Решение № 215 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г.

Решение № 215 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от И. К. П. чрез пълномощник адв. А. Ч. за тълкуване на решение № 119 от 17.04.15 г., постановено по гр. дело № 3368/14 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Ответникът по молбата Г. Я. М. чрез адв. В. Р. счита, че молбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о. като взе предвид данните по делото, констатира следното: С решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. дело № 3368/14 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е обезсилил решение № 63 от 26.02.14 г., постановено по в. гр. дело № 225/13 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е отменено решение № 10 от 14.01.13 г. по гр. дело № 171/12 г. на Районен съд -Чепеларе и е прекратил производството по подадената от Г. Я. М. искова молба против И. К. П. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. М., за определяне местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с майката и присъждане на издръжка, по която е образувано гр. дело № 171/12 г. на Районен съд -Чепеларе. ВКС е счел, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради наличие на отрицателните предпоставки на чл. 126, ал. 1 ГПК - втори по време иск с идентичен предмет на спора с висящо производство, образувано по-рано по искова молба на И. П., по което е образувано гр. дело № 15291/12 г. на СРС /гр. дело № 68/13 г. на РС-Чепеларе/ между същите страни. В молбата се поставят за тълкуване от решаващия съд следните въпроси: с обезсилването на въззивното решение оставя ли се в сила решение № 10 от 14.01.13 г. по гр. дело № 171/12 г. на РС- Чепеларе; прекратяването на производството по исковата молба на Г. М. означава ли отмяна на процесуалните действия, извършени от Районен съд -Чепеларе, в т. ч. и по отношение на привременните мерки, извършено с определение № 519 от 25.07.12 г. по гр. д. № 171/12 г. на РС-Чепеларе. Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на решението. При тези данни настоящият състав счита, че молбата за тълкуване на решението следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на IV г. о.