията (ЗА) и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. При липса на изрично произнасяне по искането, от страна на компетентния орган в определения в закона срок, в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, оспорен пред съда в установения от закона срок, като в случая административен акт не е издаден, поради което е налице мълчалив отказ. Правилни са и направените от съда изводи, че правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване наличието, респ. липсата на фактите, посочени в заявлението, а именно дали имотът е общински или не, като дали молителят или други лица са собственици се преценява от нотариуса, а не от административния орган. Обосновано решаващият съд е приел, че като е изискал други доказателства административният орган е извършил действия, които се простират извън нормативно определените му граници, с което е издал един незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението по отношение на присъдените от съда разноски по делото. Видно от приложения по делото Договор за правна помощ и съдействие /л. 10 от адм. дело № 8354/2017 г. / адвокатския хонорар е заплатен изцяло в брой, като е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 27 от същото дело/. По отношение на същите не е направено възражение от касатора пред настоящата инстанция, поради което съдът правилно ги е присъдил. С оглед изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи като бъде осъден касационният жалбоподател по делото да заплати сумата от 500 лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2019 г. /л. 16/, която е заплатена изцяло в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6689/15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8354/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Столична община с адрес: гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на Н. Г., с ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място], [адрес], партер, адв. П. Н., сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.