Решение № 6898 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2013 г.

Решение № 6898 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Северен централен район, подадена чрез юрк. Попова срещу решение № 45 от 14.02.2013 г. поадм. д. № 660/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С доводи за неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Цончев оспорва изцяло касационната жалба, като излага подробни възражения в писмен вид и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отменил като незаконосъобразна по жалба на настоящия ответник заповед № ДК-02-СЦР-68/08.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "преустройство на навес" в ПИ 257002,м. "Голямата ливада", землището на с. Войнежа, общ. Велико Търново. Прието е, че се касае за вътрешно преустройство на налична сграда със стопанско предназначение, което попада в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, т. е. не е изискуемо разрешение за строеж, поради което отмяната на издаденото такова не обосновава наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Както правилно е приел административният съд, в съответствие с приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, не е налице незаконен строеж, тъй като не е установено увеличение обема на съществуващата сграда /"навес"/, а строително-монтажните работи съставляват изпълнение на леки преградни стени от гипсокартон и итонг под покрива на навеса с обособяване на три помещения, т. е. касае се за вътрешно преустройство без промяна на предназначението и засягане конструкцията на съществуващата сграда - навес с оградни стени от три страни. Правилно са преценени подробно описаните от вещото лице строително-монтажни работи като такива по т. 3, ал. 1, чл. 151 ЗУТ за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Установено е и наличие на надлежно заверен инвестиционен проект за преустройството. При тази безспорно установена фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че не са налице условията по чл. 222, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което води до незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж. Неоснователен е доводът по касационната жалба за липса на съгласие от съсобственика на имота / ПИ 257002 / по чл. 183, ал. 2 ЗУТ, тъй като сградата не е в режим на съсобственост, а липсата на увеличаване нейния обем при процесното преустройство е безспорно установена. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение